Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

неделя, 25 декември 2011 г.

Ники Михайлов тегли една “майна” на пубертета

Да се подхлъзнеш и да паднеш през пубертета почти винаги е фатално. Бушуващите хормони оставят болезнени следи в още неукрепналата психика. Следи, които много често никога не заздравяват. Николай Михайлов обаче се оказа по-устойчив от повечето хора. Той се просна по очи, бе стъпкан от тълпата, но стана, тегли една “майна” на най-гадния период в живота на човек и продължи напред.
Михайлов бе едва на 18, когато цялата злоба на света се изсипа върху главата му. Вердер бе притиснал Левски и младокът просто не издържа на напрежението. Лусио Вагнер рутинно върна една топка към него, моментна липса на концентрация и... край. Претъпканият “Васил Левски” освирква виновника в един глас. Ники хапе устни, подпрял е ръце върху колената си и се мъчи да се овладее. Не става. Пет минути по-късно резултатът вече е 0:3. Цялата защита на "сините" страда от разколебания вратар. Той носи пряка вина и за третия гол на немците. Пръстите му се огъват след изстрела на Торстен Фрингс и всичко е окончателно загубено. На почивката Мъри Стоилов сменя смазания психически Михайлов с Божидар Митрев. Ходът изглежда добър - не падат повече голове. След мача журналисти и фенове сравняват Михайлов със земята. Това е последната му официална среща с екипа на Левски.
Разбира се, всяка крушка си има и опашка. По онова време пубертетът здраво тресе Ники. Поведението му безкрайно дразни всички. Заведения, скъпи коли, мацки, показност. Прекалено много показност. Допълнително масло в огъня налива и фактът, че той е син на президента на БФС Борислав Михайлов. Публична тайна е, че Боби го лансира навсякъде и с лекота му отваря страшно много врати. Броени дни преди злополучния мач с Вердер Михайлов-младши отново закопава своя отбор. Масена Моке от Черно море стреля от халите, момчето плахо протяга ръка от въздуха и топката се оплита в мрежата. Левски изпуска ценни три точки по пътя към титлата. Трагедията срещу Вердер вече прелива чашата на търпението. Феновете искат главата на Михайлов. За синята половина от България той вече е персона нон грата. През декември, 2006-та, кара няколкодневни проби в английския Болтън, след което повече от шест месеца никой не се сеща за него. Оказва се обаче, че Ники не си лекува нервите в някой санаториум, а работи. И други работят за него, но в основата на успехите преди всичко стоят личните усилия.
Изведнъж излизат снимки, на които позира с шалче на Ливърпул. Митичният "Анфийлд", Рафа Бенитес, Стиви Джи. Следват титла на Холандия с Твенте, участие в групите на Шампионската лига, уловени дузпи на Жоао Мутиньо и Рафаел ван дер Ваарт. Пет години след зверския провал, Николай Михайлов е обявен за футболист номер 1 на България. Можем само да гадаем какво точно е преживял младият вратар през това време. Ако съдим по това, което се е случило с косата му, едва ли му е било леко.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Локо София - когато всеки гледа да мине другия

Тъч, фаул, дузпа, гол. 3:0, 0:1, 2:2. Шампионска лига, Световно клубно първенство, А група, Купа на България... В един момент това, което се случва на терена спира да бъде от значение. На преден план излизат други, много по-важни неща, които ни напомнят, че най-великата игра в момента е една индустрия, а играчите са само фигуранти в нея. Няма как да се направи нормален анализ на представянето на Локомотив (София) през изминалия есенен полусезон, при положение че футболът просто отсъстваше. На фона на случващото се с клуба, графиките с показателите на футболистите изглеждат гротескно. Едва ли някого го интересува точно колко минути имат Танко Дяков и Преслав Йорданов. Един клуб със славна история си отива. “Железничарите” могат да се похвалят само с две неща в спортно-технически аспект. Първото е представянето срещу Шльонск (Вроцлав), в квалификациите за групите на Лига Европа. Да не допуснеш попадение цели 210 минути срещу едноличния лидер в полското първенство си е наистина достойно постижение. Второто нещо безспорно е високата доблест, която до последно демонстрираха “червено-черните”. През есента те не взеха участие в нито един уговорен мач. Във всички срещи от първенството играчите се раздадоха до дупка и само малшансът им попречи да подобрят точковия си актив. Каръкът бе най-очеваден срещу Славия в “Овча купел”. Вратата на “белите” сякаш бе омагьосана и Локо не успя да запише заслужена победа.
Стадион “Локомотив” пък е държавен и е даден за ползване на спортния клуб с това име. Футболният притежава само 2 съблекални и 3 кабинета от него. Поне в обозримо бъдеще няма как законово президентът му Николай Гигов да го получи под наем или на концесия. В началото на този месец областният управител на София Данаил Кирилов изплю камъчето - големият проблем е, че по документи футболният отбор не се смята за наследник на ДФС Локомотив – дружество, което до 1990 г. е разполагало със стадиона. Имената са едни и същи, но по неведоми пътища сегашният ПФК Локомотив няма нищо общо с тогавашния.
Стадион “Локомотив” го няма и на кадастралния план на София. Съоръжението просто не съществува. Според картата, на неговото място има равна, незастроена поляна, по която вероятно пасат стада крави от околните села. Не е чудно, че през 2003 година двама реститути са успели да си върнат чрез съда общо 12 декара от терена, централната трибуна и част от паркинга на стадиона. И сега искат нещо в замяна. Единият е поискал друг държавен имот, а другият – да му бъде платено по 250 евро на квадратен метър за неговия парцел. Един декар е равен на 1000 кв.метра. Шест декара са 1,5 млн евро. "Такива пари сега не се плащат и за имоти под опашката на Коня". Същата сума вероятно иска и някой дебел градоустройствен архитект, за да постави стадион “Локомотив” на картата на София. Умишлено се оставят подобни вратички, за да може някой да си напълни гушата до пръсване. Игра на надлъгване – всеки се скатава, за да прецака баламата с много пари.
И когато куп хора отказват съдействие, губи само този, който си е сложил главата в торбата. Откакто дойде в клуба през 1994 г. Николай Гигов постави седалки на голия цимент, който дори не е негова собственост, ремонтира съблекалните, плати 600 000 лева за наем на чужди стадиони. Само експертизата на стоманените въжета на козирката над сектор В струва към 100 000 лева. Всичко си има граници. Много хора плюят Гигов, но явно не си дават ясна сметка какво дередже чака Локо (София) без него. Никой друг няма да се захване с една предварително обречена кауза, каквато е клубът в момента. И да дойде някой чуждестранен бизнесмен, той бързо ще разбере, че налива вода в една празна каца и ще се омете. Най-нормалното нещо е да си тръгнеш, след като години наред безуспешно си си късал нервите. И Гигов съвсем скоро ще го стори. Не му прави чест обаче, че на изпроводяк остави футболистите без една стотинка. Те може да играят слабо, може да са всякакви, но заслужават възнаграждение. Един работодател плюе на самия себе си, когато не уважава тези, които се трудят за него.
На фона на всичко казано дотук, 12-то място на Локомотив Сф след есенния дял изглежда логично. Много хора ще се молят то да се повтори и в края на сезона, защото положението не изглежда никак розово. Най-много обаче като че ли губят хората, които проследяват всеки двубой с увит около шията червено-черен шал. Хората, които на първата тренировка за сезона виждат терена до стоков базар “Илиянци” без очертания и с пораснала трева. Децата на тези хора тренират на игрище без нито едно стръкче и от главата до петите стават оранжеви от сгурията. Това също няма да се промени скоро.

петък, 2 декември 2011 г.

Книжната Шампионска лига

Футболната Шампионска лига започва през септември, а Книжната - в началото на декември. В първия турнир участват най-добрите европейски отбори, във втория - всички български издателства. Разликата е, че в Книжната Шампионска лига "билетите" са на много по-приемлива цена, а в същото време ти предлагат нещо повече от два часа забавление. Предлагат ти нещо реално, което да държиш на лавицата в хола, което всеки ден можеш да прелистваш, да препрочиташ и да му се кефиш отново и отново.

Дами и господа, заповядайте на най-голямото книжно изложение в България - Панаира на книгата в НДК, от 6 до 11 декември, от 10:00 до 20:00 часа. Можете да намерите "Истории от Квартала" на щанд 56 (третия етаж), издателство "Весела Люцканова". Ако пък специално искате автограф от автора (а защо не и да се снимате с него :P), минете в събота следобед (10 декември).

http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html - първите няколко страници от романа.