Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

сряда, 9 март 2011 г.

Тони Адамс в Калиакра

В съзнанието ми изниква един сблъсък. Трябва да е било 95 или 96-та. Току що бях започнал да гледам футбол. Любимият Локо София трябваше да играе с Нефтчи Баку за Купата на УЕФА. Или беше КНК? Както и да е. Азерите преди няколко години се бяха отделили от Русия и това буквално им беше прощъпулникът в евротурнирите. Първият мач там паднахме 1-2. Недоумявах как такива джуджета може да ни бият. На реванша все пак всичко си дойде по местата – 6-0.

Петнайсет години по-късно ролите са почти разменени. Ние сме трагични, а Нефтчи е лидер в тамошното първенство. Е, ако ни хванат, едва ли ще ни сложат шестица, но като нищо ще ни отстранят. Успехите срещу азербайджански тимове (като този на Левски над ФК Баку преди две години) съвсем скоро ще станат кът, даже може и съвсем да изчезнат.

Шокиращо е какви играчи се подвизават в местните клубове. В една страна, която до съвсем скоро минаваше за първобитна във футболно отношение, вече можем да видим французи, холандци (Колинс Джон, който беше във Фулъм), хървати, сърби, куп бразилци и бивши нигерийски национали. Вини Шефер и камерунецът Жоел Епале също са гастролирали там. В Хазар Ленкоран пък има цяла румънска колония – към 10 човека. Има и доста българи, както и чужденци, които преди това са минали през нашата А група – Пепи Златинов, Игор Митрески, Асен Николов-Бебето, Ду Бала и Жуниньо от Славия. Президентът на Интер Баку също е българин – Георги Николов.

Нефтът си казва думата. Две са наистина тлъстите имена, които се набиват на очи – Емил Мпенза в Нефтчи и, внимавайте – големият Тони Адамс, като мениджър на незнайния Габала. Ако преди една-две години ми бяха казали, че подобни трансфери ще станат факт, щях да скъсам от смях. Мпенза е на приличните 32 години. Играе, бележи. Както вече казах, Нефтчи в момента е тамошният еквивалент на Литекс – най-силният отбор и водач във висшата лига. Не ми се вярва обаче Мпенза да се навие да дойде при ловчанлии, дори да се класират в групите на ШЛ. Освен ако белгиецът вече не е на 35-6. Това е разковничето. В България престарелите звезди с бирени шкембаци идват на секс туризъм. Марио Жардел, Беноа Кое, Хамилтън Рикард. Добре де, Рикард не беше чак толкова стар. Но вече беше приключил с футбола...

Ситуацията с Тони Адамс е още по-фрапантна. Ако трябва да опреличим Габала на някой български клуб, това в най-оптимистичният случай би бил Калиакра. Само дето Цонко Цонев не може да извади 1 млн евро годишна заплата. Даже май бяха лири стерлинги. Стадиончето на Габала е едва 2000 места, което допълнително напомня за Каварна. Обаче Адамс е в Закавказието, а не у нас...

Когато подобна икона дойде и се задържи повече от половин година в България, тогава ще разберем, че и нашият футбол върви към оправяне. А хората там едва отскоро започват сериозно да наливат пари и да развиват играта. Така че тепърва ще гледаме яки трансфери и изненади в Европа. Дори правя смела прогноза, че до пет години ще има азербайджански отбор в групите на Шампионската лига. Просто защото имат много пари, а както добре знаем, футболът е индустрия. Ще се молим да не ни се падат азери, защото ще ядем много бой...

Няма коментари:

Публикуване на коментар