Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Безумните трансфери на Мексиканеца



С леко закъснение, е време за поредния "спрял" футболист. Това е първият дефанзивен играч в рубриката и е притежател на изключително пъстра, но за съжаление и донякъде тъжна съдба. Представящ се много силно, но едновременно с това и недооценен ; известен с безспорните си футболни качества, но в същото време търкащ скамейката...

Мексиканската школа със сигурност притежава едни от най-колоритните вратари в историята. Сред тях липсват звезди от световна класа, но пък за сметка на това фигурират любопитни субекти като Антонио Карбахал (участник на пет поредни световни първенства, в средата на миналия век) и Хорхе "Папагала" Кампос, забавлявал цели поколения фенове с шарения си екип. През последното десетилетие към тях се присъедини още едно име.

Франсиско Гийермо Очоа Маганя е роден на 13 юли, 1985-та в Гуадалахара. Започва да тренира футбол от 8-годишна възраст в Клуб Америка и до пълнолетието си не излиза от руслото на типичния средностатистически юноша - не повече от прилични изяви и викане от дъжд на вятър в мъжкия отбор, най-вече за запълване на бройка.
В началото на 2004-та всичко се променя. От няколко месеца Америка е воден от легендарния холандец Лео Беенхакер, който забелязва нещо голямо в Гийермо и решава да му гласува доверие. Очоа дебютира в мексиканското първенство на 15 февруари, а малко по-късно и за Копа Либертадорес. Разбира се, той все още е дълбоко в сянката на опитния национал Адолфо Риос, който е първи избор.
След края на Клаусура, Беенхакер е освободен, а новият треньор Оскар Руджери води със себе си цели двама нови вратари. За няколко месеца Мемо буквално е замразен и изобщо не попада в състава за официалните срещи. Скоро обаче нещата отново се нареждат, дори много по-добре отпреди - Руджери на свой ред се оказва пътник, Адолфо Риос слага край на кариерата си, а новодошлият спортно-технически директор Марио Карийо гласува пълно доверие на Очоа като титулярен страж. Америка печели титлата, а след няколко седмици нашият човек дебютира и за националния отбор, в контрола срещу Унгария.
Силните му изяви продължават и макар Америка да не дублира домашната си титла през следващия сезон, тимът успява да спечели трофея на КОНКАКАФ - местният еквивалент на Шампионската лига. Очоа е награден и с повиквателна за Мондиал 2006 в Германия, макар и като трети избор, след Освалдо Санчес и Хосе Корона.

Следват пет години на възход, макар и без големи успехи. Интересен факт е, че към края на 2007-ма Мемо е избран за лице за поредното издание на компютърната игра "ФИФА", наред с Джоузи Алтидор (САЩ) и Роналдиньо. През 2009-та той прибавя към спечелените отличия и Голд Къп (националният шампионат на Централна Америка), но трансферът в голям европейски клуб продължава да му убягва. Може да се каже, че кариерата му дори леко зацикля, след като ветеранът Оскар Перес го измества като титуляр на Световното през 2010-та.

И точно когато най-сетне се стига до преминаване на Стария континент, всичко е на път да се срути по най-неочакван начин...

По време на Голд Къп 2011 през юни, Очоа и още четирима негови колеги дават положителна допинг проба за кленбутерол. Първоначалната санкция е повече от ужасяваща - две години без мачове за националния отбор, а скоро се заговаря и за забрана на клубно ниво.
По-забавното в случая е, че преди броени дни Очоа вече е подписал договор с френския Аячо, който влиза в сила от месец юли. Интерес има и от страна на отбори от ранга на ПСЖ (току що купени от шейховете), Валенсия, Бенфика и Юнайтед, но единствено корсиканците отправят реална оферта. Другите сякаш са предугадили гадната ситуация и умишлено се дърпат. Очоа не може да разтрогне, може само и единствено да подаде жалба срещу арбитражния съд в Лозана.
Наложено е допълнително щатно разследване и през октомври, 2011-та, ставаме свидетели на нещо твърде рядко срещано в съвременния спорт - решението е отменено и Мемо, заедно с другите четирима мексиканци, е напълно реабилитиран. Причината за положителната допинг проба се оказва направо трагикомична - той и останалите са яли замърсено пилешко месо по време на Голд Къп, приготвено в хотела.

Всичко вече е наред и Очоа може да се концентрира изцяло върху изявите си на терена. Още от лятната подготовка, както и през следващите три сезона, той е абсолютно твърд титуляр за Аячо. Мексиканецът записва редица впечатляващи представяния, буквално отчайвайки големи и доказани нападатели с нечовешкия си рефлекс. Този мач безспорно е перлата в короната - в него Очоа отразява над 20 удара, а Аячо в крайна сметка си тръгва с точка от "Парк де Пренс":


Въпреки солидните изяви, остават твърде много въпросителни. През годините на Очоа във Франция, тимът му последователно завършва 16-ти, 17-ти, а през сезон 2013/2014 изпада, отбелязвайки мизерното 20-то място с минимален актив. Именно изпадането подтиква Мемо да направи трансфер в друг клуб, иначе той изглежда шокиращо доволен от живота в Корсика, въпреки скромния отбор, за който се състезава. Той дори не взима кой знае колко висока заплата и всички определено са в недоумение от избора му.
И така, леко-полеко идва поредното Световно първенство, този път наистина с главно "С", защото се провежда в най-футболната страна - Бразилия. Макар и току що да е претърпял крах в Лига 1, Очоа е в отлична форма и най-сетне ще бъде безспорен номер 1 между гредите за Мексико. Съдбата си прави шега като поставя "лос герерос" в група с домакините, а Очоа й го връща, правейки поредния си спектакъл срещу "селесао". Всичките знаете за какво става въпрос:

След този мач излизат негови колажи с четири ръце, шест пръста на дясната и какво ли още не, но всичко е наред - той все пак не е ял радиоактивни отпадъци, а само замърсено месо. Мексиканците завършват без загуба тежката предварителна фаза, в която компания им правят още Камерун и Хърватска, и са на крачка да отстранят холандците на 1/8 финалите, но са попарени с два гола в последните минути. През юли, 2014-та, Очоа със сигурност е в Топ 10 на най-добрите вратари в света, редом до Нойер и Касияс. Всички се питат коя ще бъде следващата му дестинация, след като половин Европа наддава за него. В конкуренцията на Барселона, Ливърпул, ПСЖ (да, отново) и кой ли още не, Очоа отново чупи тъпомера, подписвайки с испанския Малага - клуб без особени амбиции, който за разлика от един друг е напуснат от същите тези арабски шейхове и преди няколко седмици едва е отървал изпадането. Здравият разум просто не може да обясни този трансфер, още повече защото андалусийците вече разполагат с един класен страж - Карлос Камени.

Опасенията се потвърждават още преди края на годината. Мемо е пускан само в мачовете за Купата на Краля и не помирисва терен дори срещу аутсайдерите в Примера. Националният селекционер на Мексико Мигел Ерера вече надигна глас и публично заяви, че е недопустимо толкова класен вратар да бъде пускан по веднъж месечно, но от Малага контрираха, че държат на него и дори го определиха като "страхотен професионалист", подчертавайки абсурдната ситуация... Не се знае какво ще поднесе "лято 2015" - Очоа може да бъде продаден, може и изведнъж да стане титуляр в Малага, но със сигурност пикът в кариерата му е преминал. Лично за мен той завинаги ще остане във футболната съкровищница с комбинацията от огромен талант, похабен от серия нескопосани трансфери... или по-скоро серия неслучили се такива.

Лео Меси & Хълк

От оня ден: Лионел Меси (Барселона срешу Ман Сити)
Цена: 200-250 млн евро



От днеска: Хълк (Зенит срещу ПСВ)
Цена: 40-50 млн евро



...no comment...