Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

вторник, 21 август 2012 г.

Вместо Левски и ЦСКА

Мечтая си за роман, изтъкан въз основа на футбола. Все още нямам идея за сюжет и прочее, но това разказче като че ли е някакво начало...


Очертаваше се наистина оспорвано алкохолно дерби. Въздъхнах и се запътих към банкомата. Изтеглих известно количество Патрис Евра. След това минах през пункта, за да си пусна Тото Скилачи, взех две шишета водка, малко Тревизо от един скаут в Градинката и направих Палермо към моите съотборници. Не след дълго вече бях Павел Погребняк.
На сутринта напуснах съоръжението. Виеше ми се свят и за малко щях да падна в един Шахтьор. Видях една Павел Кука и я помолих за огънче. Напсува ме на Майка Ричардс, наби ми няколко Давидас Чемберас и ме изрита силно в Сергей Ребров.
Качих се в метрото почти мъртъв. Разплух се като шампионска лига на скамейката и започнах да превъртам в главата си снощния разбор. Явно след мача бях прекалил със забранените субстанции и затова сега не си спомнях почти нищо. Спомням си, че повърнах в съблекалнята. В нас се трупирах като Антонио Пуерта, Бог да го прости...
Събудих се и инстинктивно се огледах дали не съм в засада. Още бях по бандаж, когато звънна един от колегите ми от отбора. Отново беше време за двуразови тренировки в кръчмата. Взех си душ, после хапнах малко Александър Хлеб и Масимо Макароне за отскок. Без да искам се спънах в Жан Тигана, стана ми лошо и отново направих Митко Бербатов - този път в коридора. Почесах тлъстия си Гъз Пойет, изчистих набързо и излязох...
Тогава я видях. Познавахме се отпреди, но от много време не се бяхме засичали из спортния комплекс. Краката й не бяха дълги колкото на Адриана Скленарикова, но пък за сметка на това имаше цици, големи като главата на Вини Джоунс. Предложи ми да отидем на нейн терен. Игрището беше в добро състояние. Веднага тя ме хвана за Куро Торес и ми свири няколко нарушения, а аз й показах как Лео Меси. След това тя си поигра с Мъдъруел и Химнасия Хухуй, известно време правихме Ебе Санд, и точно когато вече бях решил да изпразвам стадиона, виковете на един минувач ме разбудиха...

Прозях се, изстисках парцала и продължих да мия прозорците на Мола...