През последните няколко дни Левски прояви необичайна активност на трансферния пазар. Бяха привлечени национали на Словакия, Гана и Гвинея-Бисау, бивш национал на България и човек, избран за най-добър ляв бек във френската Лига 2 преди няколко сезона. На пръв поглед имената респектират, но всичко градено дотук може буквално "да се счупи" твърде лесно.Ганаецът Опоку Агиеманг идва в Левски с 10 мача за "черните звезди" зад гърба си, един от които е финалът за Купата на Африка през 2010-та, загубен от Египет с 0:1. Половин година преди това пък е основен играч за младежкия отбор на Гана, който печели световното първенство. Да не пропусна да добавя, че през последните 4 сезона играе в Саудитска Арабия. Логичният въпрос е защо след тези успехи, защо след големите пари, които е взимал при шейховете, идва да играе в България? Отговорът е прост. Малко след гореспоменатия турнир за Купата на Африка Агиеманг къса външни кръстни връзки на дясното коляно (на снимката горе) и е аут от терените за шокиращите 8 месеца. Отпада и от състава за Мондиал 2010. След това формата му просто не е същата. Играе епизодично за клубните си отбори, а през 2011-та отново пропуска няколко месеца от сезона, заради непреставащи болки в контузеното коляно. Демек никой вече не го иска. От шампиона Лудогорец изглежда са добре запознати с травмите на Агиеманг, защото, въпреки впечатляващата му визитка, бързо-бързо го отпращат след няколкодневни проби в края на май. В същото време добре знаем какви картофени ниви са българските терени - основното натоварване пада именно върху колената и глезените. Капакът на всичко е, че договорът му с Левски е за цели 3 години. Не ми се мисли какво ще стане, ако контузията му отново се обади и играта не му тръгне през първата половина от сезона...
Следващото ново попълнение с хронична травма е Базил де Карвальо. Два пъти получава дислокация на дясното рамо (последният е в началото на миналата година) и два пъти е опериран. Луд късмет е, че травмата не се обажда през миналия сезон. Не говори добре за спортно-техническия щаб на Левски, че са заложили на толкова паянтов играч да бъде основен голмайстор на отбора през идното първенство. Още повече, че Карвальо веднъж вече бе натирен позорно от "Герена", именно заради тази контузия в рамото. Ехото на бездарната селекция в българските клубове още дълги години ще продължава да отеква със страшна сила...От Станислав Ангелов пък се очаква да бъде основният опорен халф в състава, да покрива голям периметър от терена и да прекъсва противниковите атаки още в зародиш. Малка и незначителна подробност е, че Пелето вече е на преклонните за футболист на такъв пост 34 години, което недвусмислено значи, че най-добрите дни от кариерата му са далеч зад гърба му. Освен това в най-великата игра съществува и неписаното правило, че когато играч се завръща в бивш клуб, където е изкарал много силен период, той почти никога не бива способен да повтори силните си изяви.
Французинът Ромейн Ели явно е гласен за централен защитник, но тук отново впечатление прави един миниатюрен детайл. Да, Ели, понякога е пускан в центъра на защитата, но се чувства далеч по-комфортно като ляв бек. Да не говорим, че никакъв го няма при борбата за високи топки, което е основно перо в работата на централните бранители. Вече съвсем отделен въпрос е дали притежава нужната класа да играе в отбор с амбициите на Левски.
На първо четене, от новите играчи единствено словакът Роман Прохазка изглежда няма сериозни проблеми. Но като се има предвид печалната кариера на футболисти от Централна Европа досега в българското п-во (Цаха, Мица, Киш, Петраш и т.нат. Единствено Радо Забавник от ЦСКА остави позитивни впечатления), отново се намръщваме леко. Освен това в Левски продължава да съществува отколешния проблем със слабите резерви, особено в нападение. Дани Младенов бе освободен, Иван Цветков е техничен, но не е постоянна величина що се отнася до головете, а и му е изключително трудно да издържи повече от 60-70 минути на терена. Синята селекция отново изглежда интересна, но заложената в основата й неустойчивост е твърде голяма...
