Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

сряда, 29 февруари 2012 г.

Порция Football manager

Ето една хубава история на мениджърска кариера, която, сигурен съм, ще изкефи всички фенове на тази едновременно страхотна, но и безкрайно нервираща игра - http://www.fmbulgaria.com/forums/viewtopic.php?f=33&p=194152#p194152 Разбира се, в главната роля съм аз. Един съвет към всички, които тепърва навлизат в дебрите на ФМ - не се зарибявайте много, защото една сутрин ще направите шокиращото откритие, че не сте спали вече трета поредна вечер, гаджето ви се е изнесло заради непоносимата воня, която се носи от вас, котката ви е умряла, защото една седмица никой не е сипвал вода в купичката й, а лицето ви е толкова обрасло с коса и брада, че се виждат само очите ви :))

събота, 11 февруари 2012 г.

Пет африкански перли

Утре завършва 28-то издание на Купата на африканските нации. За съжаление този път иначе симпатичният турнир бе по-безличен от всякога. Болшинството големи риби (Нигерия, Камерун, ЮАР, победителят от последните три надпревари Египет) изобщо не се класираха за състезанието. Други сериозни играчи като Сенегал (сочен за втори по сила кандидат за трофея) и Мароко отпаднаха още в групите. Да не говорим, че повечето футболисти, взели участие в КАН, откровено се пестяха, за да бъдат в оптимална форма за клубните си отбори след това. Скуката стана зверска още преди последните мачове от групите. Едва ли някого го е било грижа кой измежду Габон и Тунис ще завърши на първо място в своята група или дали Замбия или Судан ще прогресират на полуфиналите. Прекалено честото провеждане на този турнир (през нищожните две години) доведе и до неговата девалвация, дори и в организационно отношение. Често се налага домакини да бъдат по-малки държави, които просто не са подготвени за това. Красноречив пример е, че още на откриването на новия модерен стадион в Либървил през ноември, миналата година, осветлението изгасна за около половин час... В пренатоварения цикъл на съвременния футбол Купата на Африка вече е само в тежест на играчите, вместо да е синоним на зрелище, на спектакъл. Още преди месеци организаторите видяха ясните знаци и промениха регламента. През 2013-та ще има инцидентно издание на турнира, а след това той ще бъде разреден през 4 години. За домакин през следващата година предварително бе посочена Либия, но заради сериозните размирици там, диригентската палка беше поверена на ЮАР. Да се надяваме, че качеството на футбола ще се повиши след тази промяна.
Въпреки постната реколта КАН все пак за пореден път изкара на светло няколко свежи имена, за които със сигурност ще се говори и в бъдеще. Пет на брой, като легендарната петорка зверове на Африка – лъв, слон, крокодил, бивол и носорог.

Пиер-Емерик Аубамеянг; Габон, Сен Етиен (Франция) – Буйната му прическа е досущ като грива. Бързоногият нападател често раздираше противниковите защити в хода на надпреварата – 3 гола и 2 асистенции. Той бе истинският лидер на Габон, но както често става, силните фигури правят фатална грешка в най-важния момент. Аубамеянг пропусна дузпа на 1/4 финала срещу Мали и това костваше класирането на неговата родина напред. От цялата ситуация като че ли големият печеливш бе френският Сен Етиен, който го привлече на безценица, няколко седмици преди началото на турнира.
Шейк Диабaте; Мали, Бордо (Франция) – С внушителните си габарити (194 см, 88 кг) Диабaте като че ли е нашият “слон”. Умее да играе силно с глава, да гардира добре топката и да открива пространства за своите съотборници. Вкара три гола, при това всичките решаващи – изравнително попадение срещу домакина Габон, в самия край на мача, а след това и две шайби, с които Мали победи Гана с 2:0 и завоюва бронзовите медали.
Юсеф Мсакни; Тунис, Есперанс (Тунис) – Мощната му захапка повлече към дъното кръвните врагове на Тунис – Мароко. Той влезе като смяна през втората част и с един от първите си рейдове буквално счупи кръста на няколко марокански бранители. Скоростна техника, съчетана с взривна повратливост. До края на турнира беше твърд титуляр за Тунис. Изключително ми е интересно какво ще е бъдещето пред това момче. Според мен още през следващото лято той ще поеме към Европа – най-вероятно към Франция, чиито клубове засмукват като на конвейер талантливите африкански играчи.
Емануел Маюка; Замбия, Йънг Бойс (Швейцария) – Нисък и напорист, точно като бивол. Слагам го най-вече от респект към целия състав на Замбия, който направи истински подвиг, изхвърляйки един от фаворитите Гана. Именно Маюка вкара решаващото попадение с прекрасен фалцов удар. Независимо какво се случи на финала срещу Кот Д’Ивоар, “медните куршуми” са герои.
Емануел Еменике; Нигерия, Спартак Москва (Русия) – Лиричното отклонение в поредицата. Нигерийците не се класираха за това издание на КАН, но те и Спартак М винаги са ми били слабост, а Еменике е “две в едно”. Изключително мощен нападател, способен да прободе всеки вратар. Интересното е, че през миналото лято бе купен от Фенербахче за 9 млн евро, но заради скандала с черно тото, който предизвика сериозна чистка в турския клуб, буквално след няколко дни бе продаден на Спартак за 10 млн. В Русия му тръгна добре и в първите си 11 мача Еменике се разписа 8 пъти. Запомнете това име, до година-две ще премине в още по-голям отбор. Дано “суперорлите” направят нещо значимо и на международната сцена, защото, наред с рутинирани бойци като Якубу, Оба Мартинс и Микел, в момента разполагат и с неизброимо количество други млади перли – Джон Оби (Интер), Майкъл Енерамо (Сиваспор), Одион Игало (Гранада), Ахмед Муса (ЦСКА М), Чинеду Обаси (Шалке), Идей Браун (Динамо Киев) и т.нат.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Братът на Дембеле с уникален гол



Папис Сисе дебютира с уникална шайба за Нюкасъл, донасяйки победата с 2:1 над Астън Вила. Неволно си припомних едно кратко интервю с Гарра Дембеле, в навечерието на неговото подписване с Фрайбург. Питах го няколко неща, но не беше никак словоохотлив. Единственото, което каза е, че се надява да сформира силен нападателен тандем именно с този сенегалец, който наскоро отиде на Острова. По ирония на съдбата това не се случи - двамата бяха в един отбор, но тогавашният мениджър на Фрайбург Маркус Сорг изповядваше схема с един нападател и те почти не се засякоха на терена. Въпреки това Дембеле продължи да се отнася с огромен респект към Сисе и в няколко интервюта след това дори го нарече "брат". Следващата цел на новия снайперист на "свраките" обаче няма да е от най-лесните - на 11 февруари Нюкасъл гостува на Тотнъм, в късния съботен мач от Премиършип.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Жалко за Наполи

Вчера Наполи не успя да победи предпоследния Чезена на собствения си “Сан Паоло”. Изпуснатите ценни три точки като че ли окончателно бележат началото на края на един златен период за неаполитанския клуб. През последните три сезона южняците отбелязаха много сериозен прогрес на всички фронтове. От един средняк Наполи се превърна в тим, който дори за миг посегна към титлата в калчото. Но през този шампионат лъсна нещо, което Наполи (за разлика от истинските грандове) не притежава, поне засега. Достатъчно постоянство. Това най-вероятно ще бъде пагубно за отбора в по-дългосрочна перспектива. Наполи в момента е едва 7-ми, на цели 11 точки от третото място, което дава право на участие в квалификациите за Шампионската лига през следващия сезон. Знаем, че футболистите не играят за едни мили очи, а за успехи и трофеи. Едва ли плеядата на Кавани, Пандев, Почо Лавеци (от 5 години в Наполи), Хамшик (също от 5 години) и Инлер ще се запази в пълен комплект, ако отборът се класира само за Лига Европа. Да не говорим, че и мястото им там не е напълно сигурно.
“Небесносините” се представят силно в турнирите на пряка елиминация – полуфинал за Купата на Италия (която от отдавна е второстепенно състезание, най-вече за престиж), осминафинал за ШЛ. Винаги обаче трябва да се помни, че форматите на тези турнири са твърде залъгващи и често оставят отборите с пръст в уста. Моментна липса на концентрация и край, отпадаш. Вярно, има доста пари, но те далеч не са всичко. Миналата година Шалке игра полуфинал за ШЛ, но завърши на шокиращото 14-то място в Бундеслигата. “Миньорите” се нагушиха от най-комерсиалния турнир, но същевременно регистрираха и една напълно нулева следваща година откъм прояви в Европа, което със сигурност не се е харесало на играчите и феновете им. А футболистите на Наполи са още по-амбициозни в това отношение. Още преди началото на това първенство звездите им заявиха, че остават още един сезон, за да помогнат на тима да сътвори нещо голямо. За съжаление обаче стъпката към постоянната класа така и не можа да бъде осъществена. Наполи хвърли много в участието си в Шампионската лига и регистрира куп провали в Серия А. Най-логично би било южняците отново да продължат в този дух. Но добре знаем, че в ШЛ просто няма кой да те пусне току така. Окей, Челси, макар и малко вероятно, може да бъде отстранен. След него може да дойдат преодолимите Бенфика или Лион, но след това? На полуфинала примката се затяга и няма измъкване – Барса, Реал, Байерн. Милан... И отново се повтаря историята с Шалке.
Най-вероятно повечето звезди на Наполи ще се пръснат през следващия сезон. Хамшик от доста време иска да напуска, Кавани и Лавеци са желани от половин Европа, Пандев ще се върне в Интер. Има и някои ключови играчи, които далеч не са първа младост – Ароника и Де Санктис ще правят 35 тази година, Кампаняро - 32 . Жалко, защото вече се оформяше едно сериозно сработено ядро, което щеше да жъне доста успехи. Преди няколко седмици пристигна и чилийското дарование Едуардо Варгас, което допълнително подплати състава. Отборът стана наистина симпатичен, но всичко опира до спечелените купи. А тях просто ги няма. Треньорът Валтер Мацари сякаш надцени и играчите си, в чисто спортно-технически план. В доста срещи Наполи излезе със схема 3-4-3, с трима централни бранители. Атрактивна постройка, за която обаче са нужни наистина класни футболисти, особено в защитен план. Тримата централни трябва да са много добре сработени, защото покриват по-голяма площ от терена и често се налага да се дърпат в изкуствена засада. Уго Кампаняро, Паоло Канаваро и Салваторе Ароника са добри, но не достатъчно, за да изкарат цял сезон в тази формация. Фланговите играчи пък трябва да са поливалентни и да участват активно както в защита, така и в нападение. Барселона също често използва подобна схема, но там бирата е съвсем друга – все пак говорим за най-силния отбор в света. В края на миналата година на Мацари му дойде акъла в главата и се върна към по-смилаемата 4-2-3-1. Като че ли обаче го направи твърде късно. Фактите говорят сами – през този сезон Наполи допусна цели 24 гола в 21 мача от Серия А. За сравнение, първият в класирането Ювентус е инкасирал само 13 попадения.
Ако в момента Наполи беше трети или четвърти, положението щеше да е коренно различно. Може би в Неапол трябва да си припомнят времената на Марадона и Карека, когато отборът е поставял на втори план участието в Европа, приоритет е било калчото. И тези имена са останали в историята...