Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

неделя, 26 юни 2011 г.

Внезапна смърт

До преди няколко дни всичко в Порто вървеше по мед и масло. “Драконите” наскоро бяха направил требъл от трофеи и имаха добре сработен състав, с който несъмнено щяха да стигнат много далеч в Шампионската лига. Като нищо можеха и да я спечелят. Фундаменталната част, която спояваше чарковете на синьо-бялата машина, беше Андре Вияш-Бояш. В средата на седмицата той абдикира и изведнъж всичко рухна...

Лично аз разбрах за съществуването на талантливия до безобразие португалец от една игра. Казва се “Football manager”, вероятно сте я разцъквали. Преди около година и половина се натъкнах на един младок, който водеше Академика Коимбра и имаше 180 потенциал от възможни 200 - т.е. хората, които бяха направили играта смятаха, че го чака невероятно бъдеще в треньорската професия. В началото това ме шокира и се усъмних в качествата му – няколко пъти бегло бях мяркал името му преди този момент и изобщо не предполагах, че му възлагат такива грандиозни надежди. От тогава започнах по-сериозно да следя какво се случва с него.

Сигурно вече знаете историята му, но аз все пак ще ви я припомня набързо. Още на 17 покрива треньорски лиценз в УЕФА, а на 23 вече води национален отбор – макар и този на скромните Британски Вирджински острови. На 26 вече е асистент на Моуриньо в Челси, после отива с него и в Интер. На 32 става мениджър на Порто. Година по-късно печели титлата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. След всички тези постижения той отново акостира в Челси – този път като старши-треньор.

Мениджърът трябва да се държи с футболистите като със свои собствени синове. Да ги разбира, подкрепя, да ги мотивира и да им сипва какаото в млякото, когато е нужно. Точно това беше Вияш-Бояш за играчите на Порто. Един мечтан баща, който повечето от тях не бяха имали. Той изстиска най-доброто от Хълк и Фалкао, превърна ги в истински звезди, които правят разликата в мачовете и теглят отбора напред. С напускането на Вияш-Бояш обаче, като че ли назря времето те също да си тръгнат. Той бе единствената причина те да останат още един сезон на “До Драгао”. Сега май за тях удари часа да си потърсят нови предизвикателства, в някой по-голям европейски клуб. Те достигнаха тавана си в Португалия, вече няма какво да ги задържи там. Като нищо може да последват своя “пастрок” в лондонското му поприще.

С още едно-две класни попълнения през лятото “драконите” можеха да съперничат по сила дори на могъщата Барса. Изведнъж обаче всичко се срина и съставът по-скоро ще ближе рани през следващата година. Ситуацията много ми напомня за момента, когато Моуриньо, подобно на доста по-младия си колега, отиде в Челси, след като бе обрал всички възможни титли. Специалния взе половината състав на Порто със себе си на “Стамфорд Бридж”, а след това “синьо-белите” падаха от Артмедия и Рейнджърс. За идното издание на ШЛ Порто ще бъде в първа урна – водач на група, който привидно ще избегне големите риби в надпреварата. Според мен обаче, отборът ще бъде желан съперник за останалите тимове, на фона на имена като Реал, Ман Юнайтед и Милан.

Според някои хора фигурата на старши-треньора е на последно място в йерархията на един клуб. Преди много години, президентът на Дарби Каунти определя великия Брайън Клъф като “най-нисшия сред нисшите, човекът, който трябва да чака реда си след играчите, феновете, изпълнителния директор, секретарките и чистачките в клуба.”. Много скоро след тази реплика Клъф напуска “овните”, които, от шампиони, постепенно се превръщат в посредствен отбор и изпадат. Идентичен ще е и случаят с Порто. “Драконите”, разбира се, няма да паднат до нивото на Гимараеш и Пасош де Ферейра, но регресът ще бъде на лице. Регрес, който до преди няколко дни малцина са очаквали. Внезапна смърт...