Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

събота, 11 юни 2011 г.

Девалвацията на Лига Европа

“Девалвирам – обезценявам се, губя стойност”. Обикновено се използва за валута. Зимбабвийският долар, например, е девалвирал до безобразие – със 100 милиона можеш да си купиш хляб или дъвка. Аз обаче ще използвам тази дума във футболен контекст.

Когато преди три години дрийм тимът на Байерн, начело с Рибери, Клозе, Швайни и още куп звезди, не успя да се класира за Шампионската лига, бях сигурен, че именно той ще спечели Лига Европа (добре де, тогава все още беше Купата на УЕФА). Нямаше начин да стане другояче – останалите отбори ми се струваха като пълнеж, който баварците с лекота щяха да излапат. Но ето, че им преседна – първо скромният Хетафе беше на една минута от това да ги отстрани, а после Зенит ги разби с 4-0 и в крайна сметка триумфира с трофея.

Знаех, че Лига Европа е девалвирал турнир от много време, но това наистина ме шокира. За пръв път ясно видях как един гранд просто не иска да спечели европейски клубен турнир, как яростно се дърпа, излиза с резерви и не иска, и не иска да вкара гол. Нали купите значат престиж, кинти, покачване на клубния коефициент в ранглистата?

Момент, кинти ли казах? Оказа се, че най-важното го нямало. Ако се върнем още по-назад, през 2006 година, ще видим, че финалистът тогава – английският Мидълзбро, обяви, че е на печалба с едва стотина хиляди паунда от целия турнир. Нищо, че е бил едно 10 отбора и вече е докосвал титлата.

От сезон 2009/2010 се взеха мерки за повишаване на финансите. Един средностатически отбор от Източна Европа (Левски, Васлуй, Хайдук) вече може да си върже гащите с 1,5 млн евро само от влизането си в групите на турнира. Идентичен актив отчиташе победителят отпреди 4-5 години... Парите вече са налице, но по-интересното е, че почти нищо не се промени. Просто бедните вече имаха една идея повече стимул да продължат по-напред в надпреварата. Големите риби отново са апатични спрямо турнира и изобщо не си дават зор.

Дори напротив, Лига Европа вече стана много благодатна почва за развитието на черното тото. Традиционно силният Астън Вила два поредни сезона отпада още преди групите, галактическият Ман Сити губи от Лех Познан, гореспоменатият разгром на Байерн от Зенит, леките отпадания на Аякс и Милан... Звучи странно, нали? Ако не сте се замисляли, е време да го направите.

Може и да няма нищо нередно в тези резултати, но при всички положения те показват, че на 90% от грандовете, просто не им се играе извън ШЛ. Така де – защо им е на Юве да печелят една тенекия (при това тежка цели 15 кила), при положение, че вече са я взимали три пъти, а по-дълго участие в състезанието ще им доведе само излишно късане на нерви и умора. Я вземат 10 млн евро, я не – нищо работа за богаташи като тях. Скромните отбори пък нямат сили за нещо повече от осмина или четвъртфинал.

И тук вече започваме да си задаваме въпроса за какво изобщо съществува този турнир? По-добре да станеш шампион на Гърция или Австрия, отколкото да го спечелиш. В него триумфират отбори, които са преодолели рубикона в първенствата си (Порто стана шампион 6-7 кръга преди края на португалското) и сега играят без напрежение в Европа. Играят за слава, както руските отбори или жадните за успехи Шахтьор. Лично за мен Лига Европа вече изцяло влезе в калъпа на добрата стара КНК – Купата на Носители на Национални Купи. Турнир, който почти никой не иска да печели. На времето КНК се обедини с УЕФА и за няколко сезона положението бе закърпено. Интересът се вдигна, имаше интрига. Сега обаче ножът е опрял до кокала. Сега Европейската футболна централа усеща ударната вълна от вкарването на толкова излишно много отбори в евротурнирите. Всички трябва да разберат, че парите рано или късно девалвират, че богатите се самоизяждат... ШЛ няма накъде повече да се разширява, а Лига Европа губи все повече аудитория. Докато един ден просто спре да съществува...