Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Локо София - когато всеки гледа да мине другия

Тъч, фаул, дузпа, гол. 3:0, 0:1, 2:2. Шампионска лига, Световно клубно първенство, А група, Купа на България... В един момент това, което се случва на терена спира да бъде от значение. На преден план излизат други, много по-важни неща, които ни напомнят, че най-великата игра в момента е една индустрия, а играчите са само фигуранти в нея. Няма как да се направи нормален анализ на представянето на Локомотив (София) през изминалия есенен полусезон, при положение че футболът просто отсъстваше. На фона на случващото се с клуба, графиките с показателите на футболистите изглеждат гротескно. Едва ли някого го интересува точно колко минути имат Танко Дяков и Преслав Йорданов. Един клуб със славна история си отива. “Железничарите” могат да се похвалят само с две неща в спортно-технически аспект. Първото е представянето срещу Шльонск (Вроцлав), в квалификациите за групите на Лига Европа. Да не допуснеш попадение цели 210 минути срещу едноличния лидер в полското първенство си е наистина достойно постижение. Второто нещо безспорно е високата доблест, която до последно демонстрираха “червено-черните”. През есента те не взеха участие в нито един уговорен мач. Във всички срещи от първенството играчите се раздадоха до дупка и само малшансът им попречи да подобрят точковия си актив. Каръкът бе най-очеваден срещу Славия в “Овча купел”. Вратата на “белите” сякаш бе омагьосана и Локо не успя да запише заслужена победа.
Стадион “Локомотив” пък е държавен и е даден за ползване на спортния клуб с това име. Футболният притежава само 2 съблекални и 3 кабинета от него. Поне в обозримо бъдеще няма как законово президентът му Николай Гигов да го получи под наем или на концесия. В началото на този месец областният управител на София Данаил Кирилов изплю камъчето - големият проблем е, че по документи футболният отбор не се смята за наследник на ДФС Локомотив – дружество, което до 1990 г. е разполагало със стадиона. Имената са едни и същи, но по неведоми пътища сегашният ПФК Локомотив няма нищо общо с тогавашния.
Стадион “Локомотив” го няма и на кадастралния план на София. Съоръжението просто не съществува. Според картата, на неговото място има равна, незастроена поляна, по която вероятно пасат стада крави от околните села. Не е чудно, че през 2003 година двама реститути са успели да си върнат чрез съда общо 12 декара от терена, централната трибуна и част от паркинга на стадиона. И сега искат нещо в замяна. Единият е поискал друг държавен имот, а другият – да му бъде платено по 250 евро на квадратен метър за неговия парцел. Един декар е равен на 1000 кв.метра. Шест декара са 1,5 млн евро. "Такива пари сега не се плащат и за имоти под опашката на Коня". Същата сума вероятно иска и някой дебел градоустройствен архитект, за да постави стадион “Локомотив” на картата на София. Умишлено се оставят подобни вратички, за да може някой да си напълни гушата до пръсване. Игра на надлъгване – всеки се скатава, за да прецака баламата с много пари.
И когато куп хора отказват съдействие, губи само този, който си е сложил главата в торбата. Откакто дойде в клуба през 1994 г. Николай Гигов постави седалки на голия цимент, който дори не е негова собственост, ремонтира съблекалните, плати 600 000 лева за наем на чужди стадиони. Само експертизата на стоманените въжета на козирката над сектор В струва към 100 000 лева. Всичко си има граници. Много хора плюят Гигов, но явно не си дават ясна сметка какво дередже чака Локо (София) без него. Никой друг няма да се захване с една предварително обречена кауза, каквато е клубът в момента. И да дойде някой чуждестранен бизнесмен, той бързо ще разбере, че налива вода в една празна каца и ще се омете. Най-нормалното нещо е да си тръгнеш, след като години наред безуспешно си си късал нервите. И Гигов съвсем скоро ще го стори. Не му прави чест обаче, че на изпроводяк остави футболистите без една стотинка. Те може да играят слабо, може да са всякакви, но заслужават възнаграждение. Един работодател плюе на самия себе си, когато не уважава тези, които се трудят за него.
На фона на всичко казано дотук, 12-то място на Локомотив Сф след есенния дял изглежда логично. Много хора ще се молят то да се повтори и в края на сезона, защото положението не изглежда никак розово. Най-много обаче като че ли губят хората, които проследяват всеки двубой с увит около шията червено-черен шал. Хората, които на първата тренировка за сезона виждат терена до стоков базар “Илиянци” без очертания и с пораснала трева. Децата на тези хора тренират на игрище без нито едно стръкче и от главата до петите стават оранжеви от сгурията. Това също няма да се промени скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар