Тони Адамс в Калиакра

В съзнанието ми изниква един сблъсък. Трябва да е било 95 или 96-та. Току що бях започнал да гледам футбол. Любимият Локо София трябваше да играе с Нефтчи Баку за Купата на УЕФА. Или беше КНК? Както и да е. Азерите преди няколко години се бяха отделили от Русия и това буквално им беше прощъпулникът в евротурнирите. Първият мач там паднахме 1-2. Недоумявах как такива джуджета може да ни бият. На реванша все пак всичко си дойде по местата – 6-0.

Петнайсет години по-късно ролите са почти разменени. Ние сме трагични, а Нефтчи е лидер в тамошното първенство. Е, ако ни хванат, едва ли ще ни сложат шестица, но като нищо ще ни отстранят. Успехите срещу азербайджански тимове (като този на Левски над ФК Баку преди две години) съвсем скоро ще станат кът, даже може и съвсем да изчезнат.

Шокиращо е какви играчи се подвизават в местните клубове. В една страна, която до съвсем скоро минаваше за първобитна във футболно отношение, вече можем да видим французи, холандци (Колинс Джон, който беше във Фулъм), хървати, сърби, куп бразилци и бивши нигерийски национали. Вини Шефер и камерунецът Жоел Епале също са гастролирали там. В Хазар Ленкоран пък има цяла румънска колония – към 10 човека. Има и доста българи, както и чужденци, които преди това са минали през нашата А група – Пепи Златинов, Игор Митрески, Асен Николов-Бебето, Ду Бала и Жуниньо от Славия. Президентът на Интер Баку също е българин – Георги Николов.

Нефтът си казва думата. Две са наистина тлъстите имена, които се набиват на очи – Емил Мпенза в Нефтчи и, внимавайте – големият Тони Адамс, като мениджър на незнайния Габала. Ако преди една-две години ми бяха казали, че подобни трансфери ще станат факт, щях да скъсам от смях. Мпенза е на приличните 32 години. Играе, бележи. Както вече казах, Нефтчи в момента е тамошният еквивалент на Литекс – най-силният отбор и водач във висшата лига. Не ми се вярва обаче Мпенза да се навие да дойде при ловчанлии, дори да се класират в групите на ШЛ. Освен ако белгиецът вече не е на 35-6. Това е разковничето. В България престарелите звезди с бирени шкембаци идват на секс туризъм. Марио Жардел, Беноа Кое, Хамилтън Рикард. Добре де, Рикард не беше чак толкова стар. Но вече беше приключил с футбола...

Ситуацията с Тони Адамс е още по-фрапантна. Ако трябва да опреличим Габала на някой български клуб, това в най-оптимистичният случай би бил Калиакра. Само дето Цонко Цонев не може да извади 1 млн евро годишна заплата. Даже май бяха лири стерлинги. Стадиончето на Габала е едва 2000 места, което допълнително напомня за Каварна. Обаче Адамс е в Закавказието, а не у нас...

Когато подобна икона дойде и се задържи повече от половин година в България, тогава ще разберем, че и нашият футбол върви към оправяне. А хората там едва отскоро започват сериозно да наливат пари и да развиват играта. Така че тепърва ще гледаме яки трансфери и изненади в Европа. Дори правя смела прогноза, че до пет години ще има азербайджански отбор в групите на Шампионската лига. Просто защото имат много пари, а както добре знаем, футболът е индустрия. Ще се молим да не ни се падат азери, защото ще ядем много бой...

Голям смях

Тези две думи преобладават в заглавията на клиповете от популярния сайт www.vbox7.com , независимо за какво става въпрос. "Тъпанар прави еди какво си - голям смях", "гледайте - голям смях" и т.нат. И макар, че де факто ги няма в заглавието на следващото клипче, те задочно са там - неумело прикрити от футболистите, най-вече от тези в тъмно син екип.



16 минута, Мишел Платини 0-1 - Галчев пуска извеждащ пас към бразилеца, който е на път да остане ек на ек с Борел. Старото куче Траян Дянков е тръгнал да го гони, но незнайно защо след 1 метър свива рязко и тръгва в противположната посока. Може би иска да покрие съотборника си Георги Терзиев, който скучае съвсем сам във вратарското поле. Платини необезпокояван прехвърля излезлия напред вратар. Дянков вижда падащия лист и с последни сили, като ранен гладиатор, се опитва да избие топката. Не успява. Сам се оплита в мрежата. Изглежда покрусен.

24 минута, Спас Делев, 0-2 - Идентична ситуация - извеждащ пас, този път от Маркиньос към Спас Делев. Орлин Старокин е прилежен червен кадър - той гони Делев двайсетина метра и точно когато идва сюбливният момент да му попречи да стреля, левият бек на акулите изпада в безтегловност и решава да пита Енис Хайри колко е часа, защото не иска да изпусне поредния епизод на "Двама мъже и половина". Подобно на Платини, малко по-рано, Ключовия Спас отново е сам срещу Борел и с лекота удвоява преднината на ЦСКА. След това ляга с другите в кръг и шепне какво ще им направи за кадем в съблекалнята.

Два гола за осем минути и всичко свършва. Черноморец са в нокаут до края на мача. Те току що са се разплатили за победата с 2-1 на "Васил Левски" миналото лято...

Дембеле, Лудогорец и компания

Пролетният дял в българския футбол вече чука на вратата. По традиция се очертават интересни мачове, битка, “пак ограбиха труда на момчетата” и т.нат.. За да ви спестя още излишни клишета, направо минавам към моите прогнози за развитието на нещата през втория полусезон.

Литекс, Левски – Реалните претенденти за титлата. Прилична подготовка и за двата състава, но сериозни амплитуди, що се отнася до трансферите им. Литекс на практика загубиха целия си авангард през зимния прозорец (Нифлор, Брату, Светльо Тодоров), а в същото време закупиха твърде съмнителни и недоказани заместници (Джерманович, едно сенегалче и бразиле от тамошните долни дивизии). Левски, точно обратното – подсили почти всички линии и успя да задържи най-важния си играч - Гара Дембеле. Литекс води с пет точки, но според мен Левски ще е шампион. Ловчанлии ще трябва да гостуват на “Герена”, а освен това имат и други тежки пътувания извън Града на люляците – мачове с Миньор, Черноморец, Славия, Локо София, Черно море. Най-сериозната разлика обаче си остава Дембеле – в Литекс просто няма кой да бележи толкова много. Ключово ще е и Вечното дерби с ЦСКА – една крупна победа на Левски би била страхотен стимул за отбора.

Локо София – Очертава се тежък полусезон за столичните железничари. Изгубиха двамата си основни голмайстори (Генков и Асамоа), а не взеха кой знае колко класни попълнения. Все пак Джемал Джонсън показва някакъв потенциал, така че основно на него ще се разчита в предни позиции. Таванът на Муши и Преслав Йорданов ще бъдат не повече от 4-5 гола и съм почти сигурен, че те няма да са срещу Левски и ЦСКА... Към това прибавяме и тежката травма на Дарко Савич, който е аут за един месец, и виждаме, че съставът съвсем е обезкървен. Това като нищо може да се окаже първият сезон от много време насам, в който Локо София остава извън челната четворка. Железничарите ще трябва да се надяват (и аз де) на благоприятно стечение на обстоятелствата в турнира за Купата (някой отбор от топ 3 да я спечели), за да играят все пак в Европа догодина.

Черноморец Бургас – Кранчето там беше врътнато и дойде смъртоносния махмурлук. Бяха продадени половината основни играчи и в момента отборът е не по-силен от Черно море или Берое. Трансферът на Савио Нсереко е нищо повече от един кух фойерверк – все пак говорим за футболист, който за последната година има 1-2 официални мача. Ще е подвиг, ако акулите завършат сред първите четири.

Локо Пловдив – С изключение на Базил де Карвальо (който и без това се оказа счупен), Локо запази ключовите си футболисти, като към това подплати състава и с още няколко прилични попълнения. Всичко в отбора е наред – има пари, има атмосфера и най-важното – има публика. На “Лаута” през пролетта ще гостуват повечето водещи клубове, а както добре знаем, там е много трудно да се взимат точки. За Купата смърфовете посрещат сериозно разклатения Пирин, чийто приоритет ще бъде преди всичко оцеляването в А група. Почти съм сигурен, че Локо Пд ще играе в Европа другия сезон.

ЦСКА – Ако Виданов не бе отишъл в Рапид Букурещ, щях да кажа, че ЦСКА има шансове за класиране в ЛЕ. Сега обаче, без най-добрия им защитник от есента, това е поставено под сериозно съмнение. Една-две по-сериозни контузии и армейците ще трябва да пускат Тошко Янчев в отбрана. Ясно е, че ЦСКА е и ще бъде марка в българския футбол, но в момента отборът представлява най-жалката и разпасана сбирщина, която съм виждал откакто следя играта (94/95 година) – посредствени играчи, куп дългове, лъжливо ръководство, постоянно висящ лиценз, неспирни вътрешни дразги. Хубавото за червените е, че повечето им конкуренти за евроквота също не са в цветущо състояние. Една тежка загуба на старта от Левски би повлияла много негативно на клубния морал.

Славия – Изключително слаба подготовка за белите (пет или шест загуби), което говори за сериозни проблеми. Общо взето Венци Стефанов изпълни целта си – пласира М’Боли и Галин Иванов в чужбина, и сега спокойно може да пуска младоци, за да бъдат забелязани през идните месеци. Добър план, само че отбора кучета го яли. Славия най-вероятно ще запази позицията си от есента (6), като дори може и да падне леко в класирането.

Берое, Черно море – Типичните отбори от златната среда през този сезон. Прилични футболисти, могат да подлеят вода на някой по-силен тим, но като цяло липсва постоянството. Принципно, разликата до третото място изобщо не е голяма, но ми е трудно да повярвам, че цели четири отбора ще се оставят да бъдат излъгани и задминати в подреждането. Берое и Черно море ще финишират на идентична позиция от есента – най-много да се придвижат място или две напред.

Монтана, Калиакра – Два тима, които засега дишат спокойно. Пет пункта до зоната на изпадащите – десетина точки и ще си осигурят оставането в А група. Първите няколко кръга ще покажат какво ще е положението – формална заплаха от изпадане все пак съществува, но според мен ще оцелеят. Най-малкото, защото стадионът в Каварна има осветление, а в Монтана играе братът на Ибрахима Гай...

Академик, Миньор, Пирин – Ако приемем, че Сливен и Видима са 99% пътници, измежду тези три отбора ще се реши последният изпадащ. За мен със сигурност това няма да бъде Миньор – вярна публика, приличен стадион, нелоши играчи. Вярно, изгубиха Данчо Тъча и Коце Хазуров, но пък привлякоха един Явор Въндев, който знае как да бележи. Първият кръг са домакини на Литекс и ако Ахмед Ахмед не се намеси фатално, съм почти сигурен, че няма да загубят. Чуковете дори могат да решат задочно титлата, защото след няколко кръга приемат и Левски на “Стадиона на Мира”.
Академик и Пирин са в сходно тежко финансово положение. Академик загуби важни фигури през зимата (Сечков, Мишо Александров, Самир Айдън Аяс) и ще му бъде много трудно. Орлетата бяха пред закриване, но все пак оцеляха, а в предсезонните игри направи впечатление победата над Локо Пловдив. Даже като гледам напоследък направиха и нелоша селекция, осигурявайки си играчи като Георги Какалов, Митко Илиев и Димитър Наков. Ключовият момент е, че Академик им гостува в Благоевград... Много вероятно е студентите да се разделят с А група – за ужас на десетте им фена.

Няколко думи за явлението Лудогорец. От възраждането на Литекс в средата на 90-те, отбор от Б група не е правил толкова мощна селекция. Да, Лудогорец ще влезе в А група до година. Да, сезон 2011/2012 ще бъде приличен – ще финишират в топ 10, ще спънат някой от силните отбори. И после какво? По средата на втория им сезон в елита ще почнат проблемите. Както при Черноморец, и в Разград кранчето ще бъде спряно рано или късно. Защото на никой не му се наливат пари в празна каца. Така, че сега е моментът всеки приличен играч да припечели нещо в Лудогорец. Защото после ще е късно...

За финал – Вечното дерби. Почти никога в историята на този сблъсък, когато единият отбор е бил осезаемо по-силен от другия, не е печелил с разгромна разлика. Сега според мен ще стане същото. Първа официална среща от три месеца насам, студ, напрежение. ЦСКА е жалко подобие на отбор в момента, но все пак си остава ЦСКА. Левски си има една машинка в нападение, но ако я извадим от титулярния състав, сините ще са съвсем малко по-стойностни от кръвния си враг. А и статистиката не е с тях. Последните три дербита на Герена са завършвали реми, а с Антон Генов като рефер Левски не може да бие ЦСКА вече девет години. Прогноза: минимална победа за отбора от квартал Подуене.

Здравко (Из)Мамич - къде са парите на Динамо Загреб?

Футболът, както всички добре знаем, е индустрия. Един играч от световна класа вече струва колкото малко градче и взима месечна заплата, колкото петима обикновени бачкатори изкарват за цял живот. Много скоро кота “100 милиона” ще падне. Нещата загрубяват с всеки изминал ден...

Парадоксалното при Здравко Мамич е, че никога не е бил професионален играч, но в момента е най-влиятелният човек във футболна Хърватска. Фамилията му не е случайна – след като не му провървява в Динамо Загреб, на 15 вече върти далавери с дунапренови възглавници пред входовете на “Максимир”. В разгара на размириците в бивша Югославия инвестира в дърводобивна компания и пивоварна, а след това продава дяловете си на оръжеен търговец за много пари.

Горе-долу по същото време Здравко се завръща във футбола като... урежда мачове. Напада президента на хърватската федерация, заради което е наказан да не се занимава с най-великата игра до живот. Съвсем скоро обаче е реабилитиран и продължава с безчинствата. Подгонва шеф на Динамо Загреб, удря футболист на кръвния враг на “синьо-белите” НК Загреб, пребива полицай, псува журналистите като каруцар и им отправя смъртни заплахи.


Глобен е от УЕФА заради нацистки поздрави след победа на Динамо в мач от квалификациите на Шампионската лига. Разследван е и за неприлично предложение към кючекиня в Азърбайджан, пак покрай мач от същия турнир.

В края на 90-те прави мениджърска агенция (която работи в “тясно” сътрудничество с Динамо Загреб), а останалото е история. Успехите му могат да се сравнят само с тези на Жорже Мендеш (агент на почти всички португалски звезди в момента) и Пини Захави (израелец, който беше мениджър на играчи като Рио Фърдинанд, Яп Стам и Хуан Верон, и съдейства при продажбите на Челси (на Абрамович) и Портсмут (на Гайдамак).

Първият голям удар на агенцията е продажбата на Бошко Балабан в Астън Вила срещу почти 8 млн евро. През 2003 г Мамич става вицепрезидент на Динамо, а след това потичат и реките от пари – Бощян Сезар (в Марсилия за 2,5 млн евро), Даниел Пранич (Хееренвеен, 2,5 млн), Чорлука (Ман Сити, 13 млн), Едуардо (Арсенал, 12 млн), Покривац (Монако, 3 млн), Вукойевич (Динамо Киев, 6 млн), Лука Модрич (Тотнъм, 21 млн), Деян Ловрен (Лион, 8 млн), Манджукич (Волфсбург, 7 млн).

Историята на Едуардо да Силва е особено интересно. Той идва в Хърватска едва на 16, не разбира думичка от езика и лесно бива прилъган от Мамич да подпише загробващ договор с неговата агенция. Внимавайте – до края на състезателната си кариера, Едуардо дължи 25 процента от спечелените пари в чужбина (заплати, бонуси и прочее) на Здравко Мамич! Малко след трансфера си в Арсенал бразилецът най-сетне загрява за какво става въпрос - той изригна, че “робството отдавна е забранено със закон и не иска да бъде нечий слуга”.

Подобна е и ситуацията с редица други подопечни на Мамич – той им обещава милиони в чужбина, но цената е твърде висока. По-забавното е, че в договорите не е залегнала никаква клауза, която да посочва колко точно пари ще получи Динамо Загреб от продажбата на дадения играч. През периода след Световното във Франция, до днешни дни, клубът е продал футболисти за умопомрачителните 140 млн евро, а в обратната посока най-скъпите му покупки са за малко над 2 млн. Вече трябва сериозно да сте ококорили очи, а долната ви устна да е леко провиснала. В края на миналата година в касата на Динамо имаше не повече от 12-13 млн евро, а личното състояние на Здравко и брат му Зоран се оценяваше на повече от 50 млн. Оставям коментара на вас...

Разбира се, Мамич няма пръст в някои от трансферите. Цифрите обаче са шокиращи. Сега на дневен ред са младите звезди Милан Бадель, Шиме Вършалко и Матео Ковачич. За последните двама преди няколко месеца упорито се твърдеше, че са били трансферна цел на Арсенал. “Топчиите” са предлагали 20 млн евро за услугите им, но вездесъщият Здравко е казал на лондонските емисари къде точно да отидат и е обявил Вършалко и Ковачич за непродаваеми. Доста интересно поведение, имайки предвид, че някъде по това време Мамич най-нагло заяви пред медиите, че ако в Динамо нещата продължат по същия начин, той и колегите му няма да имат пари за по едно кафе...

Изпадащите от Висшата лига

Сезонът в Премиършип наближава финалната си права. Битката за оцеляване е по-интригуваща от всякога. Разликата между последния и десетия в класирането е само 8 точки – три мача без победа и вече от претендент за Лига Европа, ставаш кандидат за Чемпиъншип. Нека разгледаме замесените отбори.

Нюкасъл (10 място, 32 точки), Блекбърн (11 м., 32 т.) – Почти съм сигурен, че и двата клуба няма да имат проблем с оставането в елита. След продажбата на Анди Керъл нападението на Нюкасъл е може би най-слабото в Лигата (Лион Бест, Ловенкрандс и престарелият Шефки Кучи), но “свраките” показват страхотен дух и продължават да са много корав съперник. Ако не вярвате, питайте Арсенал.
Блекбърн пък имат солиден състав и ще е кощунство, ако изпаднат с богатите индийски собственици и с имена като Роке Санта Круз, Калинич, Педерсен, Дън и Самба. Наредиха няколко неуспешни мача напоследък, но съм сигурен, че добрите игри за тях предстоят.

Фулъм (12 м., 30 т.), Евертън (13 м., 30 т.), Астън Вила (15 м., 30 т.) – И за тези отбори важи същото като за по-горната графа. Класни играчи, добра организация. За тях опасността от долния ешелон е малко по-голяма, но и те почти сигурно няма да имат особени проблеми до края на сезона. При позитивно развитие на нещата, Евертън и Вила дори спокойно могат да финишират в горната половина на таблицата.

Бирмингам (14 м., 30 т.) – На “Сейнт Андрюс” трябва да издигнат паметник на Никола Жигич (може направо в цял ръст, защото той и без това е висок над 2 метра). Малко голове за сръбската върлина през този сезон, но с какво фундаментално значение – при златното равенство 2-2 с Ман Сити, при виталната победа с 1-0 като гост на Уест Хем и в последната минута при домакинството на Сток Сити. Освен това той бе и в основата на късното изравнително попадение срещу Юнайтед в края на декември. На Бирмингам им остава сравнително лека програма до края, така че почти сигурно ще се спасят.

Ето ги и най-застрашените отбори:

Блекпул (16 м., 29 т.) – След Нова година “мандарините” започнаха да се задъхват неимоверно (4 точки в последните им 9 мача) и Чемпиъншип отново ги зове. Най-слабият домакин в Лигата – 3 победи, 3 равенства и 6 загуби. Още при влизането му в Премиършип дадох прогноза, че Блекпул почти сигурно изпада и май ще изляза прав. Отборът просто няма ресурс за нещо повече от фойерверки срещу по-силните отбори и логично ще се завърне във втория ешелон.

Уест Бромич Албиън (17 м., 27 т.) – След добрия старт последва сериозен срив при “дроздовете” и вече доста започна да им пари под краката. Приятен за окото футбол, но страшно много пропуски (основно Питър Одемвинге, който изпортва средно по 3-4 чисти положения на мач, а срещу Юнайтед нагледно ни показа как се бие дузпа с пета). Ариегардът им е под всякаква критика - най-много допуснати голове (51) във ВЛ. Липсата на постоянен мениджър внася допълнително напрежение в клуба. УБА до последно ще трепери за мястото си в елита.

Уигън (18 м., 27 т.) – Вторият тим, който според мен със сигурност ще изпадне от Премиършип. Много ми напомнят на Дарби Каунти от края на 90-те – пъстър състав, без абсолютно никакво предназначение. Също като “латикс”, и Дарби бяха събрали играчи от кол и въже – костариканци, финландци, второразрядни аржентинци и италиански пенсионери. “Овните” правиха, струваха, но преди десетина години се разделиха с Висшата лига и до ден днешен още не могат да се съвземат. Уигън ги чака същото. Само един Родайега не стига.

Уест Хем (19 м., 25 т.) – Жал ми е да гледам един толкова изконен отбор да крета на предпоследното място. Не приляга на играчи от класата на Роби Кийн, Бени Макарти, Жулиен Фобер (минал през Реал Мадрид) и английските национали Роб Грийн, Матю Ъпсън и Скот Паркър да играят във втора дивизия. Нечовешкият обрат срещу УБА показва, че моралът при “чуковете” е на ниво, а програмата им предразполага към взимане на повечко точки оттук нататък. Надявам се Уест Хем да оцелее.

Уулвърхемптън (20 м., 24 т.) – Стигаме и до “фенера”, до последния отбор в Премиършип. Тежък сезон за “вълците” – слабо нападение и посредствена защита. Голмайсторите им Ебанкс-Блейк и Флечър са вкарали едва по четири гола досега. Уулвс биха почти всички лидери, но се издъниха срещу много отбори от втората половина на класирането. Според мен между тях и УБА ще се реши последният отбор, който ще изпадне от Висшата лига.