Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

вторник, 6 септември 2011 г.

Summer wrap

*Wrap – думата е английска и може да значи куп неща - завивка, одеало, покривка и т.нат. В случая я използвам като “обобщение, равносметка”.

И лято 2011 не бе по-различно от един горещ, изнурителен, потен и какъвто се сетиш още сезон. Мислех, че ще е по-различно, но работата мощно ме притисна като Гари Кейхил Цветан Генков и почти не можах да усетя най-приятния сезон. Е имаше това-онова, едно-друго, но като цяло се изцедих от бачкане. От май досега съм почивал общо петнайсетина дни, като през 3 от тях се скъсах да драйфам. Съдба...
Опитах се да се забавлявам, докато работя. На 1 септември, вечерта, бях в Ловеч, да отразявам младежите на България и Холандия. Вече рядко ми се случва, но като прочетох тимовия лист на “лалетата” направо ме побиха тръпки. Представители на всички най-силни холандски отбори плюс Люк Кастайньос от Интер. Пак ще натъртя, че говорим за току що излезли от пубертета момчерлаци...
Нашите ме изненадаха с много приятна игра. Изпуснаха победата за малко. Момчил Цветанов, Александър Тонев, Георги Миланов и Александър Цветков определено имат сериозен потенциал и с малко късмет могат да станат страхотни футболисти. Сашо вече излезе в чужбина, остава и другите трима да го направят в скоро време, за да се развият по най-добрия възможен начин.
Бях си запланувал да направя кратко интервю с Кастайньос, но той бе сменен принудително към 60-та минута, а след това се залости в рейса на холандците. Така че директивата бързо бе пренасочена към Дейли Блинд – син на легендата на Аякс Дани. И той, подобно на баща си, вече играе в мъжкия състав на амстердамския гранд. Ташакът беше, че Дейли и Рики ван Хаарен от Фейенорд си приличаха като две капки вода. Среден ръст, чуплива кестенява коса до раменете, идентична физика. Добре, че на Блинд младши му беше набола неква брадица. По това го познах.
Излезе сравнително бързо от съблекалнята. В главата ми беше само адреналин, но успях да си задам въпросите, които бях намислил. Отговори ми съвсем спокойно и възпитано, като достоен представител на една от най-силните школи в света. “Така се прави”, както обича да казва Сашо Диков. Надявам се и нашите ритнитопковци един ден да достигнат такова ниво.
Свърших си задълженията и си погледнах телефона... Бе 11 вечерта, а аз все още бях в Ловеч. Обикновено след края на мача, който гледам загасвам нощната лампа и заспивам – сега пак я загасих, само че след това потеглихме обратно за столицата. Такава е журналистическата професия – не знаеш къде ще си на другия ден. По пътя за София окончателно се убедих, че тираджиите са абсолютни идиоти и слаби шофьори, а пътната маркировка и проститутките нямат край. Малко преди Ябланица сгазихме една глупава полевка, която се оказа на шосето в най-неподходящия момент...