Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

понеделник, 2 януари 2012 г.

Съзвездието на футболните шопари

Такааа. Първо - за много години на всички. Да сме живи и здрави през 2012-та и футболът ни най-сетне да потръгне поне малко. Изтрезнях и сядам да пиша :)
Коледно-новогодишните празници са време, в което се кърка много и обикновено се коли прасето. Когато не ни се намира прасе, прибягваме до най-дебелия футболен президент. Нека стартираме 2012-та с нещо свежо - най-знаковите свинье, били начело на футболен клуб. Ако има някой, за когото очевидно не съм се сетил, помагайте :)
Започваме с най-слаботелесния, но същевременно може би най-кръвожадният от тези шопари. Още като младеж Грегорио Хесус Хил се утвърждава като сериозна фигура в строителния бизнес. През 1967 г., в Лос Анджелис, една от неговите сгради се срутва, убивайки 58 невинни души. Хил веднага е вкаран в затвора, но също толкова скоропостижно е и изкаран от там. "Неподкупният" диктатор Франсиско Франко прибира дебел плик, за да пусне Хил на свобода. Двайсет години по-късно Хил става президент на Атлетико (Мадрид). През 92-ра временно закрива детско-юношеската академия на клуба, с мотива, че му струва прекалено много пари. Това позволява на едно голобрадо момче необезпокоявано да премине в редиците на кръвния враг Реал и малко по-късно да стане един от най-добрите футболисти в света. Става въпрос за Раул Гонсалес Бланко.
Въпреки подобни безумия, както и сериозната конфронтация с феновете на Атлетико, Хил прави "дюшекчиите" шампиони през 96-та - за пръв път от 19 години. Въпреки многото налети средства, за играчи като Хаселбанк, Жуниньо и Солари, клубът изпада от Примера, само 4 години след своя триумф. Хил се оттегля от Атлетико през 2003-та.

Следва още един шишкав испанец, само че много по-коректен, за разлика от предния - дългогодишният президент на Депортиво Ла Коруня, Аугусто Сесар Лендойро. И той, подобно на Хил, застъпва през 87-ма, но все още не се е разделил с клуба. За това време печели една титла на Испания, две купи на Краля и три Суперкупи. През 2004-та Ла Коруня достига и полуфинал за Шампионската лига, но отпада от бъдещия носител на трофея Порто. Забележете как на снимката шията на Лендойро прелива извън яката :)))

Продължаваме с вулканичния шеф на Монпелие Лулу Николен. Както сами виждате, приликата му с друг култов дебелак - Джаба от "Междузвездни войни", е поразителна.
През 1974 г. купува Монпелие за 400 000 франка. През годините дава към пет пъти повече пари за глоби, породени от циничния му език и вулгарно поведение. През 2007-ма се изказва много интересно за новия старши треньор на Монпелие Ролан Курбис, който по това време е погнат от прокуратурата за измами с трансфери на футболисти:"Въобще няма да ми дреме на топките, че е осъден, ако ни класира в Лига 1. Разбира се, ако продава наркотици или изнасилва малки момиченца, ще се нервирам и няма да приема подобни простотии". Последните му две зверски изцепки са от 2009-та. Първият потърпевш е Седрик Канте от Ница, който пренебрегва Монпелие за сметка на Панатинайкос: "Канте подписа с тях, а не с нас, защото ни поиска 120 000 евро на месец. Попитах го дали не прекалява с мастурбирането". На 30 октомври Николен пък определя капитана на Оксер Беноа Педрети като "малко педерасче"... Все пак трябва да се отбележи, че под негово ръководство са спечелени единствените две отличия в историята на Монпелие - Купата на Франция през 90-та и Купата на Лигата, две години по-късно.

Райнер Калмунд пък е безспорно най-тежкотоварният от тази бригада. Спомням си, че като гледаше на живо мачове на своя Байер Леверкузен, сядаше на три стола. Под негово ръководство "аспирините" постигат някои от най-големите си успехи като финала за ШЛ през 2002-ра. Той е един от хората, които са открили за големия футбол младия и зелен Димитър Бербатов. През 2004-та продава Байер, а малко след това към него бе повдигнато обвинение за уреждане на мачове.

Завършваме с трима нашенски герои.

Може би единственият футболен президент у нас, за когото е измислен цял рефрен - "дебелата свиня е вашият баща, докара ви финал, пълен сте провал, смърт за Славия".
"Ей Богу!"











Последният колаж го намерих случайно в нета и просто не се удържах да го постна :)))


Няма коментари:

Публикуване на коментар