За един пробит долар...

Преди два месеца бях най-щастливият човек на света. Любо Божинов вкара от пряк свободен в последните секунди срещу Металург и ни класира в следващия кръг на Лига Европа. Крещях, виках, търкалях се по скамейките в сектор А и се прегръщах, с когото сваря. Мачът много ми заприлича на Франция – България от 93-та, когато Костадинов ни праща на световното в САЩ. Не съм го гледал на живо – та тогава съм ходел прав под масата, но от архивните кадри още настръхвам. След срещата взимах интервютата с червено-черен шал, погазвайки един от основните принципи на журналистиката – да не показвам пристрастия. Колегите от останалите медии ме гледаха опулени. Не ми дремеше – моят отбор бе спечелил и нищо друго нямаше значение.

Оказа се обаче, че всяко удоволствие се заплаща. След възхода почти винаги следва спад. Обикновено пешкира опират хората, които не гледат мача от ложите, а от сивата трибуна без седалки зад едната врата. Даваш 5 лева за билет, делиш от залъка си и накрая седиш на цимента, гризеш си ноктите от яд, а шалът ти се вее безпомощно. Ставаш свидетел на нещо средно между посредствен театър и аматьорска порнопродукция, която спокойно можеш да гледаш и у дома. Дори можеш да си я спретнеш сам.

Поредната буря в чаша вода. Интересно за какво беше целият този фарс в „Овча купел“? Локо Сф получи минимални финансови приходи от евротурнирите, а в същото време плати твърде висока цена. Плати с нещо повече от пари. „Честта и верността не се продават", гласи един от рефрените на железничарската агитка. На същото мнение вероятно са и феновете на Славия, които демонстративно напуснаха собствения си стадион, едва четвърт час след началото на пародията. Показателна беше и молбата на защитника на Локо Милен Лахчев към един колега журналист след края на мача - „моля ти се, само не ме питай дали е уреден“. Ако този ташак не бъде подхванат от прокуратурата, не знам кой трябва да бъде. При това положение, думите на великия шотландец Бил Шенкли, че „футболът е нещо много по-важно от живота и смъртта“, звучат бутафорно. Или поне в България. Ще продължат да бъдат такива, докато Гигов на всяка цена иска да играе в Европа, а Славия дели улица „Коломан“ с най-мощната хазартна компания у нас...

P.S. Връщам се 3,5 години назад, когато спонтанно написах този материал след Славия - Локо Сф 2:1 и го предложих на главния редактор на "Меридиан Мач". Бил хубав, каза, остър, обаче така и не се реши да го публикува, защото "чичо Венци ще се разсърди"... Такива са повечето журналисти у нас (не целя да обидя никого, това са чисто и просто факти) - гнусни, мазни, по-ниски от тревата и пазещи топлото си място с цената на задника си :))

Summer wrap

*Wrap – думата е английска и може да значи куп неща - завивка, одеало, покривка и т.нат. В случая я използвам като “обобщение, равносметка”.

И лято 2011 не бе по-различно от един горещ, изнурителен, потен и какъвто се сетиш още сезон. Мислех, че ще е по-различно, но работата мощно ме притисна като Гари Кейхил Цветан Генков и почти не можах да усетя най-приятния сезон. Е имаше това-онова, едно-друго, но като цяло се изцедих от бачкане. От май досега съм почивал общо петнайсетина дни, като през 3 от тях се скъсах да драйфам. Съдба...
Опитах се да се забавлявам, докато работя. На 1 септември, вечерта, бях в Ловеч, да отразявам младежите на България и Холандия. Вече рядко ми се случва, но като прочетох тимовия лист на “лалетата” направо ме побиха тръпки. Представители на всички най-силни холандски отбори плюс Люк Кастайньос от Интер. Пак ще натъртя, че говорим за току що излезли от пубертета момчерлаци...
Нашите ме изненадаха с много приятна игра. Изпуснаха победата за малко. Момчил Цветанов, Александър Тонев, Георги Миланов и Александър Цветков определено имат сериозен потенциал и с малко късмет могат да станат страхотни футболисти. Сашо вече излезе в чужбина, остава и другите трима да го направят в скоро време, за да се развият по най-добрия възможен начин.
Бях си запланувал да направя кратко интервю с Кастайньос, но той бе сменен принудително към 60-та минута, а след това се залости в рейса на холандците. Така че директивата бързо бе пренасочена към Дейли Блинд – син на легендата на Аякс Дани. И той, подобно на баща си, вече играе в мъжкия състав на амстердамския гранд. Ташакът беше, че Дейли и Рики ван Хаарен от Фейенорд си приличаха като две капки вода. Среден ръст, чуплива кестенява коса до раменете, идентична физика. Добре, че на Блинд младши му беше набола неква брадица. По това го познах.
Излезе сравнително бързо от съблекалнята. В главата ми беше само адреналин, но успях да си задам въпросите, които бях намислил. Отговори ми съвсем спокойно и възпитано, като достоен представител на една от най-силните школи в света. “Така се прави”, както обича да казва Сашо Диков. Надявам се и нашите ритнитопковци един ден да достигнат такова ниво.
Свърших си задълженията и си погледнах телефона... Бе 11 вечерта, а аз все още бях в Ловеч. Обикновено след края на мача, който гледам загасвам нощната лампа и заспивам – сега пак я загасих, само че след това потеглихме обратно за столицата. Такава е журналистическата професия – не знаеш къде ще си на другия ден. По пътя за София окончателно се убедих, че тираджиите са абсолютни идиоти и слаби шофьори, а пътната маркировка и проститутките нямат край. Малко преди Ябланица сгазихме една глупава полевка, която се оказа на шосето в най-неподходящия момент...

Истории от Квартала - дебютен роман

Роко и неговите братя



- Какво видя в тези хора от гората?
- Не те разбирам…
- Страх. Дълбок, разяждащ страх. Те бяха заразени с него. Видя ли? Страхът е болест. Той ще пропълзи в душата на всеки, който го допусне. Вече е развалил спокойствието. Не съм те отгледал, за да живееш със страх! Изтръгни го от сърцето си!
„Апокалипто”, реж.Мел Гибсън

От кухнята се чу трясък. Долетяха и първите псувни. В стаята на Роко се прокрадна натрапчивата миризма на загоряло кафе. Последва шум от блъскане на врата и псувните се повториха по-ясно - този път някъде из коридора. След миг при Роко нахлу дребна жена с прясно боядисана червеникава коса и с рязко движение дръпна пердетата. Режещият шум от ръждясалия корниз беше способен да събуди и мечка през зимата.
- Ти пияна ли си ма?! К’во си се разбучала толкова рано? - с още дрезгав глас избоботи Роко.
Жената нервно прокара ръка през косата си и извърна глава към него. Изглеждаше твърде енергична толкова рано сутринта - сякаш й бяха направили дълбока клизма. Тя го погледна с кисела насмешка и набързо нареди с острия си и писклив глас:
- Аз ядене не трябваше да ти правя... И за цигари не трябваше да ти оставям пари, боклук такъв! Писна ми да спиш до следобед и само да пиеш бира с малоумните си приятели! Ставай и още днеска искам да си намериш работа!
Устните на Роко се окръглиха. Той беше стъписан и мълчеше. Обикновено този тип нравоучителни разговори се водеха вечер, когато майка му, полузаспала на дивана, му дрънкаше подобни глупости, а Роко – леко пийнал и напушен, й се хилеше и механично повтаряше, че от утре ще е нов човек. Чашата явно беше преляла. Все пак самосъхранението у него проговори и той повтори така добре заучените фрази:
- Добре бе, добре, правим го... Само не пискай!
Майка му малко се успокои и снижи тона:
- На масата в кухнята съм ти оставила пари. Да купиш хляб и една руска салата от тях. И да изчистиш, че кафето изкипя! - завърши тя и тръшна полуостъклената врата след себе си.
Роко примлясна сухо. Още усещаше спарен вкус на джойнт в устата си след снощното разбиване. Без да отваря очи, той протегна ръка и почна да търси по раклата над главата си. В бъркотията от дрехи, празни бирени кутийки, няколко томчета книги джобен формат и стари програми от „Еврофутбол”, Роко все пак успя да намери безценните неща, които търсеше - последната си цигара и една захабена бяла запалка. Той запали цигарата, смукна сладостно от нея и въздъхна облекчено - малко релакс след този кратък болезнен диалог. Тръскаше пепелта в саксията с изгнило мушкато, която седеше до леглото му точно в ролята на пепелник. Докато пушеше се чудеше как да прекара деня. Безпаричието го притискаше като менгеме. Мързелът, обаче, беше многократно по-силен от него...
Роко изпуши цигарата, разтърка очи и седна в кревата. Очертаваше се приятен октомврийски ден и първите лъчи на слънцето вече се промъкваха в стаята. И без това крехките намерения на хлапака да си намери бачкане бързо се изпариха. Понеделник сутрин, време за разпускане...
Пройдохата си изми очите и зъбите, изпика се и отиде в кухнята. Локвичката кипнало кафе върху печката димеше леко, а по пода се влачеха още засъхнали черни следи от него. На масата, в захлупена чиния, за да не изстинат, се мъдреха два опечени сандвича, а под чинията беше затисната новичка банкнота от десет лева. Роко потърка кинтите в брадичката си и се зае да закусва. Естествено без да почисти мръсотията, той се пресегна и взе с артистичен жест съда с кафето. Удари няколко глътки направо от каната. По широкото й гърло остана мътен отпечатък от устата му. После въздъхна блажено и с омазнена от сандвичите усмивка се загледа през прозореца. Денят все пак започваше добре.

Вече отиваше към обед. Почти парализиран от мързел, Роко от близо два часа гледаше някаква глупава анимация по телевизията, когато реши, че е крайно време да иде до магазина. Липсата на цигари го караше да прави чудеса от храброст. Той повторно си изми зъбите, обу си смърдящите на френско сирене маратонки и излезе.

Роко тъкмо беше сбръчкал нос при вида на мухлясалите щайги с хляб в бакалията, когато по рамото го шляпна нечия ръка. Той се сепна, обърна се рязко и видя пред себе си ниско, хилаво момче. Ако един гол охлюв можеше да навлече човешки дрехи, той несъмнено би изглеждал по този начин. Въпросният плужек се казваше Лазар - бивш съученик и аверче на Роко от Квартала. Не беше особено умен, но пък беше пич. От толкова пиене и друсане в главата му беше станало таратор. Логично, от всичко това идваше и прякорът му - Недъгавия.

Нед винаги работеше на странни места. За кратко беше статист по време на снимките на нискобюджетен филм, разказващ за нацисткия режим и за тежкия живот в концлагерите. Играеше млад евреин. Ходи в продължение на две седмици – всеки ден по петнайсет часа. И всичко това, за да заснемат в крайна сметка две сцени, в които той се появяваше за десетина секунди и заедно с още няколко човека нацистите го качваха в някакъв камион. В крайна сметка го прецакаха с парите и той бе много огорчен.
След това го уредиха да пуска сценичен дим по време на театрални постановки. Уволниха го, защото го хванаха да си свива трева преди едно представление.
Най-дълго се беше задържал в една фирма за цифровизация на семейни регистри, каквото и да значеше това. Когато приятелите го разпитваха с какво се занимава, той се запъваше и не можеше да им обясни в какво точно се състои работата му. Дърдореше за някакви архиви, старци, компютри и фотоапарати. Следваше смях, а той потъваше в земята от срам. В такива конфузни моменти на човек му се иска да работи нещо обикновено - може би хлебар или общ работник. Просто ще кажеш, че печеш банички и милинки и толкова.

- Оооо, Рокич, как сме? - ухили се Нед и го потупа още веднъж по рамото.
- Е, па бива... Викам да си зема малко цигарки, ядене... С тебе к’во става?
- Нищо... мотам се насам-натам... - отвърна Нед след кратка пауза. - Искаш ли да те напуша?
Роко присви очи и със задоволство в гласа продължи:
- Ааа може, може... Колко имаш?
- Един патрон, остана ми от снощи. Аре да викнем Лъжицата и да се смажем!
Руската салата и хлябът моментално се изпариха от главата на Роко. Ебаси, все едно бирата не беше хранителна!

След малко двамата юнаци вече звъняха на вратата на Лъжицата. Да, Лъжицата... Абе Питър Крауч ряпа да яде пред него. С тяло като на Нед, но висок две глави повече. Изглеждаше привидно слаб, но беше много кораво копеле.
И той, подобно на Роко, живееше само с майка си. Баща му ги беше изоставил малко след раждането му. Една сутрин отишъл за цигари и повече не се върнал. Така е то.
Лъжицата беше бивш наркоман на хероин (до колкото може да бъдеш „бивш” в това поприще), откъдето идваше и прякорът му, естествено. Той беше първият от наборите на Роко в Квартала, който започна да се друса както си трябва. Роко му се възхищаваше. Лъжицата беше еманация на това, което самият Роко винаги беше искал да бъде - безгрижният бохем, който се друсаше и пиеше до откат, който никога не тренираше, а имаше челичени ръце и четири реда плочки на корема. Възхищаваше му се и благоговееше пред него, докато един ден не го видя посинял и обелил очи в Градинката. От устата му излизаше пяна. Тогава външният вид на Лъжицата го отврати, но вече беше много късно. И Роко вече беше хлътнал в същото добре утъпкано русло...
Впрочем, докато Лъжицата се боцкаше, му викаха как ли не - Херцог, Помпа, Игла... На една Нова година той така се надрусал, че по инерция лапнал лъжичката дето си загрява материала, задавил се с нея и за малко щял да умре. След тази случка окончателно и твърдо почнаха да му викат Лъжицата.
Беше година и половина на Белмекен, уж се изчисти и се върна обратно в София. От тогава не беше се друсал. Е, беше пушил четири-пет пъти на фолио, но това не се брои.

След поредното позвъняване олющената дървена врата се отвори и от там се показаха две клечки за зъби, гърчав торс и врат като на жираф. Главата му стърчеше над касата на вратата – Нед и Роко виждаха само устата, но не и очите му.
- Лъжица, как е, копеле? - весело подвикна Роко и двамата стиснаха ръце. Брадичката на Лъжицата взе да играе нервно. - Аре днеска да се...
- ... разбием? - прекъсна го дългучът и се ухили мазно. - Ей сега идвам!
Вече им отговаряше по навик.

(първите страници от книгата)

Интервю с една звезда

Напоследък спрях да пиша в блога си, за което се извинявам на "многобройните" си читатели. Работа, работа - знаете как е. Сега се завръщам с гръм и трясък :)
Не всеки ден може да се направи интервю с бивш футболист на Ливърпул. Случи се на най-странното възможно място - порутеният стадион „Локомотив“, след мача на „железничарите“ с гръцкия Атромитос. В атинския отбор се подвизава камерунският вратар Шарл Итанж, който има записани 7 официални срещи с легендарната червена фланелка. Отделно има към 200 мача за Ланс, 20 от които в евротурнирите. Той изгледа контролата с Локо (София) от трибуните, дегизиран със слънчеви очила и суитчър. Въпреки това го познах и след срещата го налазих за интервю. Бях единственият представител на българска медия, който прояви интерес към него. В скромната ми кариера на журналист, това се очертава като своеобразен връх. В момента Итанж не е от най-известните, но аз много се изкефих, че успях да говоря с него. Интервюто вече бе отпечатано в "Меридиан Мач", преди няколко дни. Ако не сте успели да му се насладите, сега ви се отдава тази възможност :)


-Шарл, коментарът ти за мача с Локо (София)?

-Подходихме много сериозно към срещата и спечелихме напълно заслужено. Спокойно можехме да бием и с по-голям резултат, но сме доволни и на този.


-Защо не влезе в игра срещу „железничарите“?

-Контузен съм и ще бъда извън терените още няколко дни. Не е нещо сериозно, скоро ще бъда напълно възстановен.


-Какви са впечатленията ти от съвместната работа с Драгомир Окука в Кавала? Преди това той бе начело на съперника ви Локомотив (София)...

-Честно казано, не съм се засичал с него в Гърция. Периодът ми под наем в Кавала свърши през май 2010, а той е застъпил като старши треньор няколко седмици по-късно. Все пак знам от други футболисти, че е доста добър специалист.


-Какво знаеш за българския футбол?

-Кaто цяло не знам много. На подготовка сме в Правец, но нямаме време за разходки из страната. Чувал съм, че Левски е най-популярният клуб в България. Гарра Дембеле игра там. Не го познавам лично, но следя кариерата му. Класен футболист, миналият сезон вкара страшно много голове. Знам също, че и ЦСКА (София) е реномиран отбор. Ще играем контрола с тях на 2 август. Ще е наистина интересно, това е една отлична възможност да си сверим часовниците срещу силен тим.


-Знам, че си бивш играч на Ливърпул. Какво е усещането да играеш рамо до рамо с толкова известни имена?

-Наистина е много приятно да работиш с хора като Торес, Рейна, Карагър и всички останали. Преди всичко те са много големи хора и професионалисти. Капитанът Стиви Джи е страшен пич. Винаги можеш да поговориш на четири очи с него, да го потърсиш за съвет. Периодът ми в Ливърпул наистина беше много полезен за израстването ми като футболист.


-Какви са очакванията ти за новия сезон в Гърция? Ще преследва ли Атромитос място в евротурнирите?

-Супер Лигата започва в края на август, така че още има време. Засега гледаме да тренираме на пълни обороти и колкото се може по-бързо да навлезем в оптимална форма. При наличието на грандове като Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК ще бъде нереално да се целим в титлата. Просто ще се опитаме да печелим колкото се може повече точки и ще видим къде ще финишираме в края на шампионата. Миналият сезон играхме финал за купата на Гърция, надявам се да повторим това постижение, а защо не и да спечелим трофея. Целта ни е най-вече да се оформим като отбор, с който всички да трябва да се съобразяват.

P.S. Две години и половина след това интервю, Шарл вече е играч на турския Коняспор и почти сигурно ще бъде титулярен вратар за Камерун на Световното в Бразилия догодина. Явно пожеланията ми за успех след нашия разговор са свършили работа :)))

Счупеният дрийм тийм

Беше ми доста трудно да напиша следващия материал. Бях длъжен отново да изгледам всички тези отвратителни клипове и снимки. Ужас!!! В този “дрийм тийм” повечето хора не са звезди и едва ли биха завършили годината без контузия. За съжаление във футбола понякога се случват и такива неща. Има още твърде много брутални травми (на прима виста се сещам за Мето Деянов и Вальо Найденов), но гледах да избера някои по-екзотични и фрапантни. Ето ги и замесените:

До последно се колебаех между Петр Чех и Грегори Купе за вратарския пост. Все пак се спрях на французина, защото изпълнението му е уникално – той на практика сам чупи крака си. По това време Купе е футболист на ПСЖ. Парижани играят шампионатен мач с Оксер. Стражът се засилва, за да изчисти една топка на аутлинията, но стъпва много лошо и огъва неспасяемо глезена си. Тежката травма слага край на кариерата му.

http://www.youtube.com/watch?v=RP42cEbqUD0

Защитният вал започва от бразилеца Филипе Луиш. При една спорна топка, вратарят на Атлетик Билбао Горка Ирайсос се приземява върху крака му и го чупи като солета. Саркастичното е, че секунда по-рано Филипе е успял да чукне коженото кълбо и да вкара гол. Вместо да ликува заедно със съотборниците, той едва не припада от болка. Извън терените е през следващата половин година.


http://www.youtube.com/watch?v=DfAJxTp5LFQ

Вилфред Бума се слави като безкомпромисен защитник, но и той си намира майстора, в лицето на един датчанин от Одензе. Мачът е от непретенциозния турнир Интертото, а ситуацията е безобидна – рутинно единоборство в центъра. Глезенът на Бума обаче се обръща перпендикулярно на тибията му, а сезонът за холандеца приключва още преди да е започнал.

http://www.youtube.com/watch?v=0ed7QTEe6cM&feature=related

Полякът Марчин Василевски се наслаждава на успешен престой в Белгия с екипа на Андерлехт, докато не идва едно дерби със Стандарт Лиеж. Халфът на противниците Аксел Вицел влиза умишлено с бутоните напред и чупи подбедрицата на Василевски. Впоследствие белгиецът е наказан за 10 срещи.


http://www.youtube.com/watch?v=8WnLwuZGGdQ

Следващият инцидент за мен е най-бруталния в целия списък. Той единствен има и предистория.

През 1997 г Алф Инге Хааланд става играч на Лийдс. Септември същата година, той е титуляр при домакинство на Ман Юнайтед. В края на мача суровият Рой Кийн влиза много грубо в краката на Хааланд, но вместо да го контузи, къса своите външни кръстни връзки. Докато Кийн лежи и се превива, норвежецът се надвесва над него и започва да го обвинява, че симулира, само и само да избегне наказание заради зверското си влизане. Твърдоглавият ирландец преглъща обидата, но мълчаливо зачаква момента на разплата.

А той идва през един априлски ден на 2001 година. Хааланд вече е в редиците на Ман Сити и отново трябва да се изправи срещу Кийн. Напрежението около дербито на Манчестър налива допълнително масло в огъня. Кийн отново влиза брутално в дясното коляно на Хааланд, но този път направо го раздробява. С кариерата на бранителя е свършено, а рендето първоначално е глобено само с 5000 паунда. След като години по-късно Кийн пише в автобиографичната си книга, че умишлено е потрошил Хааланд, ФА се самосезира и го одрусва със 150 К, като спира и правата му за 5 мача.

http://www.youtube.com/watch?v=LLXkrhIcySs

Преминаваме към импровизираната халфова линия. На 29 март 2008 г се играе мачът между скромните хърватски Задар и Цибалия. Известно време всичко е спокойно, преди Хрвойе Чустич да загуби равновесие след борба рамо в рамо със съперников футболист и да си удари много лошо главата в циментовата стена до тъчлинията. Той веднага е опериран в местна болница, но няколко дни след инцидента, умира...

http://www.youtube.com/watch?v=tSyAUaL5iqw

Най-пресният случай от всички – септември, миналата година. Юнайтед не може да бие Рейнджърс като домакин, в среща от Шампионската лига, а за капак на това техен основен играч е изваден за дълго време извън строя. Глезенът на Луис Антонио Валенсия е счупен след шпагат на Кърк Броудфут. След мача защитникът на Джърс казва, че всичко е станало случайно, но едва ли някой му е повярвал...

http://www.youtube.com/watch?v=EBWeLdIoLqc

Боговете също не са застраховани от травми. Преди точно 5 години Рома играе на “Олимпико” с посредствения Емполи. Вълците бият рутинно с 1-0, но победата е помрачена от контузията на Франческо Тоти. Принца на Рим е фаулиран в центъра, а глезенът му за миг се огъва на почти 180 градуса. Тоти по чудо избягва нечовешко счупване, а от кадрите и до ден днешен ме побиват тръпки.

http://www.youtube.com/watch?v=Tawk5ArMyqM&feature=related

Ето го и “вълшебното трио” в нападение.

Счупената подбредрица на Хенрик Ларсон е може би първата наистина брутална контузия, на която бях свидетел. Мачът беше за Купата на УЕФА, Селтик – Лион. Серж Блан от “хлапетата” подпря много лошо Ларсон отзад, а костта му опъна чорапа. Въпреки това, след дълго лечение Хенке се завърна в игра, а през 2006 дори спечели ШЛ с Барса.

http://www.youtube.com/watch?v=fdJP6aNQ4VI

Джибрил Сисе няма никакъв късмет. Броени дни преди началото на Мондиал 2006 Франция играеше поредния приятелски мач с Китай. Сисе просто си тичаше, когато без да иска заора в земята и кракът му се счупи като тръстиково стъбло. Джиб пропуска световните финали, а след това формата му пада сериозно.

http://www.youtube.com/watch?v=GANrM2kr--E

Компания на Ларсон и Сисе в авангарда прави Едуардо да Силва. Всички си спомняме бруталното влизане на Матю Тейлър от Бирмингам в краката на бразилеца, докато той носеше екипа на Арсенал. Кракът на Едуардо дори бе заплашен от ампутация, но той превъзмогна травмата и сега бележи за Шахтьор Донецк.

http://www.youtube.com/watch?v=rc4_yT7aGek

Завършваме със старши треньора на дрийм тийма - това е немецът Евалд Лиенен. На 14 август, 1981 г бедрото му е разпрано от бутоните на играч от Вердер Бремен. Раната е дълбока около 5 и дълга шокиращите 25 см. Изненадващо, Лиенен е в състояние да ходи – той веднага изтичва до треньора на Вердер Ото Рехагел и му търси сметка за поведението на неговите подопечни. Пострадалият е зашит с 23 шева. През треньорската си кариера Лиенен води много отбори, между които Арминия, Тенерифе, Олимпиакос и Борусия Мьонхенгладбах.

http://www.youtube.com/watch?v=KIWWYOqG_9s