Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Безумните трансфери на Мексиканеца



С леко закъснение, е време за поредния "спрял" футболист. Това е първият дефанзивен играч в рубриката и е притежател на изключително пъстра, но за съжаление и донякъде тъжна съдба. Представящ се много силно, но едновременно с това и недооценен ; известен с безспорните си футболни качества, но в същото време търкащ скамейката...

Мексиканската школа със сигурност притежава едни от най-колоритните вратари в историята. Сред тях липсват звезди от световна класа, но пък за сметка на това фигурират любопитни субекти като Антонио Карбахал (участник на пет поредни световни първенства, в средата на миналия век) и Хорхе "Папагала" Кампос, забавлявал цели поколения фенове с шарения си екип. През последното десетилетие към тях се присъедини още едно име.

Франсиско Гийермо Очоа Маганя е роден на 13 юли, 1985-та в Гуадалахара. Започва да тренира футбол от 8-годишна възраст в Клуб Америка и до пълнолетието си не излиза от руслото на типичния средностатистически юноша - не повече от прилични изяви и викане от дъжд на вятър в мъжкия отбор, най-вече за запълване на бройка.
В началото на 2004-та всичко се променя. От няколко месеца Америка е воден от легендарния холандец Лео Беенхакер, който забелязва нещо голямо в Гийермо и решава да му гласува доверие. Очоа дебютира в мексиканското първенство на 15 февруари, а малко по-късно и за Копа Либертадорес. Разбира се, той все още е дълбоко в сянката на опитния национал Адолфо Риос, който е първи избор.
След края на Клаусура, Беенхакер е освободен, а новият треньор Оскар Руджери води със себе си цели двама нови вратари. За няколко месеца Мемо буквално е замразен и изобщо не попада в състава за официалните срещи. Скоро обаче нещата отново се нареждат, дори много по-добре отпреди - Руджери на свой ред се оказва пътник, Адолфо Риос слага край на кариерата си, а новодошлият спортно-технически директор Марио Карийо гласува пълно доверие на Очоа като титулярен страж. Америка печели титлата, а след няколко седмици нашият човек дебютира и за националния отбор, в контрола срещу Унгария.
Силните му изяви продължават и макар Америка да не дублира домашната си титла през следващия сезон, тимът успява да спечели трофея на КОНКАКАФ - местният еквивалент на Шампионската лига. Очоа е награден и с повиквателна за Мондиал 2006 в Германия, макар и като трети избор, след Освалдо Санчес и Хосе Корона.

Следват пет години на възход, макар и без големи успехи. Интересен факт е, че към края на 2007-ма Мемо е избран за лице за поредното издание на компютърната игра "ФИФА", наред с Джоузи Алтидор (САЩ) и Роналдиньо. През 2009-та той прибавя към спечелените отличия и Голд Къп (националният шампионат на Централна Америка), но трансферът в голям европейски клуб продължава да му убягва. Може да се каже, че кариерата му дори леко зацикля, след като ветеранът Оскар Перес го измества като титуляр на Световното през 2010-та.

И точно когато най-сетне се стига до преминаване на Стария континент, всичко е на път да се срути по най-неочакван начин...

По време на Голд Къп 2011 през юни, Очоа и още четирима негови колеги дават положителна допинг проба за кленбутерол. Първоначалната санкция е повече от ужасяваща - две години без мачове за националния отбор, а скоро се заговаря и за забрана на клубно ниво.
По-забавното в случая е, че преди броени дни Очоа вече е подписал договор с френския Аячо, който влиза в сила от месец юли. Интерес има и от страна на отбори от ранга на ПСЖ (току що купени от шейховете), Валенсия, Бенфика и Юнайтед, но единствено корсиканците отправят реална оферта. Другите сякаш са предугадили гадната ситуация и умишлено се дърпат. Очоа не може да разтрогне, може само и единствено да подаде жалба срещу арбитражния съд в Лозана.
Наложено е допълнително щатно разследване и през октомври, 2011-та, ставаме свидетели на нещо твърде рядко срещано в съвременния спорт - решението е отменено и Мемо, заедно с другите четирима мексиканци, е напълно реабилитиран. Причината за положителната допинг проба се оказва направо трагикомична - той и останалите са яли замърсено пилешко месо по време на Голд Къп, приготвено в хотела.

Всичко вече е наред и Очоа може да се концентрира изцяло върху изявите си на терена. Още от лятната подготовка, както и през следващите три сезона, той е абсолютно твърд титуляр за Аячо. Мексиканецът записва редица впечатляващи представяния, буквално отчайвайки големи и доказани нападатели с нечовешкия си рефлекс. Този мач безспорно е перлата в короната - в него Очоа отразява над 20 удара, а Аячо в крайна сметка си тръгва с точка от "Парк де Пренс":


Въпреки солидните изяви, остават твърде много въпросителни. През годините на Очоа във Франция, тимът му последователно завършва 16-ти, 17-ти, а през сезон 2013/2014 изпада, отбелязвайки мизерното 20-то място с минимален актив. Именно изпадането подтиква Мемо да направи трансфер в друг клуб, иначе той изглежда шокиращо доволен от живота в Корсика, въпреки скромния отбор, за който се състезава. Той дори не взима кой знае колко висока заплата и всички определено са в недоумение от избора му.
И така, леко-полеко идва поредното Световно първенство, този път наистина с главно "С", защото се провежда в най-футболната страна - Бразилия. Макар и току що да е претърпял крах в Лига 1, Очоа е в отлична форма и най-сетне ще бъде безспорен номер 1 между гредите за Мексико. Съдбата си прави шега като поставя "лос герерос" в група с домакините, а Очоа й го връща, правейки поредния си спектакъл срещу "селесао". Всичките знаете за какво става въпрос:

След този мач излизат негови колажи с четири ръце, шест пръста на дясната и какво ли още не, но всичко е наред - той все пак не е ял радиоактивни отпадъци, а само замърсено месо. Мексиканците завършват без загуба тежката предварителна фаза, в която компания им правят още Камерун и Хърватска, и са на крачка да отстранят холандците на 1/8 финалите, но са попарени с два гола в последните минути. През юли, 2014-та, Очоа със сигурност е в Топ 10 на най-добрите вратари в света, редом до Нойер и Касияс. Всички се питат коя ще бъде следващата му дестинация, след като половин Европа наддава за него. В конкуренцията на Барселона, Ливърпул, ПСЖ (да, отново) и кой ли още не, Очоа отново чупи тъпомера, подписвайки с испанския Малага - клуб без особени амбиции, който за разлика от един друг е напуснат от същите тези арабски шейхове и преди няколко седмици едва е отървал изпадането. Здравият разум просто не може да обясни този трансфер, още повече защото андалусийците вече разполагат с един класен страж - Карлос Камени.

Опасенията се потвърждават още преди края на годината. Мемо е пускан само в мачовете за Купата на Краля и не помирисва терен дори срещу аутсайдерите в Примера. Националният селекционер на Мексико Мигел Ерера вече надигна глас и публично заяви, че е недопустимо толкова класен вратар да бъде пускан по веднъж месечно, но от Малага контрираха, че държат на него и дори го определиха като "страхотен професионалист", подчертавайки абсурдната ситуация... Не се знае какво ще поднесе "лято 2015" - Очоа може да бъде продаден, може и изведнъж да стане титуляр в Малага, но със сигурност пикът в кариерата му е преминал. Лично за мен той завинаги ще остане във футболната съкровищница с комбинацията от огромен талант, похабен от серия нескопосани трансфери... или по-скоро серия неслучили се такива.

Лео Меси & Хълк

От оня ден: Лионел Меси (Барселона срешу Ман Сити)
Цена: 200-250 млн евро



От днеска: Хълк (Зенит срещу ПСВ)
Цена: 40-50 млн евро



...no comment...

вторник, 24 февруари 2015 г.

Атила - Няколко маси

Поредният фино поднесен story telling - в сладко-кисел сос, с чаша кампари отстрани...

петък, 20 февруари 2015 г.

Мартин Палермо

Това изпълнение на Лудия със сигурност попада в топ 3 на най-красивите голове, които съм виждал през живота си. Заглавието на клипа казва всичко...

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Апостола

Поклон, Дяконе!


Изгледайте и това...

...и се замислете от коя страна сте всъщност - на учителя или ученика!

сряда, 18 февруари 2015 г.

Sen I - WakeЪп!

неделя, 15 февруари 2015 г.

Bobo & The Gang - Пороци

сряда, 11 февруари 2015 г.

Jahmmi Youth - Jah Jah bless

Блага работа (mm)

неделя, 8 февруари 2015 г.

Диумерси Мбокани

Безспорно добър футболист, в никакъв случай не искам да го обидя, ама... толкова грозен човек не съм виждал през живота си. Сега разбирам какво е имал предвид Дарвин под "свързващото звено":

петък, 6 февруари 2015 г.

Разтърсващата история на новия Агуеро



Рубриката "Спрели футболисти" продължава с пълна пара. След Себастиан Джовинко е ред на един играч с изключително интересна съдба. Въпреки безспорните си качества, той е почти пълна загадка за феновете по света, най-вече заради крехката си възраст (едва 19) и заради това, че мачовете на доскорошния му клуб се излъчват в Европа в часова зона, която доста трудно може да се нарече "прайм тайм" (1-2 през нощта). Парадоксално, но хората сякаш са запознати повече с компютърния му образ от играта Football manager, в която той се превръща в истинско чудовище след няколко сезона:


Анхел Мартин Кореа като че ли цял живот е бил специален. Ражда се в Росарио и има същите джобни габарити като един друг небеизвестен техничар от там - Лионел Меси. За разлика от Лео обаче, който започва кариерата си в Нюелс Олд Бойс, Анхел прави това в Сан Лоренцо. Излишно е да се споменават техническите му способности и невероятната пъргавина - той е неуловим дори за юноши, 3-4 години по-големи от него. Няколко месеца преди да подпише първия професионален договор в живота си, Кореа дори е на крачка от преминаване в португалския гранд Бенфика, но в крайна сметка, след няколко семейни съвещания, всички преценяват че засега е по-добре да остане в Аржентина. Интересното е, че дебютира за мъжкия отбор на Сан Лоренцо именно срещу Нюелс Олд Бойс, при загуба с 0:1. Първият му гол обаче е далеч по-сладък - при разгрома с 3:0 над Бока Хуниорс, през май, 2013-та.

Следващият сезон е особено успешен. С няколко важни попадения, Кореа помага на Сан Лоренцо да спечели шампионата Апертура, което дава право на участие в Копа Либертадорес 2014. Отборът изобщо не е слаган сред фаворитите за отличието и е на косъм да отпадне още в предварителната група, но в последния мач бие Ботафого и изпреварва скромния еквадорски Индепендиенте дел Вайе за второто място само с един гол по-добра голова разлика. На осминафиналите с много мъка след дузпи е отстранен Гремио (скъпоценен гол на Кореа в първия мач за успеха с 1:0), а след това апетитът идва с яденето.
Отново с икономичен аванс (1:0 у дома и 1:1 като гост) Сан Лоренцо взима трети пореден бразилски скалп - този на Крузейро, а след това прегазва Боливар. Парагвайският Насионал не оказва сериозна съпротива на финала и аржентинският клуб вдига престижния трофей за пръв път в историята си. Анхел Кореа обаче не става изцяло част от този триумф. След четвъртфинала с Крузейро, на него само за часове му предстои да претърпи истинска буря от емоции и да започне най-важната битка в живота си...

Още от края на 2013-та към него има сериозен интерес от страна на Атлетико Мадрид. Съгледвачи на "дюшекчиите" го гледат в много срещи и през пролетта на 2014-та идва и реалната оферта, на стойност 8 милиона евро. Този път вече пълнолетният Кореа кимва в знак на съгласие и стяга багажа си за "Висенте Калдерон". На 28 май той пристига за рутинни медицински прегледи в базата на Атлетико, преди да подпише дългосрочен договор.
Нищо необичайно - изследване на максималния кислороден капацитет, проверка на мускулната сила... По време на тестовете обаче, Анхел усеща стягане в гърдите и едва не колабира на бягащата пътечка. Всички са пребледнели от страх, спомняйки си за безброй подобни фатални случаи като тези на Марк-Вивиен Фо, Миклош Фехер и Антонио Пуерта.

Оказва се по-малкото зло - не е инфаркт или инсулт, а доброкачествен тумор на сърцето, който не е толкова труден за отстраняване. След операцията обаче следва дълъг период на пълна почивка, който може да върне Кореа много назад в развитието му. Подписването с Атлетико е замразено, заговаря се и за връщането му в Сан Лоренцо, ако възстановяването му не потръгне добре. Решаващата интервенция е извършена в Ню Йорк в края на юни, а през следващите седмици, младият талант буквално не става от леглото...

Първата му лека тренировка с Атлетико е на 28 август. И дума не може да става за тежки натоварвания или приятелски мачове. Малко по малко обаче Кореа увеличава оборотите и скоро навлиза във форма. През декември той официално парафира с "дюшекчиите", а по това време е награден и с малко изненадваща, имайки предвид състоянието му, повиквателна за Копа Америка до 20 години, в началото на 2015-та.
Турнирът се провежда в Уругвай, а Анхел Кореа разбива всички критици с представянето си. Той стартира в почти всички мачове на "гаучосите" и макар не винаги да остава на терена през пълните 90 минути, нанизва общо четири гола (в това число и на финала срещу домакините, за победата с 2:1) и е с основен принос титлата да акостира в Буенос Айрес. Несъмнено скоро му предстои и първа повиквателна за мъжкия национален отбор на Аржентина, a в Мадрид, Диего Симеоне вече доволно потрива ръце и го чака за велики дела още през този сезон.

Изглежда, че момчето ще успее. Взривното му завръщане, след толкова тежки моменти, е белег за силен характер. След трансфера в Атлетико той вече тръгва по руслото на другия голям свой сънародник от това поколение - Серхио Агуеро (въпреки първоначалната прилика с Меси). Аз лично му желая успех от все сърце, а вие сами преценете дали има потенциал да се вмести в огромните обувки на Кун:

Атила - Първи сингъл за 2015

Няма как да се пропусне. Пожелавам им (на цялото Шано Крю, защото и хип хопът е отборна игра) още по-силна година - да продължават да разцепват уши, микрофони, клубове и заспали съзнания. А към всички останали - не се оставяйте бурята да ви отнесе!

Hieroglyphics - Soweto

Най-приятният припев на света (mm)

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Дортмунд = Scheiße

От снощи. Ако малоумниците от Дортмунд бяха били, взимах почти 800 евро. Ако дори само бяха изравнили през второто, щях да затворя тоя фиш поне на 100-150 еврака, ако не и повече. Ама не става и не става и в 81-та им теглих една майна и реших да прибера поне 30-те, които ми даваше Бета. Определено няма да ми е неприятно, ако изпаднат....

Ja Rule feat. Case - Livin' it up

Едно време разкъртвах уокмена oт слушане на това парче и на целия албум изобщо (Pain is Love ; 2001)

сряда, 4 февруари 2015 г.

Купата на Франция

Такова чудо не се вижда всеки сезон. На 1/8 финалите за Купата на Франция са се класирали (внимавайте!) 4 отбора от CFA (4та дивизия), 3 отбора от National (3та дивизия), 2 отбора от Лига 2 и едва 7 тима от висшия ешелон, което си е истинско малцинство сред джуджета като Конкарно, Кевий и Ирис Клуб де Кроа. Направих си труда и проверих какво е било положението през последните 20 години на този стейдж от турнира - определено има изцепки, но това бие всички рекорди:

"Атомната мравка" така и не стана новият Дел Пиеро



След пауза от 2,5 години, рубриката "Спрели футболисти" се завръща! Този път смятам да добавям нови имена както си трябва - поне веднъж седмично, а може и по-често. Под "спрели" не винаги имам предвид играчи, които буквално са в застой - може да става въпрос и за бъдещи таланти, които просто още не са известни на широката публика и средностатистическият фен автоматично ги определя като... "спрели" :))
Пълният списък футболисти в рубриката можете да видите долу вдясно, горе долу по средата на тази статия. Драснал съм по два реда какво се случва с всеки пич в момента, така че със сигурност ще ви е интересно да проследите какво е било положението му преди и сега.

Какво да кажем за следващото попълнение... Лично за мен, той осъществи най-шокиращия трансфер през зимния прозорец. Себастиан Джовинко, някогашната голяма надежда, "wonderkid" и всичко останало, окончателно спря с развитието си, отивайки да играе в... Канада.
Роден е на 26.01.1987 в Торино и разбира се, като всеки обожаващ футбола малчуган, няма как да не се пробва рано-рано в местния гранд Ювентус. Пределно ясно е, че в такива клубове не се дава шанс на всеки срещнат, но Джовинко още на 9-годишна възраст грабва окото на треньорите в школата с природната си умопомрачителна бързина и хубав дрибъл. От 96-та до 2007-ма е неизменен титуляр във всички детски и младежки гарнитури, а на 13 май, през последната спомената година, прави и успешен дебют за мъжкия отбор - Себа асистира на Давид Трезеге, който подпечатва победата с 3:1 срещу Болоня. Следващият сезон Джовинко е пратен под наем в Емполи, където бележи първия си гол в Серия А (30.09.2007, срещу Палермо, отново за победа с 3:1) и изиграва първи мачове в евротурнирите.

След силните му игри "старата госпожа" връща младия талант в редиците си, определяйки го като почти сигурен наследник на легендата Алесандро дел Пиеро. Следващите две години обаче определено са провал за него. Джовинко трудно се вписва в класическата 4-4-2, изповядвана от Клаудио Раниери и прекарва повече време на скамейката, отколкото на терена, като вкарва едва 4 гола през този мизерен период. През лятото на 2010-та вече изглежда, че Ювентус е готов да се раздели с него, след като приема офертата на Парма за отдаването му под наем плюс възможна опция за откупуване на 50% от правата му.
На "Енио Тардини" Джовинко сякаш възкръсва - почти от воле получава титулярното място и диригентската палка в нападение, и съвсем скоро започва да развинтва противниковите защити. За два сезона при "дуковете" бележи общо 23 гола и дава почти толкова асистенции. По това време прави и дебют за националния отбор на Италия (09.02.2011, срещу Германия, в приятелски мач, завършил 1:1. Любопитното е, че отново дава голов пас, този път на Джузепе Роси). Тръгва му и прякора "атомната мравка" - "formica atomica", по името на анимационен герой, характеризиращ се именно с невероятната си експлозивност и изобретателност, както разбира се и с дребния си ръст:

Случва се следното - след края на първата му година, Парма се възползва от опцията и откупува половината му права за скромните 3 милиона евро. След взривния сезон 2011/2012 Юве вече си го иска обратно, а президентът на "дуковете" - Томазо Джирарди, е категоричен, че Джовинко струва не по-малко от 40 млн. Разбира се, подобни пиянски изцепки са несериозни и той приема офертата от 11 млн евро, за да го изпрати обратно на "Деле Алпи".

Вторият период на Себа при "бианконерите" е почти толкова трагичен, колкото и първия. Да, отначало той е титуляр в повечето срещи, вкарва и някои важни попадения (като това при разгрома над Челси с 3:0 за ШЛ), но заради малките си габарити (висок е едва 164 см, слаба мускулатура), скоро отново се връща на скамейката. Джовинко не смогва да върши достатъчно работа във фаза защита, на практика почти не може да вземе нито една висока топка, което е недопустимо на толкова високо ниво. Скоро в Ювентус идват нападатели от калибъра на Карлос Тевес и Фернандо Йоренте, което съвсем замразява дребния техничар...

И така, след година и половина ходене по мъките, стигаме до януари, 2015-та. Едва на 28, Джовинко избира да премине в канадския ФК Торонто, част от първенството на САЩ (MLS). Договорът ще носи на "Мравчо" по 7 млн долара на сезон, правейки го най-скъпоплатения футболист в Щатите.
И тук идва фундаменталният въпрос - заслужава ли си? Заслужава ли си да избереш лесните пари на толкова ранна за един професионален играч възраст пред това да се бориш, да се опиташ за последен път в кариерата си да се стегнеш и да направиш нещо значимо в Европа, където се играе голям футбол? Подобен презокеански скок нормално се прави на 33-34, когато вече си поизцеден от битките и гледаш да си докараш няколко милиона "extra money", преди да дойде отказването от най-великата игра. Но на 28... От комерсиална гледна точка отговорът със сигурност е "да", но за всички фенове е ясно, че с този ход Джовинко окончателно дърпа ръчната и недвусмислено заявява - "слаб съм, мога само да лъскам бутонките на Алесандро"...

Silent City - Говори, говори

И още един разтърсващ трак. Момчетата от Ямбол...

Orishas - Mistica

И отново нещо класно за събуждане. От дебютният им албум през 99-та - "A lo cubano":

неделя, 1 февруари 2015 г.

Не сме пили доста...

Паметен момент от снощното дерби между обикновеното Конго и другото, Демократичната република. Мъртвопияният чичо с мотокара (залагам на поне 2 промила) за малко да смаже като куче Габриел Закуани, който му отвръща с кръвнишки поглед и го псуйе на ум:

D.R. Congo's player get hit with the medical... by f100000228407415

Atmosphere - Say Hey There

Един класически поздрав от все по-отдалечаващата се 2006-та. Успешен ден на тези, които са на работа днес и лека реанимация, на тези които изтрезняват след събота вечер :)))