Преди няколко месеца се зачудих къде се запиля Хуанде Рамос. Пичага, два пъти взе УЕФА със Севиля, а от известно време никакъв го нямаше. През главата ми за миг премина най-лошият възможен сценарий – как испанецът се е пропил зверски след провалите в Тотнъм, Реал и ЦСКА Москва, и сега не може да си каже името в някоя андалусийска клиника за алкохолици. Разтревожих се. С треперещи ръце написах името му в Гугъл и натиснах Ентър...
Слава богу, Хуанде се оказа добре. Наскоро станал мениджър на Днепър и сега се кефел на живота. Момент! Хуанде Рамос в Днепър?!?
Втрещих се. Дотогава знаех само, че Днепър не представлява нищо повече от един стабилен, изграден предимно от украинчета отбор, който през последните сезони неизменно играе в Лига Европа. Преди няколко години падна от Литекс в същия турнир.
Възелът постепенно започна да се разплита. Оказа се, че собственик на клуба бил някакъв мощен местен концерн – “Приват Банк”, който се занимавал с куп неща – нефт, стоманодобив, хранително-вкусова промишленост. Оттам идвали кинтите.
В края на миналата година Днепър взе още едно познато име – голаджията на Брага Матеуш, автор на пет попадения за португалците в Шампионската лига. След този трансфер окончателно се зарибих и започнах да следя по-изкъсо отбора. Сериозните покупки следваха една след друга.
През януари в Днепропетровск дойдоха Сами Инкоом (световен шампион за младежи с Гана), Джулиано от Интернасионал (едно лудо бразиле, за което тепърва ще се говори) и колумбийският национал Нелсон Ривас от Интер. Всичко това за близо 20 млн евро. Намеренията на собствениците бяха недвусмислени.
Разгледах и останалите играчи. Тук таме някой млад хърватин и грузинец, 5-6 национала на Украйна, повечето желани от западни отбори. Впечатление ми направи Евген Коноплянка – експлозивно крило, със страшен удар отдалече.
Не помня от кога в Украйна не е била нарушавана хегемонията на Шахтьор и Динамо. Единият е първи, а другият винаги му е подгласник. Времето за промяна като че ли дойде. Ако приемем, че Шахтьор е почти сигурен шампион (води с 12 точки на полусезона), то Днепър има добри шансове за второто място, което дава право на участие в плейофите за влизане в ШЛ. Отборът изостава на преодолимите пет точки от Динамо, а ключовият момент е, че е приема киевчани на своя “Днипро Арина” през пролетния дял. Освен това мачът му с Шахтьор е едва в последния кръг – грандът от Донецк отдавна ще е триумфирал с титлата и почти сигурно ще излезе с резервите.
Също не е маловажно, че Днепър не е обременен с евроучастие, като конкурентите си Металист и Динамо, и зимната му подготовка протича по-спокойно. Дори и клубът да не стане втори обаче, едно е сигурно – с тези играчи, и най-вече с Хуанде Рамос начело, той ще побеждава повече през пролетта. А това е добре за тотаджии като мен :)