Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

сряда, 12 май 2010 г.

Бъдни вечер

- Айде, викай го!
- Отивам... Чуват се няколко шляпания с чехли по паркета в коридора. - Айде, идвай да ядеме!
Никакъв отговор. Връщам се в кухнята.
- Нищо не каза. Ако не дойде след малко, почвам без него!
- Оф, само се назландисва!
След няколко минути наистина започвам да ям. „Гъст” бобец, постни зелеви сарми и пълнена чушка. Има и тиквеник. Чувам как баща ми снове в моята стая и гаси малкия телевизор, за да не харчи ток. Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
След малко пристига в кухнята леко навъсен. Взима джезвето от шкафа над мивката и го напълва до половината с домашарка. Майка ми отнася малките стъклени чаши в хола и донася керамичните чаши за греяна ракия. Забърсва ги набързо с кърпата за ръце и ги слага една до друга на масата.

Захарта вече изцяло се е разтворила в топлия еликсир и баща ми го разлива по чашките. Междувременно аз вече съм преполовил порцията си...
- Ядеш като не виждал, все едно си вързан на въже!
Чува се леко мляскане и невинно вдигам рамене.
- Еми нема да те чакам цяла вечер!
- Хах... Ей, момче!
- Айде, наздраве, аз ще пийна... - проронва майка ми и вдига чашката си.
- Хапни малко и после пийни... Първо се подлага преди да се пие ракия!
- Ракия се пие на голо, мойто момче!
- Глупости...
- Глупости, вика... Разбира ти на тебе празната глава! Айде, наздраве!
Следва кихане и смях. Баща ми е червен като домат.
- Ха-ха видя ли, който се държи грубо какво му се случва?
- Ха-ха!

Следва няколкоминутна пауза. Баща ми гледа втренчено телевизора. Аз продължавам да ям. Глътвам си още малко ракия и едвам се удържам на свой ред да не кихна. Мълчим. Продължаваме да мълчим... Майка ми се опитва да разчупи ступора с фалшиво тананикане, което според идеята й трябва да е сполучлив аранжимент на заухавите народни песни, които вървят по телевизията. Задавам си въпроса дали всички наистина сме част от едно и също семейство...
Баща ми, може би случайно, сменя канала на CNN.
- Айде, нали учиш английски, преведи какво казват!
- Ами...ъм...САЩ... Не, Англия... война... ‘Начи казват, че в момента в Афганистан има 9000 английски войника и очакват още 500 като подкрепление... А кой си беше изтеглил цялата армия от там, Обама ли?
- Имаш много здраве, Щатите имат 130 000 човека там!
- Обама си е изтеглил войската от Ирак, Светли...
- Ааа от Ирак беше, вярно!
- Мразя Афганистан - пуста и гадна страна. Навсякъде само голи чукари. И главорези. Прилича на Албания...
- Да. И се прехранват само от дрога...
- Млъкни и ми дай солта!
Отново кратка пауза. Баща ми продължава да прескача през каналите, от време на време удря с пестник дистанционното и го псува.
- Ех, мамето му, как се улучи точно на ъгълчето!
- Ицо, дай го аз ще го преместя, че съм по-близо!
- Мълчи, ма!
- Я виж, Ицко Финци!
- Самуел!
- Оф вярно... Много си приличат...
- Имах си аз да не си приличат... Нали му е син!
- Голяма работа!
- Голяма, я! Айде пусни да чуем Гришата какво ще каже де, мани ги тия свирни!
- Тихо, бе, само футбол и политика дават! К’во да им гледам на тия манафи? Ще ги повторят тия интервюта по сто пъти след това!
- А аз се напих!
- Леле, ‘ма ти вярно много бързо пиеш!
- Хи хи, май ще има веселба!
- Не знам дали тя пие бързо, ‘ма баба ти Вили пие като смок!
- Ха-ха-ха, верно е! Помниш ли какво те питаше „Ицо, къде е ракията, че ми пресъхна гърлото?”! Ха-ха, на кирка се прави тая жена!
- Барабар с дядо ти Ангел!
- Ха-ха!
- Ха-ха!
- Ти много обичаш да разправяш с насмешка една история, дето чичо Иван изпил една бира на екс и повърнал в УАЗката!
- Нормално за него, не спира да бъде циничен...
Баща ми се включва след малко.
- Вярно повърна от една бира! Голям човек ама не носи на пиене... На „Щастливеца”, при чичо ти Любен. Беше малко преди оная Нова година, когато цялата хижа беше пълна с немски туристи и се пръскаха с шампанско!
- Ха-ха!
Млъквам за кратко.

- Абе, колко градуса е тая ракия?
- 40
- А купешкият концентрат колко е?
- И той толкова... Най-много 42-3 да е...
- Мдааа... „Флирт”-ът особено... Скоросмъртен е! А коя реколта е наш’та?
- Тазгодишна би трябвало да е...
- Тазгодишна, бабината ти... От когато брат му се жени е!
- Може...
Баща ми все пак пуска на Ринг, след което става и си слага още туршия.
- Чух се с Мирослав одеве... Каза, че децата готвели някаква програма...
- Ха-ха-ха и те сигурно са на кирки!
- Светлине!
- Какво, бе?
GSM-ът на майка ми изписуква и светва.
- К’ъв е въпросът?
- Момент... Хммм подъл е - към кой континент спада полуостров Арабия - Азия или Африка?
- Азия! Твърдо!!!
- А не е ли, малко така, към Африка?
- Не е „малко така” - от Африка го разделя Червено море и Суецкият канал...
- Добре...
Тя праща отговора и изчаква малко. Нов въпрос.
- Я да те видим сега - кой метал се добива от рудите хематит и магнетит?
- Желязо! - отсичам аз, без дори да съм изчакал да каже отговорите.
- Браво, бе! Я го виж ти!
- ‘Се пак знам нещо по химия!
- Знаеш ти... Колкото и по електротехника си научил нещо, толкова и по химия! Не ви виждам просто! Поколението на прехода ха-ха!
Смях. Само дето не добави „кура ми Янко”, след „поколението на прехода”. Човек трябва да има самоирония.
- Мога да кажа същото за теб, по отношение на правописа...
- И на това за езиците, как му беше името...
- Лингвистика.
- Мълчи, бе, хуйвенбин!
- Ха-ха-ха, чу ли го, „хуйвенбин” вика!
- Ха-ха-ха, Ицо, казва се „хунвейбин”! Ама че си...
- Много смешно, няма какво! Някой иска ли още ракия?
- Не.
- Не. Аз преядох...
- Гледай сега да повърнеш!
- Чичо така прави на Врабево!
- Прави той, ще ти кажа аз на тебе!
Смея се и нарочно правя гримаси, все едно ми е лошо.
- Гледай сега да повърнеш и щ’а набия!
- Ха-ха!

Мълчание. Като че ли това беше всичко. Връщам се в стаята си. Тъмно е и пипнешком търся ключа на лампата, за да светна, a през това време се треса от смях. Няма нищо по-готино от това човек да остарее заедно с родителите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар