Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

събота, 11 февруари 2012 г.

Пет африкански перли

Утре завършва 28-то издание на Купата на африканските нации. За съжаление този път иначе симпатичният турнир бе по-безличен от всякога. Болшинството големи риби (Нигерия, Камерун, ЮАР, победителят от последните три надпревари Египет) изобщо не се класираха за състезанието. Други сериозни играчи като Сенегал (сочен за втори по сила кандидат за трофея) и Мароко отпаднаха още в групите. Да не говорим, че повечето футболисти, взели участие в КАН, откровено се пестяха, за да бъдат в оптимална форма за клубните си отбори след това. Скуката стана зверска още преди последните мачове от групите. Едва ли някого го е било грижа кой измежду Габон и Тунис ще завърши на първо място в своята група или дали Замбия или Судан ще прогресират на полуфиналите. Прекалено честото провеждане на този турнир (през нищожните две години) доведе и до неговата девалвация, дори и в организационно отношение. Често се налага домакини да бъдат по-малки държави, които просто не са подготвени за това. Красноречив пример е, че още на откриването на новия модерен стадион в Либървил през ноември, миналата година, осветлението изгасна за около половин час... В пренатоварения цикъл на съвременния футбол Купата на Африка вече е само в тежест на играчите, вместо да е синоним на зрелище, на спектакъл. Още преди месеци организаторите видяха ясните знаци и промениха регламента. През 2013-та ще има инцидентно издание на турнира, а след това той ще бъде разреден през 4 години. За домакин през следващата година предварително бе посочена Либия, но заради сериозните размирици там, диригентската палка беше поверена на ЮАР. Да се надяваме, че качеството на футбола ще се повиши след тази промяна.
Въпреки постната реколта КАН все пак за пореден път изкара на светло няколко свежи имена, за които със сигурност ще се говори и в бъдеще. Пет на брой, като легендарната петорка зверове на Африка – лъв, слон, крокодил, бивол и носорог.

Пиер-Емерик Аубамеянг; Габон, Сен Етиен (Франция) – Буйната му прическа е досущ като грива. Бързоногият нападател често раздираше противниковите защити в хода на надпреварата – 3 гола и 2 асистенции. Той бе истинският лидер на Габон, но както често става, силните фигури правят фатална грешка в най-важния момент. Аубамеянг пропусна дузпа на 1/4 финала срещу Мали и това костваше класирането на неговата родина напред. От цялата ситуация като че ли големият печеливш бе френският Сен Етиен, който го привлече на безценица, няколко седмици преди началото на турнира.
Шейк Диабaте; Мали, Бордо (Франция) – С внушителните си габарити (194 см, 88 кг) Диабaте като че ли е нашият “слон”. Умее да играе силно с глава, да гардира добре топката и да открива пространства за своите съотборници. Вкара три гола, при това всичките решаващи – изравнително попадение срещу домакина Габон, в самия край на мача, а след това и две шайби, с които Мали победи Гана с 2:0 и завоюва бронзовите медали.
Юсеф Мсакни; Тунис, Есперанс (Тунис) – Мощната му захапка повлече към дъното кръвните врагове на Тунис – Мароко. Той влезе като смяна през втората част и с един от първите си рейдове буквално счупи кръста на няколко марокански бранители. Скоростна техника, съчетана с взривна повратливост. До края на турнира беше твърд титуляр за Тунис. Изключително ми е интересно какво ще е бъдещето пред това момче. Според мен още през следващото лято той ще поеме към Европа – най-вероятно към Франция, чиито клубове засмукват като на конвейер талантливите африкански играчи.
Емануел Маюка; Замбия, Йънг Бойс (Швейцария) – Нисък и напорист, точно като бивол. Слагам го най-вече от респект към целия състав на Замбия, който направи истински подвиг, изхвърляйки един от фаворитите Гана. Именно Маюка вкара решаващото попадение с прекрасен фалцов удар. Независимо какво се случи на финала срещу Кот Д’Ивоар, “медните куршуми” са герои.
Емануел Еменике; Нигерия, Спартак Москва (Русия) – Лиричното отклонение в поредицата. Нигерийците не се класираха за това издание на КАН, но те и Спартак М винаги са ми били слабост, а Еменике е “две в едно”. Изключително мощен нападател, способен да прободе всеки вратар. Интересното е, че през миналото лято бе купен от Фенербахче за 9 млн евро, но заради скандала с черно тото, който предизвика сериозна чистка в турския клуб, буквално след няколко дни бе продаден на Спартак за 10 млн. В Русия му тръгна добре и в първите си 11 мача Еменике се разписа 8 пъти. Запомнете това име, до година-две ще премине в още по-голям отбор. Дано “суперорлите” направят нещо значимо и на международната сцена, защото, наред с рутинирани бойци като Якубу, Оба Мартинс и Микел, в момента разполагат и с неизброимо количество други млади перли – Джон Оби (Интер), Майкъл Енерамо (Сиваспор), Одион Игало (Гранада), Ахмед Муса (ЦСКА М), Чинеду Обаси (Шалке), Идей Браун (Динамо Киев) и т.нат.