Трамвай желание

- А билетче откъде да си взема?
- Е от там... – рече дъртият стюард и небрежно протегна ръка през рамо. – Зад колоната, бе, не я ли виждаш будката??
- Ама през решетките ли?!
- Да, бе!
- Бах му майката... - Желязко вдигна рамене, направи няколко неуверени крачки и извади портмонето си. Хартийката, която му подаде възпълната лелка, сигурно не струваше и двайсет стотинки, но той си я купи срещу пет лева. След малко охраната му направи рутинното претърсване и го пусна вътре.

“Славия” представляваше еманация на българските стадиони в момента. В края на май спокойно може да го сбъркаш с джунгла или лонгозна гора. До виража между секторите В и Г се върви по една козя пътека, а тревата около нея стига пояса. Всевъзможни увивни растения скриват оградата на съоръжението и я правят да изглежда като част от руините на древен храм. Тук-там от буренаците плахо се подават купчина камъни или ръждясала успоредка, завещана ни от социализма.

Слънцето прижуряше зверски. Огромните панели се бяха нажежили до червено и превръщаха сектора за гости в нещо средно между домена пещ и концлагер. Желязко беше на път да получи топлинен удар. Шалът му – този ветеран, вече леко раздрипан на няколко места, седеше неотлъчно на шията му и нямаше начин да бъде свален. Играчите вече излизаха от тунела.

Десет-петнайсет минути след началото на срещата, на Желязко му прилоша и спонтанно съблече тениската си, за да се разхлади. Не докосна шала си. След малко му стана по-добре и отново започна да скандира.

Мачът беше невероятно тъп. Жегата явно влияеше пагубно и на футболистите – те едвам се движеха по игрището. За удари и положения и дума не можеше да става. Славия все пак имаше инициативата през първата част, а Локо се отчете само с един сватбарски шут на Марчо Дафчев. Почивката бе посрещната с облекчение от всички на стадиона.

- Как са другите резултати? Така... Локо Пловдив пада... Черно море води... Дейба тяхната майка, дейба! – разпалено коментираше по gsm-а един фен до Желязко и паралелно с това кършеше ръка из въздуха. Моряците бяха домакини на Берое, които не играеха за нищо – нормално беше да бият. На Локо София също им трябваше задължителна победа...

Второто полувреме започна твърде съмнително. Славия се дръпна в неадекватна защита, оставяйки гигантски пространства на железничарите. Отбраната им се разгъваше като акордеон, в момента, в който играч на Локо овладяваше топката. Гол обаче така и не падаше... Един запалянко изкусно обрисува положението на терена – “Разтворили са си краката, а ние не можем да им го вкараме! На това му се вика мек кур!”. Желязко бе категоричен – “Пече се!”. В крайна сметка той се оказа прав. Джемал Джонсън стреля, топката рикошира в противников футболист и направи Стефано Кунчев безпомощен. Очакваното се случи – сега само трябваше времето да изтече. Започнаха злорадства по адрес на нокаутираните домакини, а бялата агитка се стопи още повече след попадението – от 50, на 25-30 човека. Играчите пък продължиха в същото приспивно темпо и мачът тихо и кротко завърши с победа за Локомотив. Вече нямаше значение как са завършили останалите мачове.

Желязко обаче бе леко разочарован. Негативните емоции идваха от факта, че той не успя да хване тениската на секссимвола Преслав Йорданов, която русокосият таран запрати в трибуните. Желязко все пак се утеши с нацисткия поздрав, който отправи към Юсеф Идриси, както и с цветистите попръжни по адрес на Николай Божов. Той и повечето негови съмишленици, останаха и след края на срещата, за да обругават с песните си бедната Славия. Какво по-сладко нещо – да се класираш за Европа на стадиона на вечния враг в бяло! Нашият човек попя още малко, след което си тръгна с останалите от агитката. Славия с Родопа, Локо във Европа!

По пътя към спирката на трамвай номер 11, настроението на Желязко се оправи. Всички не спираха да скандират кой е най-добрият отбор в България, кой побеждава даже и смъртта, както и какво се полага на Славия, от тук до Югославия. Това беше техният ден. Днес те бяха специални. Удряха, където сварят, друсаха се на колелото и се показваха до кръста през прозорците. Левскари и цесекари се отдръпваха, правеха шпалири и сваляха шапки на ордата в червено-черно. Една забрадена арабка, в челото на трамвая, си запуши ушите и се прекръсти от зор.

Желязко вече беше опиянен от радост. Щеше да си купи оригинална тениска на Локо, при това нямаше да е потна и да има кир по яката. В трамвай номер 11 желанията несъмнено ставаха реалност. Той придружи агитката до булевард “Константин Величков”, след което изръкопляска за последно и слезе да си хване 83.

Малко след 9, Желязко се прибра вкъщи. Вечеря набързо, извади си една ледена бира от хладилника и седна пред телевизора. Два часа след края на пародията в Овча купел, се играеше един друг мач, с едни други футболисти – маалко по-добри. Един аржентински дребосък си правеше каквото пожелае с коженото кълбо, а накрая вдигна една огромна куха тенекия – една такава, подобна на тази от А група, ама малко по-различна. На стадиона имаше 900 зрители, само че с още две нули отзад. Локо София обаче се бе класирал в Лига Европа. Нищо друго нямаше значение...

Защо Спас Делев не може да струва 3 милиона

Guess who’s back !!! Отново е време за спортен материал – точно месец след последния такъв. Да си призная, напрежението и тревогата около премиерата на “Истории от Квартала” изпиха цялото ми вдъхновение. За щастие, вихрушката от емоции вече премина и е крайно време да наваксаме пропуснатото. Надявам се да съм ви липсвал. Днешната дата (24 май) като че ли не е случайна – нека това да бъде началото на един своеобразен Ренесанс за блога ми и за мен самия.

От доста време Спас Делев е обект на сериозен интерес от страна на чуждестранни клубове. През зимата се размина с трансфер в руския Волга Нижни Новгород. И може би за добро. В момента той е най-горещият млад играч у нас. Вече го искат двойно повече отбори. Говори се за суми от порядъка на 1,5-2 млн евро. Английското издание “Sky sports” дори го определи като потенциална звезда от сериозен европейски калибър и го оцени на колосалните за българските стандарти 3 млн паунда (4,5 млн евро). Таблоидът не пести суперлативите за Делев и го нареди редом до имена като Чичарито, Нойер, Бускетс и Уилшър.

Големият въпрос е дали Спас наистина струва толкова пари...

Що се отнася до спортно-техническите му качества, отговорът категорично е “да”. Всеки тийнейджър може да изброи силните страни на нападателя от село Ключ – той е бърз, техничен, борбен, хладнокръвен е пред гола, оставя си сърцето и белите дробове на терена. Вярно, не винаги взима правилните за отбора му решения, но отдавам това на твърде крехката му възраст - едва на 21 е. Отскоро е и национал. Като изключим головата машина Гара Дембеле, Делев безусловно е най-острият футболист в родния шампионат.

В най-великата игра обаче, при определянето на това колко струва даден футболист, от доста време участват и редица други фактори. Най-грубо казано, един състезател се продава не само на терена, но и извън него. Лоби. Това е ключовата дума, която търсим. Без стабилни позиции и връзки на мениджърско ниво, един играч, независимо колко е класен, моментално е принизяван до нивото на много по-слаби негови колеги. При едно посредствено първенство, цената му автоматично се сваля многократно.

А българският футбол в момента е именно това – компрометирана неплодородна нива без пъдар. Спас може да е талантлив колкото един Модрич, докато беше в Динамо Загреб например, но за повечето западни скаути той си остава нищо повече от един приличен млад играч от клоаката на Европа. Нашите футболисти от отдавна са считани за малко по-добри от утайката на континента и респективно няма как да донесат солидни приходи на работодателите си. Липсата на пари пък връзва ръцете на босовете за купуване на нови класни попълнения и всичко продължава да се върти в един омагьосан кръг.

Изключения като Станислав Манолев, Ивелин Попов, Цветан Генков и Валери Домовчийски са твърде голяма рядкост, на фона на общата помия. Всичко се продава за по максимум 300-400 К евро. Какво да кажем за съседите от Източна Европа – Сърбия, Румъния и Хърватска, с които винаги гледаме да се отъждествяваме, нищо, че вече са далеч пред нас във всяко едно отношение? Те правят луди пари от трансфери. Неслучайно миналата година Попето справедливо изригна, че западните ни съседи "са като пепелянки и при всяка сгодна възможност гледат да пробутат играчите си, независимо, че много от тях не стават за нищо". Сръбските Партизан и Цървена звезда на практика се издържат от ежегодните продажби на младоците си (Йоветич, Обрадович, Деян Лекич и т.нат.). За Динамо Загреб важи същото. Хърватските “плави” даже трябва да ни служат за абсолютен еталон в бранша – юношите им се котират средно за по 4-5 млн евро, а преди няколко месеца Арсенал дори бе готов да брои цели 20 млн за децата-чудо Милан Бадель и Матео Ковачич. Румънците са малко по-назад с материала от сърби и хървати, но и те тихомълком успяват да пласират по някой друг за солидна сума (Чиприан Деак в Шалке, Богдан Станчу в Галатасарай, Кристиян Сапунару в Порто). Гърция и Турция изобщо няма да ги споменавам – там бирата е съвсем друга.

Само ние изоставаме драстично. Причините за това, разбира се, са съвсем обективни. От Франция 98 насам, футболът ни бележи тотален регрес – порой от скандали, почти непрекъснати провали в евротурнирите, на национално ниво сме се класирали за едва един от последните шест големи форума. Нямаме бази, нямаме публика, нямаме интереси! За Бога, секторите за гости на стадионите ни приличат на концентрационни лагери! Можем да се похвалим единствено с чалгари и битови алкохолици на по 19 години. Винаги съм казвал (със съвсем малки изключения), че футболът е огледално отражение на състоянието на една държава. В момента България е последната дупка на кавала – синоним на разхайтеност и непостоянство. Не е въпрос дали шефът ти се казва Здравко Мамич или Димитър Борисов, въпросът е каква е репутацията ти сред останалите европейски страни.

Именно заради тези неща Спас Делев няма как да бъде продаден за 3 милиона паунда. Именно заради тези неща вероятността да заиграе в Лех Познан, Терек или Кайзериспор е много по-голяма от тази да облече екипа на Валенсия или Щутгарт. Александър Тонев няма как да надскочи мрачната си родина и да бъде смятан за по-добър от един средностатистически чешки юноша. Таванът на Момчил Цветанов пък ще бъдат голите му снимки, които собственоръчно пусна в Интернет... Средата, в която се развиват те е пагубна и поглъща всичко по пътя си, като огромен ненаситен паразит. Поглъща всички нас.

Най-лошото е, че светлина в тунела не се вижда...

След премиерата - равносметка

Премиерата на "Истории от Квартала" вече е в историята. Видяхме се, пийнахме, посмяхме се. Първоначалната еуфория премина и вече е време за равносметка на събитието.

Като за дебютна презентация, всичко мина добре. По десетобалната й давам 6. Неуредиците бяха малко, но все пак ги имаше. Купих три туби минерална вода за гостите, а барманът в книжарницата, където се провеждаше събитието, ми сервира новината, че нямало никакви пластмасови чашки... Наложи се раперите да пеят на фрийстайл, защото аудио техниката не беше на висота. Но, пак казвам, като цяло всичко мина добре.

Издателката ми говори първа, след нея разцепиха Атила и СБМ (Орльо, направо разплака майка ми, ман), легендата Ивайло Стоименов продължи с много стойностна реч, след което беше мой ред... Бях си подготвил няколко изречения за съдържанието на книгата, но в момента, в който взех микрофона, ми причерня пред очите и забравих всичко. И аз направих фрийстайл, но за разлика от колегите, доста нескопосан, с което предизвиках искрения смях на публиката. Може пък да е било за добро... Продадохме 15 бройки, което не е зле. Можеше и повече, но основният контингент хора, поканени по Фейсбук, не дойдоха. Не е късно да си купят творбата по каналния ред, де...

Вече официално мога да кажа, че поставихме началото. Все още съм последна дупка на кавала, като интерес и продажби, но колелото вече е завъртяно. Всичко с времето си. Надявам се възходящата линия да продължи и занапред. Книгоиздаването у нас в момента е в невероятно тежко положение - хората просто нямат пари. ДДС, книжарниците и търговските представители обират парсата и това влияе пагубно на човека, който си е излял душата пред белия лист - авторът. Само ще ви кажа, че от моята книга печеля чисто по 10 стотинки на бройка, заради гореизброените фактори. Вие си правете изводите.

Все пак се надявам да се зарибите и да си купите "Истории от Квартала" - хем ще се изкефите, хем ще мога да си купя една баничка с вашите пари :)))

"Истории от Квартала" - премиера

Ами, по същество - след почти половин година от издаването, дойде времето за премиерата на дебютния ми роман - "Истории от Квартала". Малко закъсняхме, но това е положението. Датата е 18 май (сряда), от 18:00 часа, в книжарница Пингвините до СУ. Не знам дали някой изобщо се вълнува от книгата, но ако няма какво да правите по това време, заповядайте на премиерата. Ще има забавна музикална програма (с участието на Атила и SBM от Шано крю). Може пък случайно да се зарибите и да си купите нещо качествено, а защо не - и да се снимате с автора :P