Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

неделя, 29 януари 2012 г.

Когато футболът отстъпва

Има и такива моменти. Рядкост са, но ги има. Днешният следобед бе специален. Най-дългият финал в историята на Откритото първенство на Австралия по тенис - почти шест часа. "Епичен" - това е най-точното определение за него. Мускулите и сухожилията са опънати до скъсване, потта кваси изкуствената настилка на корта в Мелбърн. Честно казано, при 4:2 за Надал в последния сет, си мислех че Джокович няма шанс. Но той се оказа по-корав и от Синиша Михайлович на финала за КЕШ срещу Марсилия и обърна испанеца. Щеше да е истинска разсипия, ако не беше победил, след като изпусна цели 6 възможности за по-ранен пробив. Мед ми капна от сърцето, когато в тайбрека го видях да стиска кръстчето си, да се кръсти и гледайки нагоре да вика "Боже, молим те!".
Неволно си припомних събитията от онова лудо американско лято през 1994-та. В разгара на гражданската война в бивша Югославия, сърбите стрелят снаряди при всеки наш гол и победа. Стрелят дори и при примирие, което нагнетява още повече напрежение. Босненци и хървати недоумяват на какво се дължат тези залпове, при положение, че битката е спряна. Дължат се на друга битка - тази на терена. Този следобед ролите бяха разменени - сърбин играеше, а ние стискахме палци. Защото братята трябва да се подкрепят.

петък, 27 януари 2012 г.

Оскар за симулация

Номинациите за Оскарите минаха преди няколко дни, но това момче заслужава да бъде вместено с "уайлд кард" в тях. Нарцис Еканга от Екваториална Гвинея. Внимателно проследете неговите действия след като Даме Н'Дойе от Сенегал го фаулира. Най-големият ташак е, че съдията се върза и спря играта :)))

сряда, 25 януари 2012 г.

Георги Господинов - българският Зинедин Зидан

Не помня от кога една книга не ме бе държала буден до сутринта. Може би последният път беше преди 2 или 3 години, когато препрочитах “Юрски парк” на Майкъл Крайтън. Миналата година бях захласнат и по “Хищни нокти” на Марко Видойкович, но тя е доста по-лесно смилаема и я приключих бързо. С “Физика на тъгата” положението бе далеч по-тежко. Три поредни сеанса до 6 сутринта и спане до късния следобед. Първият и задължителен атестат за това дали една книга е добра – тя трябва да те грабне и да не те пуска дълго време. Дори и след прочитането й.
Романът започва някак монотонно и неясно. Легендата за Минотавъра, едно момче с бича глава събира навалица на селския панаир, спомени от Втората световна, един мъртъв войник неочаквано се завръща вкъщи. Всичко започва да се преплита и да добива смисъл. Типично за нещата на Георги Господинов. Досущ като “Естествен роман”, историята постепенно се оформя и те вкопчва в прегръдката си. Една след друга, като на конвейер, започват да се роят и други истории. Големи амплитуди от усещания. Пасажите с безумните проекти на Гаустин, есето на социалистическите ученици за живота им през 2000-та година, последствията от неутронната бомба, ме накараха да се смея на глас. Темата за обезлюденото градче, за заточението на село и мисълта как един малчуган няма друг избор освен да наблюдава през прозорчето на мазето какво се случва навън, почти отрониха сълзи от очите ми. Точно това е литературата – усещания. Една творба те впечатлява, докарва ти голяма гама от емоции и усещаш, че нещо значимо се е случило. Нещо завинаги остава в сърцето ти и невидимо определя дали произведението наистина си струва.
Лабиринтът продължава да се разраства. Благодатна тема – оказва се, че лабиринти има навсякъде около нас. Живеем в една плетеница от улици, стълби, миризми, звуци и усещания. Ние самите сме изтъкани от лабиринти. Малко след средата, книгата отново става леко монотонна. Нещата започват да се припокриват, смисълът на доста абзаци е един и същ като на предишните. Все по-често срещаме изброяване от типа на “спах в Грац, Любляна, Сплит и Торино”. По-скучните пасажи в една книга са неизбежни, но и полезни за нейното развитие. Така силните моменти се открояват по-ясно, читателят ги усеща по-добре. Финалната фаза на романа оправдава неговото заглавие. Тъжна, но и много завладяваща, което е по-важно. Гасиш нощната лампа, навън вече е светло. Мъчиш се да заспиш. Въртиш се, припомняш си култовите пасажи и изречения. “Представяхме се, казано накъсо, като изпуснати комунисти в Космоса”. “За проектът Прет-а-порте от презервативи се погрижи лично той”. “А баба му и дядо му, те нямаха никакъв шанс, бяха толкова бавни. Баба му първо трябва да си сложи очилата, тя никога не знае къде са, после да намери творбата с противогаза, да извика дядо му, който сигурно ще е някъде при кравите. Това определено правеше повече от секундите, които са отпуснати”...
Георги Господинов пише топло, създава едно уютно чувство за плътност. Изключително чувствителен човек с невероятно фин стил, който малцина притежават. Ако беше музикант, щях да го опрелича на Стинг. Ако беше футболист – на Сократес или Зинедин Зидан. Богатият му житейски опит, в комплект с ловкото прескачане от история в история, разказите за различните точки на планетата, които е посетил, го правят космополитен. А това е ключово, за да те помнят и извън пределите на родината ти. “Физика на тъгата” заслужава да бъде удостоена с Нобелова награда. Разбира се, до голяма степен там нещата се определят от различни политически фактори, а не толкова от литературата. Добре че Господинов е дисидент по душа – това определено е плюс за него. Искрено му пожелавам успех и задочно му стискам ръката. Ще препрочета книгата и ще вниквам все повече в нея. Сега я оставям да отлежи...

събота, 21 януари 2012 г.

Бисери от сайтовете за запознанства



Почти всеки от нас малко или много има опит в сайтовете за запознанства. Забавно е да правиш свалки в нета, а шоуто става пълно, когато започнат да се ръсят здрави бисери. Предлагам ви малка част от тези, на които съм се натъкнал през годините (засега само за тези се сещам). Enjoy :)

“Respectus sweet, УсПехЧетЪъ” (Започваме с най-безобидното. Срещали сте често подобни ефектни комбинации от големи и малки букви)

“Изкарах си много яко. Бяхме на бар в Студентски – имаше силна музика и много хора”
(Една глупава мацка ми обяснява как е прекарала снощи. Логично е, когато се излезе на бар, да има силна музика и много хора :))

"Искам да се кача на небето и да целуна Господ" (Малка анорексичка беше изпаднала в нервна криза, докато си чатехме. Не е много за смях, ама... :))))

"Аз: Много си красива и имаш страхотно тяло (mm)
Тя: Амин"
(Като прелюдия от предния бисер. Може би най-шокиращият диалог, на който съм бил свидетел из тия сайтове. Надявам се го е казала на бъзик...)

“Въри са гръмни бе, аз съм много стилен” (Някакъв кретен от прованса се пенеше, след като се бях избъзикал с него)

“Ти на п*тката ми не можеш да се намажеш. Тя е розова, позлатена, сцепена е на обратно” (Една мацка се беше разлютила на живо в Гепиме. Същия ден я бяха уволнили от работа и явно си изливаше гнева върху някакъв тип от сайта, който също я беше изнервил)

“Не можеш да ме е*еш отзад, защото и аз имам пишка и ташаците ни ще се удрят едни в други” (Същата мацка, продължава да отговаря директно на провокациите на онзи)

“Искам батку, а не дядку!!!” (Някаква малка путеса си го беше сложила в подписа)

“Махай се бе, приличаш ми на някъв общак!”
(Една дебелана ме направи на две стотинки, след като я бях взел на подбив за наднорменото й тегло)

Приключих с глупостите. Искам гадже
с униформа, за да мога да я нося аз :D I`m on a
quest for love.mp3 Сърфисти, катерачи, пирати,
рокери и къмпингари са една крачка напред
:D
(Подпис на жена от Гепиме. Истинска пое(у)теса)

“Момчета, ще се празниме ли?” (Поредният ексхибиционист, който лъскаше пред камерата си в Гепиме. След двучасов сеанс явно беше взело да му писва и последва този риторичен въпрос)

“Искам да си моята богиня, да си майка на децата ми...” (Някакъв чичко се обясняваше в любов на братовчедка ми, която се оказа едно 15-20 години по-малка от него)

“Искаш ли да си обменяме телесни влаги?”
(Недвусмислен въпрос на стената на една мацка във Флиртче. По-забавното е, че бе постнато от жена.)

“Искам да съм твой роб и да ти се подчинявам. Искам да съм куче и да ме дресираш. Искам да ти го олигавя като санбернар” (Една педеруга ми го написа в Гепиме)

Завършваме с любимото ми (незнайно защо, на пръв поглед изглежда много семпло). Класическият синтезиран отговор, когато не искаш някой да ти досажда и да ти пише повече:

“Защо просто не го духнеш?”

петък, 20 януари 2012 г.

Шокиращо!

Досега, в над стогодишната история на немския футбол, не се бе случвало клуб да похарчи 30 млн евро за нови попълнения през зимната пауза. Особено шокиращо е, че не става въпрос за някой от грандовете - Байерн, Дортмунд, Шалке или Вердер, а за 12-тия във временното класиране Волфсбург, както и че тази крупна сума е платена за няколко напълно неизвестни имена.
Признавам си, че от тези футболисти съм чувал единствено за Виериня (техничар, бивш играч на Порто). Повечето са на по 19-20 години и току що са направили дебюта си в професионалния футбол. Поразява ме лекотата, с която Волфсбург са пръснали толкова пари "на тъмно". До края на трансферния прозорец остават още почти две седмици и няма да е чудно ако огромната сума набъбне още повече. За отрицателно време тези голобради момчета ще трябва да сформират гръбнака на отбора. Дали ще се справят с това тежко задължение? Пределно ясно е, че се цели една солидна инвестиция за бъдещето, но дали първата задача на тази селекция няма да е измъкване от Втора Бундеслига?

Майкон и Божинов

Дъглас Майкон от Интер вкара уникален гол при победата на Интер над Дженоа с 2:1 за Купата на Италия. След по-малко от седмица "нерадзурите" ще гостуват на Наполи, в четвъртфинална среща от турнира.
">
Валери Божинов отново прояви своенравния си характер. В мач от Купата на Лигата срещу Морейренсе снощи, нападателят на Спортинг Лисабон избута съотборниците си Елиас и Матиас Фернандес и реши на своя глава да бие отсъдената дузпа в продължението на срещата. Вратарят на гостите Рибейро обаче изби удара му и мачът завърши 1:1. Божинов пък със сигурност ще понесе сериозна финансова глоба за своеволието си.
">

четвъртък, 12 януари 2012 г.

За Спас Делев и Порто

През май, миналата година, написах материал за Спас Делев. Тогава доста издания бяха на мнение, че той ще бъде продаден за много пари. Аз обаче бях убеден, че това няма как да стане. И се оказах прав. Месеци по-късно, един от най-перспективните млади футболисти у нас подписа с турския Мерсин, а ЦСКА получи едва 1 милион евро.
Също така бях сигурен, че Порто ще отбележи драстичен регрес след напускането на Андре Вилаш-Боаш. И отново се оказах прав. След Боаш си тръгна и колумбийската звезда Радамел Фалкао. Порто отпадна от Шампионската лига, въпреки че бе в преодолима група, заедно със Зенит, Шахтьор и кипърския АПОЕЛ. За Купата на Португалия "драконите" бяха помляни още на 1/16 финалите с 0:3 от скромния Академика (Коимбра). В първенството пък изостават от водача Бенфика...
Изводът е - четете блога ми по-често :)) И си купете "Истории от Квартала"

понеделник, 9 януари 2012 г.

Златан Ибрахимович – това откачено копеле

Вчера Златан Ибрахимович отбеляза своя 105-ти гол в Серия А, при победата на Милан над Аталанта с 2:0 (25 попадения с екипа на “росонерите”, 23 за Ювентус и 57 за Интер). Вече 30-годишен, таранът като че ли изглежда по-зрял и мъдър отпреди, но въпреки това завинаги ще остане известен като един от най-откачените футболисти в историята. На него не му дреме да псува своя старши треньор, да рита съотборници за удоволствие или да се лигави на публични места с Жерар Пике. Нека фактите говорят сами...

Син на босненец и хърватка, Ибра израства в Розенгаард – един от пълните с емигранти квартали на шведския град Малмьо. Суровата среда го принуждава още в началото на пубертета да започне работа на доковете, за да помага в изкарването на семейната прехрана. Златан временно дори се отказва от футбола, но тогавашният му треньор в аматьорския ФК Балкан го окуражава да продължи. Ибрахимович зорлем завършва девети клас, след което окончателно спира с училището, за да се посвети на най-великата игра. За сметка на това, едва на 17 години успява да изкара черен колан по таекуондо.

">
Още в юношеските му години Арсен Венгер безуспешно се опитва да го привлече в Арсенал. През лятото на 2001-ва Аякс го купува за 80 млн шведски крони (6,6 млн долара). Още на първата си тренировка голобрадият младеж проявява завидно самочувствие – той влиза в съблекалнята на амстердамския гранд с думите: “Аз съм Златан, а вие кои сте?”

На 18 август, 2004-та, по време на контролата Швеция – Холандия (2:2), Ибра контузва своя съотборник в Аякс Рафаел ван дер Ваарт. След срещата потърпевшият го обвинява, че го е направил нарочно. Конфликтът много скоро стига необратими граници. Малко преди затварянето на трансферния прозорец Ибрахимович преминава в Ювентус срещу 16 млн евро. Докато текат преговорите, агентът на футболиста Мино Райола също показва своята ексцентричност. Той съвсем спонтанно взима една топка и започва да жонглира пред лицата на шефовете на Юве Джираудо и Моджи, като без да иска на няколко пъти удря представителите на холандците. В крайна сметка Райола издейства куп облаги за Златан, като например чисто ново Ферари – подарък от “бианконерите”.

През 2006-та Юве е пратен в Серия Б, заради колосалния скандал с черно тото “Калчополи”. На Ибра не му се играе във втория ешелон. По време на един от подготвителните лагери новият мениджър на тима Дидие Дешан влиза в хотелската му стая. “Всички те чакат в автобуса!”, недвусмислено му заявява той, но Златан просто вдига рамене – “Благодаря, заминавайте, аз оставам тук да играя на Плейстейшъна!”. Следва трансфер в Интер.

В рамките на няколко месеца (края на 2006-та – началото на 2007-ма) отказва да играе за националния отбор на Швеция. Причината – наставникът Ларс Лагербак го изважда от разширения състав за евроквалификацията с Лихтенщайн, защото си позволява да посети нощен клуб, заедно със съотборниците си Олоф Мелберг и Кристиян Вилемсон. Ибрахимович се кълне, че не е близвал алкохол, но Лагербак е непреклонен. В крайна сметка Златан размисля и се завръща в отбора за мача със Северна Ирландия на 28 март, 2007 г. По това време той изпитва и неистова голова суша с екипа на Швеция. Тя продължава повече от две години, преди нападателят да порази вратата на Гърция, в първия мач на “тре крунур” на Евро 2008.

През 2009-та Ибрахимович подписва с европейския клубен шампион Барселона. На “Камп Ноу” обаче не му провървява. Балканският кибритлия не се вписва в по-романтичния облик на Барса и въпреки че вкарва 22 гола в дебютния си сезон, е даден под наем, а след това и за постоянно на Милан. Две години по-късно, в автобиографичната си книга “Аз съм Златан Ибрахимович”, той прави интригуващи разкрития около престоя си в Барса. Острието обвинява звездите на каталунците Меси, Шави и Иниеста в прекалено смирено поведение, като саркастично ги нарича “ученици”. Според Ибра треньорът Хосеп Гуардиола пък "се насира от страх" от португалеца Жозе Моуриньо и “няма топки за големия футбол”.

Следва още един конфликт на мач между Швеция и Холандия – този път квалификация за Евро 2012, спечелена от домакините с 3:2. По време на целия двубой Ибрахимович е малтретиран от грубите влизания на своя съотборник в Милан Марк ван Бомел. След края на срещата нервите на Златан не издържат. Той първо се опитва да уцели холандеца с топката, след което го псува и го блъска гневно с рамо. За щастие не се случват по-сериозни инциденти.
">

Малко след това се стига до ново сбиване, само че в клубния му отбор. На поредната тренировка Ибрахимович влиза много грубо в краката на Огучи Ониеву. Американецът, който може би е дори по-едър от него, не му остава длъжен, скача му на бой и му чупи едно ребро.

Последната сериозна изцепка на двуметровия бунтар е след нулевото равенство с Рома, през миналия май, което донася първо скудето на Милан след седемгодишна пауза. След мача Ибра минава покрай даващия интервю Антонио Касано и на бъзик лекичко го рита в главата... Къде ще му излезе края – един Господ знае.

">

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Спортинг-ташаци

Цъкам на Бешикташ - Ескишехирспор и кво да видя - сред фаворитите за първи голмайстор, беше сложен футболист, който изобщо не фигурираше в групата за мача.
За последно словакът Филип Холошко е попадал в разширения състав на Бешикташ за срещата със Самсунспор на 18 декември, миналата година - преди почти три седмици. Евала, Спортинг-ташак! Добре, че поне хванах единицата :P Гледайте внимателно, че си е 'бало майката...

понеделник, 2 януари 2012 г.

Съзвездието на футболните шопари

Такааа. Първо - за много години на всички. Да сме живи и здрави през 2012-та и футболът ни най-сетне да потръгне поне малко. Изтрезнях и сядам да пиша :)
Коледно-новогодишните празници са време, в което се кърка много и обикновено се коли прасето. Когато не ни се намира прасе, прибягваме до най-дебелия футболен президент. Нека стартираме 2012-та с нещо свежо - най-знаковите свинье, били начело на футболен клуб. Ако има някой, за когото очевидно не съм се сетил, помагайте :)
Започваме с най-слаботелесния, но същевременно може би най-кръвожадният от тези шопари. Още като младеж Грегорио Хесус Хил се утвърждава като сериозна фигура в строителния бизнес. През 1967 г., в Лос Анджелис, една от неговите сгради се срутва, убивайки 58 невинни души. Хил веднага е вкаран в затвора, но също толкова скоропостижно е и изкаран от там. "Неподкупният" диктатор Франсиско Франко прибира дебел плик, за да пусне Хил на свобода. Двайсет години по-късно Хил става президент на Атлетико (Мадрид). През 92-ра временно закрива детско-юношеската академия на клуба, с мотива, че му струва прекалено много пари. Това позволява на едно голобрадо момче необезпокоявано да премине в редиците на кръвния враг Реал и малко по-късно да стане един от най-добрите футболисти в света. Става въпрос за Раул Гонсалес Бланко.
Въпреки подобни безумия, както и сериозната конфронтация с феновете на Атлетико, Хил прави "дюшекчиите" шампиони през 96-та - за пръв път от 19 години. Въпреки многото налети средства, за играчи като Хаселбанк, Жуниньо и Солари, клубът изпада от Примера, само 4 години след своя триумф. Хил се оттегля от Атлетико през 2003-та.

Следва още един шишкав испанец, само че много по-коректен, за разлика от предния - дългогодишният президент на Депортиво Ла Коруня, Аугусто Сесар Лендойро. И той, подобно на Хил, застъпва през 87-ма, но все още не се е разделил с клуба. За това време печели една титла на Испания, две купи на Краля и три Суперкупи. През 2004-та Ла Коруня достига и полуфинал за Шампионската лига, но отпада от бъдещия носител на трофея Порто. Забележете как на снимката шията на Лендойро прелива извън яката :)))

Продължаваме с вулканичния шеф на Монпелие Лулу Николен. Както сами виждате, приликата му с друг култов дебелак - Джаба от "Междузвездни войни", е поразителна.
През 1974 г. купува Монпелие за 400 000 франка. През годините дава към пет пъти повече пари за глоби, породени от циничния му език и вулгарно поведение. През 2007-ма се изказва много интересно за новия старши треньор на Монпелие Ролан Курбис, който по това време е погнат от прокуратурата за измами с трансфери на футболисти:"Въобще няма да ми дреме на топките, че е осъден, ако ни класира в Лига 1. Разбира се, ако продава наркотици или изнасилва малки момиченца, ще се нервирам и няма да приема подобни простотии". Последните му две зверски изцепки са от 2009-та. Първият потърпевш е Седрик Канте от Ница, който пренебрегва Монпелие за сметка на Панатинайкос: "Канте подписа с тях, а не с нас, защото ни поиска 120 000 евро на месец. Попитах го дали не прекалява с мастурбирането". На 30 октомври Николен пък определя капитана на Оксер Беноа Педрети като "малко педерасче"... Все пак трябва да се отбележи, че под негово ръководство са спечелени единствените две отличия в историята на Монпелие - Купата на Франция през 90-та и Купата на Лигата, две години по-късно.

Райнер Калмунд пък е безспорно най-тежкотоварният от тази бригада. Спомням си, че като гледаше на живо мачове на своя Байер Леверкузен, сядаше на три стола. Под негово ръководство "аспирините" постигат някои от най-големите си успехи като финала за ШЛ през 2002-ра. Той е един от хората, които са открили за големия футбол младия и зелен Димитър Бербатов. През 2004-та продава Байер, а малко след това към него бе повдигнато обвинение за уреждане на мачове.

Завършваме с трима нашенски герои.

Може би единственият футболен президент у нас, за когото е измислен цял рефрен - "дебелата свиня е вашият баща, докара ви финал, пълен сте провал, смърт за Славия".
"Ей Богу!"











Последният колаж го намерих случайно в нета и просто не се удържах да го постна :)))