БГ футбол - обзор на изминалия сезон

Ами, заглавието е красноречиво. Базовият материал е този тук. Като изключим Вечното дерби, чийто развой направо ме шокира и даде съвсем различен наклон на първенството, смея да кажа, че познах почти всичко друго.

Литекс съвсем резонно стана шампион. Солидна преднина, увеличена още след въпросния мач Левски – ЦСКА (1-3), и солидна “организация”, на всякакво ниво. Дълго ще се помни как БФС клекна пред ловчанлии за наказанието на Дока. Логичният въпрос е “к’ъв ще го дири Литекс в Шампионската лига”, при положение, че още във втория квалификационен кръг става непоставен и почти сигурно ще се наниже на отбор от ранга на Рейнджърс, Динамо Загреб и Розенборг...

Левски и ЦСКА – Слаб сезон, спрямо амбициите и на двата отбора. Сините прекалено много разчитаха на Гара Дембеле – ако той биваше неутрализиран, обикновено играта на отбора се закучваше и се губеха точки. Сега малиецът ще бъде продаден, а заместници на подобни класни играчи се намират много трудно... Армейците пък направиха кошмарен есенен полусезон, но пък компенсираха след зимната пауза. Много хора може да иронизират Купата на България, но е факт, че носителят й ще играе само един кръг за влизане в групите на Лига Европа – това преди всичко значи много по-спокойна лятна подготовка, която да доведе до един по-добър следващ сезон. Апропо, тук е мястото да кажа, че според мен ЦСКА ще е най-сериозния претендент за титлата през идния шампионат. Разковничето е дали на Милен Радуканов ще му бъде осигурена качествена селекция и ще му бъде даден пълен картбланш, за да разкрие пълния си потенциал.

Предвидих тежък пролетен дял за Локомотив София и опасенията ми се потвърдиха - столичните железничари на магия се класираха в Европа. Проблемите си остават – безпаричие, липса на наистина класни футболисти и най-лошото – все по-оредяваща публика. Интересното е, че Локо Сф има добри предпоставки за прилично представяне в ЛЕ, след като се разбра, че ще бъде поставен във втория и третия квалификационен кръг.

Нека да спомена и няколко отделни неща, които ми направиха силно впечатление през сезона:

- Спринтът на Гара Дембеле – От времето на Ибрахима Гай не бях виждал играч с толкова голяма крачка да се подвизава по българските терени. Гледах на живо последния мач на Левски с Академик – Дембеле не успя да се разпише, но изправи публиката на крака именно със скоростта си. Десетина минути преди края той надбяга трима или четирима футболисти на Академик, които имаха по 10-15 метра преднина пред него...

- Как може Муши да е толкова зле? – Вероятно съществуват много възможни отговори на този въпрос, но най-логичният е само един – турчето просто си може толкова. Головете в Ботев явно са били тавана на възможностите му. Бих сравнил Саидходжа с надрусана мечка, която току що е станала от зимен сън.

- Пирин имат най-слабия капитан на света – Веселин Стойков някога беше перспективен играч, но сега буквално не може да ходи. И при това е Лаптопа го е сложил за лидер на отбора... Вече разбирам защо “орлетата” се мъчиха толкова много през изминалата година.

- Деградацията на Савио Нсереко – Преди време имаше един Савио в Реал Мадрид – този очевидно е друг. Преди две години негърчето струваше 10 млн паунда – сега струва около 10 000. Интересно как още е собственост на Фиорентина – “виолетовите” вероятно ще платят на Черноморец, за да се освободят от заплатата на недоразумението с русата черта на главата.

- В Лудогорец пазаруват като ненормални – Последното попълнение е Емил Гъргоров-Бадема, който ни правеше луди, когато ритахме като малки с него в Обеля. Ако не станат шампиони с тази селекция, най-добре да разформироват отбора. То и без това, ако не се класират в групите на ШЛ, не се вижда как ще покрият разходите по гигантските заплати и премии.

- Жардел трябваше да се откаже още преди 4-5 години - Супер Марио е еталон за това, че големите играчи трябва да се отказват от футбола, когато са на върха. Както направи Ван дер Саар. Жардел дойде тук и окончателно се превърна в посмешище – просто един стар клоун с огромно шкембе. Ташакът беше, че вкара единствения си гол срещу нас...

Дембеле, Лудогорец и компания

Пролетният дял в българския футбол вече чука на вратата. По традиция се очертават интересни мачове, битка, “пак ограбиха труда на момчетата” и т.нат.. За да ви спестя още излишни клишета, направо минавам към моите прогнози за развитието на нещата през втория полусезон.

Литекс, Левски – Реалните претенденти за титлата. Прилична подготовка и за двата състава, но сериозни амплитуди, що се отнася до трансферите им. Литекс на практика загубиха целия си авангард през зимния прозорец (Нифлор, Брату, Светльо Тодоров), а в същото време закупиха твърде съмнителни и недоказани заместници (Джерманович, едно сенегалче и бразиле от тамошните долни дивизии). Левски, точно обратното – подсили почти всички линии и успя да задържи най-важния си играч - Гара Дембеле. Литекс води с пет точки, но според мен Левски ще е шампион. Ловчанлии ще трябва да гостуват на “Герена”, а освен това имат и други тежки пътувания извън Града на люляците – мачове с Миньор, Черноморец, Славия, Локо София, Черно море. Най-сериозната разлика обаче си остава Дембеле – в Литекс просто няма кой да бележи толкова много. Ключово ще е и Вечното дерби с ЦСКА – една крупна победа на Левски би била страхотен стимул за отбора.

Локо София – Очертава се тежък полусезон за столичните железничари. Изгубиха двамата си основни голмайстори (Генков и Асамоа), а не взеха кой знае колко класни попълнения. Все пак Джемал Джонсън показва някакъв потенциал, така че основно на него ще се разчита в предни позиции. Таванът на Муши и Преслав Йорданов ще бъдат не повече от 4-5 гола и съм почти сигурен, че те няма да са срещу Левски и ЦСКА... Към това прибавяме и тежката травма на Дарко Савич, който е аут за един месец, и виждаме, че съставът съвсем е обезкървен. Това като нищо може да се окаже първият сезон от много време насам, в който Локо София остава извън челната четворка. Железничарите ще трябва да се надяват (и аз де) на благоприятно стечение на обстоятелствата в турнира за Купата (някой отбор от топ 3 да я спечели), за да играят все пак в Европа догодина.

Черноморец Бургас – Кранчето там беше врътнато и дойде смъртоносния махмурлук. Бяха продадени половината основни играчи и в момента отборът е не по-силен от Черно море или Берое. Трансферът на Савио Нсереко е нищо повече от един кух фойерверк – все пак говорим за футболист, който за последната година има 1-2 официални мача. Ще е подвиг, ако акулите завършат сред първите четири.

Локо Пловдив – С изключение на Базил де Карвальо (който и без това се оказа счупен), Локо запази ключовите си футболисти, като към това подплати състава и с още няколко прилични попълнения. Всичко в отбора е наред – има пари, има атмосфера и най-важното – има публика. На “Лаута” през пролетта ще гостуват повечето водещи клубове, а както добре знаем, там е много трудно да се взимат точки. За Купата смърфовете посрещат сериозно разклатения Пирин, чийто приоритет ще бъде преди всичко оцеляването в А група. Почти съм сигурен, че Локо Пд ще играе в Европа другия сезон.

ЦСКА – Ако Виданов не бе отишъл в Рапид Букурещ, щях да кажа, че ЦСКА има шансове за класиране в ЛЕ. Сега обаче, без най-добрия им защитник от есента, това е поставено под сериозно съмнение. Една-две по-сериозни контузии и армейците ще трябва да пускат Тошко Янчев в отбрана. Ясно е, че ЦСКА е и ще бъде марка в българския футбол, но в момента отборът представлява най-жалката и разпасана сбирщина, която съм виждал откакто следя играта (94/95 година) – посредствени играчи, куп дългове, лъжливо ръководство, постоянно висящ лиценз, неспирни вътрешни дразги. Хубавото за червените е, че повечето им конкуренти за евроквота също не са в цветущо състояние. Една тежка загуба на старта от Левски би повлияла много негативно на клубния морал.

Славия – Изключително слаба подготовка за белите (пет или шест загуби), което говори за сериозни проблеми. Общо взето Венци Стефанов изпълни целта си – пласира М’Боли и Галин Иванов в чужбина, и сега спокойно може да пуска младоци, за да бъдат забелязани през идните месеци. Добър план, само че отбора кучета го яли. Славия най-вероятно ще запази позицията си от есента (6), като дори може и да падне леко в класирането.

Берое, Черно море – Типичните отбори от златната среда през този сезон. Прилични футболисти, могат да подлеят вода на някой по-силен тим, но като цяло липсва постоянството. Принципно, разликата до третото място изобщо не е голяма, но ми е трудно да повярвам, че цели четири отбора ще се оставят да бъдат излъгани и задминати в подреждането. Берое и Черно море ще финишират на идентична позиция от есента – най-много да се придвижат място или две напред.

Монтана, Калиакра – Два тима, които засега дишат спокойно. Пет пункта до зоната на изпадащите – десетина точки и ще си осигурят оставането в А група. Първите няколко кръга ще покажат какво ще е положението – формална заплаха от изпадане все пак съществува, но според мен ще оцелеят. Най-малкото, защото стадионът в Каварна има осветление, а в Монтана играе братът на Ибрахима Гай...

Академик, Миньор, Пирин – Ако приемем, че Сливен и Видима са 99% пътници, измежду тези три отбора ще се реши последният изпадащ. За мен със сигурност това няма да бъде Миньор – вярна публика, приличен стадион, нелоши играчи. Вярно, изгубиха Данчо Тъча и Коце Хазуров, но пък привлякоха един Явор Въндев, който знае как да бележи. Първият кръг са домакини на Литекс и ако Ахмед Ахмед не се намеси фатално, съм почти сигурен, че няма да загубят. Чуковете дори могат да решат задочно титлата, защото след няколко кръга приемат и Левски на “Стадиона на Мира”.
Академик и Пирин са в сходно тежко финансово положение. Академик загуби важни фигури през зимата (Сечков, Мишо Александров, Самир Айдън Аяс) и ще му бъде много трудно. Орлетата бяха пред закриване, но все пак оцеляха, а в предсезонните игри направи впечатление победата над Локо Пловдив. Даже като гледам напоследък направиха и нелоша селекция, осигурявайки си играчи като Георги Какалов, Митко Илиев и Димитър Наков. Ключовият момент е, че Академик им гостува в Благоевград... Много вероятно е студентите да се разделят с А група – за ужас на десетте им фена.

Няколко думи за явлението Лудогорец. От възраждането на Литекс в средата на 90-те, отбор от Б група не е правил толкова мощна селекция. Да, Лудогорец ще влезе в А група до година. Да, сезон 2011/2012 ще бъде приличен – ще финишират в топ 10, ще спънат някой от силните отбори. И после какво? По средата на втория им сезон в елита ще почнат проблемите. Както при Черноморец, и в Разград кранчето ще бъде спряно рано или късно. Защото на никой не му се наливат пари в празна каца. Така, че сега е моментът всеки приличен играч да припечели нещо в Лудогорец. Защото после ще е късно...

За финал – Вечното дерби. Почти никога в историята на този сблъсък, когато единият отбор е бил осезаемо по-силен от другия, не е печелил с разгромна разлика. Сега според мен ще стане същото. Първа официална среща от три месеца насам, студ, напрежение. ЦСКА е жалко подобие на отбор в момента, но все пак си остава ЦСКА. Левски си има една машинка в нападение, но ако я извадим от титулярния състав, сините ще са съвсем малко по-стойностни от кръвния си враг. А и статистиката не е с тях. Последните три дербита на Герена са завършвали реми, а с Антон Генов като рефер Левски не може да бие ЦСКА вече девет години. Прогноза: минимална победа за отбора от квартал Подуене.