Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Жалко за Наполи

Вчера Наполи не успя да победи предпоследния Чезена на собствения си “Сан Паоло”. Изпуснатите ценни три точки като че ли окончателно бележат началото на края на един златен период за неаполитанския клуб. През последните три сезона южняците отбелязаха много сериозен прогрес на всички фронтове. От един средняк Наполи се превърна в тим, който дори за миг посегна към титлата в калчото. Но през този шампионат лъсна нещо, което Наполи (за разлика от истинските грандове) не притежава, поне засега. Достатъчно постоянство. Това най-вероятно ще бъде пагубно за отбора в по-дългосрочна перспектива. Наполи в момента е едва 7-ми, на цели 11 точки от третото място, което дава право на участие в квалификациите за Шампионската лига през следващия сезон. Знаем, че футболистите не играят за едни мили очи, а за успехи и трофеи. Едва ли плеядата на Кавани, Пандев, Почо Лавеци (от 5 години в Наполи), Хамшик (също от 5 години) и Инлер ще се запази в пълен комплект, ако отборът се класира само за Лига Европа. Да не говорим, че и мястото им там не е напълно сигурно.
“Небесносините” се представят силно в турнирите на пряка елиминация – полуфинал за Купата на Италия (която от отдавна е второстепенно състезание, най-вече за престиж), осминафинал за ШЛ. Винаги обаче трябва да се помни, че форматите на тези турнири са твърде залъгващи и често оставят отборите с пръст в уста. Моментна липса на концентрация и край, отпадаш. Вярно, има доста пари, но те далеч не са всичко. Миналата година Шалке игра полуфинал за ШЛ, но завърши на шокиращото 14-то място в Бундеслигата. “Миньорите” се нагушиха от най-комерсиалния турнир, но същевременно регистрираха и една напълно нулева следваща година откъм прояви в Европа, което със сигурност не се е харесало на играчите и феновете им. А футболистите на Наполи са още по-амбициозни в това отношение. Още преди началото на това първенство звездите им заявиха, че остават още един сезон, за да помогнат на тима да сътвори нещо голямо. За съжаление обаче стъпката към постоянната класа така и не можа да бъде осъществена. Наполи хвърли много в участието си в Шампионската лига и регистрира куп провали в Серия А. Най-логично би било южняците отново да продължат в този дух. Но добре знаем, че в ШЛ просто няма кой да те пусне току така. Окей, Челси, макар и малко вероятно, може да бъде отстранен. След него може да дойдат преодолимите Бенфика или Лион, но след това? На полуфинала примката се затяга и няма измъкване – Барса, Реал, Байерн. Милан... И отново се повтаря историята с Шалке.
Най-вероятно повечето звезди на Наполи ще се пръснат през следващия сезон. Хамшик от доста време иска да напуска, Кавани и Лавеци са желани от половин Европа, Пандев ще се върне в Интер. Има и някои ключови играчи, които далеч не са първа младост – Ароника и Де Санктис ще правят 35 тази година, Кампаняро - 32 . Жалко, защото вече се оформяше едно сериозно сработено ядро, което щеше да жъне доста успехи. Преди няколко седмици пристигна и чилийското дарование Едуардо Варгас, което допълнително подплати състава. Отборът стана наистина симпатичен, но всичко опира до спечелените купи. А тях просто ги няма. Треньорът Валтер Мацари сякаш надцени и играчите си, в чисто спортно-технически план. В доста срещи Наполи излезе със схема 3-4-3, с трима централни бранители. Атрактивна постройка, за която обаче са нужни наистина класни футболисти, особено в защитен план. Тримата централни трябва да са много добре сработени, защото покриват по-голяма площ от терена и често се налага да се дърпат в изкуствена засада. Уго Кампаняро, Паоло Канаваро и Салваторе Ароника са добри, но не достатъчно, за да изкарат цял сезон в тази формация. Фланговите играчи пък трябва да са поливалентни и да участват активно както в защита, така и в нападение. Барселона също често използва подобна схема, но там бирата е съвсем друга – все пак говорим за най-силния отбор в света. В края на миналата година на Мацари му дойде акъла в главата и се върна към по-смилаемата 4-2-3-1. Като че ли обаче го направи твърде късно. Фактите говорят сами – през този сезон Наполи допусна цели 24 гола в 21 мача от Серия А. За сравнение, първият в класирането Ювентус е инкасирал само 13 попадения.
Ако в момента Наполи беше трети или четвърти, положението щеше да е коренно различно. Може би в Неапол трябва да си припомнят времената на Марадона и Карека, когато отборът е поставял на втори план участието в Европа, приоритет е било калчото. И тези имена са останали в историята...