Любимият ми филм за последните.... не знам колко години. Човешки, затрогващ, разтърсващ. Типично европейско кино, залагащо на дълбочината, а не на екшън сцените. Брутален Мадс Микелсен. Най-силната сцена е към края, когато той и жена му си разменят СМС-и. И след това Мадс танцува, макар преди няколко часа да е бил на погребение.... Истински щастлив и свободен, защото знае, че със съпругата му са се сдобрили и тя се връща при него. Гледайте го задължително.
