Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

събота, 5 ноември 2011 г.

Какво се случи на "Герена"...

В сряда вечер бях на поредната открита тренировка на “Герена”. Тичане, квадрати, студ. Малко журналисти, десетина фена. Нищо необичайно.
Буквално с едно обаждане бат Петьо Заберски е върнал натиреният да тренира с децата Сьорд Арс в първия състав. Нормално - Заберски го е довел в България, чрез протежето си Жейнов, и сега иска да припечели нещо от него. Не може да си позволи някой да се гаври с неговата инвестиция. Холандецът пристига с 15-20 минути закъснение на тренировката. Явно изобщо не му се е излизало, но някой го е убедил да го направи. За кратко Арс разцъква с топката между конусите, след което го слагат за съдия на двустранната тренировъчна игра. Той е единственият на терена с отровно зелен потник. Седи самотен на тъчлинията, почти не помръдва и отвреме-навреме едва доловимо подсвирва при някое нарушение. Поразително прилича на неуспешно присаден орган, който е в пълна несъвместимост с тялото.
Малко по-късно се развъняват телефони. Из столичния ъндърграунд е плъзнал слух, че Гонзо вече е пътник и до броени часове ще бъде сменен от Николай Костов. Присвиват се очи, оформят се групички от по двама-трима човека, започват да се водят спорове. Хората не знаят как да реагират, не знаят дали това е поредният кьорфишек или е чиста монета.
Оказва се, че нещата този път клонят към истината. На паркинга до помощното игрище скоро става лудница. Започват да прииждат автомобили на различни медии. Фарове разцепват мрака, чуват се познати гласове от ефира. Журналистите за нула време стават цяла тумба. Точат всевъзможни микрофони, диктофони, моливи, тефтери и обективи, готвят се да разфасоват, изядат и изсерат Гонзо. Треньорската смяна ще им даде поредният комат хляб, ще запълни две минути от вечерните новини или една страница от спортния ежедневник. Гаджев псува на майка Арс, за дето погрешно е свирил засада на тренировъчната игра. Оня едва ли разбира какво точно му говорят, но по жестовете се досеща, че едва ли е нещо положително. Всъщност, несъществуващата засада е просто повод. Гаджев псува Арс заради това, че е чужденец. Псува го заради това, че е дошъл от световнонеизвестния Цволе, не е вкарвал гол вече два месеца, а взима два пъти повече пари от него.
Някъде тук, събралото се множество на тъчлинията става свидетел на есенцията на футболната игра. Това е един от редките спонтанни и искрени проблясъци по българските терени. Отборът, воден от Христо Йовов е спечелил тренировъчната игра. Бижутера е на седмото небе. “Айде да се снимаме! Някой да извади апарат!”, провиква се той и прегръща двама съотборници през рамо. Към тях се включват всички от състава на победителите. Започват да скачат и да се радват, сякаш са взели Шампионската лига. Испанчето Калво се мята на тревата, в опит да копира радостта на Бриан Лаудруп след гола му срещу Бразилия на Мондиал 98. Това е двайсетсекундна демонстрация на истината в този спорт. Повечето хора до тъчлинията обаче изобщо не си дават сметка за какво става въпрос...
Гонзо пък от своя страна не смята да се дава на журналята. Най-безцеремонно скастря един оператор, който е стъпил на терена, докато играчите правят стречинг. След това с ледено изражение подминава гората от микрофони и камери. “Видя ли?! Направо им еба майката!”, тупа ме някой по рамото, а аз седя ухилен. Наистина им еба майката. Докато Гонзо върви към съблекалните, към него продължават да валят въпроси, след него продължават да подхвръкват един куп дребни душици. На него обаче не му дреме. Изглежда като ранен лъв, готов да понесе куп хора със себе си в отвъдното. Накрая подхвърля нещо от сорта на “ако има нещо официално, ще го обявим”. Това е напълно достатъчно да засити тълпата. Още същата вечер това безобидно изречение ще бъде разтегнато като локум, ластик или каквото още се сетите, ще бъде основен акцент във вечерните новини и в спортния ежедневник.

След два дни пък е официалното представяне на Николай Костов като нов старши треньор на Левски. Този път пишещите братя са пет пъти повече. Пресконференцията е почти час. През това време се задават най-малоумните въпроси на света. На една девойка й е изключително тъпо и дреме на едно от канапетата. През прозореца отсреща се вижда една от детските формации на Левски. Едни от най-малките в школата, може би осем или деветгодишни. Радват се, защото някой току що е отбелязал гол в поредната двустранна игра...