Книжната Шампионска лига

Футболната Шампионска лига започва през септември, а Книжната - в началото на декември. В първия турнир участват най-добрите европейски отбори, във втория - всички български издателства. Разликата е, че в Книжната Шампионска лига "билетите" са на много по-приемлива цена, а в същото време ти предлагат нещо повече от два часа забавление. Предлагат ти нещо реално, което да държиш на лавицата в хола, което всеки ден можеш да прелистваш, да препрочиташ и да му се кефиш отново и отново.

Дами и господа, заповядайте на най-голямото книжно изложение в България - Панаира на книгата в НДК, от 6 до 11 декември, от 10:00 до 20:00 часа. Можете да намерите "Истории от Квартала" на щанд 56 (третия етаж), издателство "Весела Люцканова". Ако пък специално искате автограф от автора (а защо не и да се снимате с него :P), минете в събота следобед (10 декември).

http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html - първите няколко страници от романа.

Какво се случи на "Герена"...

В сряда вечер бях на поредната открита тренировка на “Герена”. Тичане, квадрати, студ. Малко журналисти, десетина фена. Нищо необичайно.
Буквално с едно обаждане бат Петьо Заберски е върнал натиреният да тренира с децата Сьорд Арс в първия състав. Нормално - Заберски го е довел в България, чрез протежето си Жейнов, и сега иска да припечели нещо от него. Не може да си позволи някой да се гаври с неговата инвестиция. Холандецът пристига с 15-20 минути закъснение на тренировката. Явно изобщо не му се е излизало, но някой го е убедил да го направи. За кратко Арс разцъква с топката между конусите, след което го слагат за съдия на двустранната тренировъчна игра. Той е единственият на терена с отровно зелен потник. Седи самотен на тъчлинията, почти не помръдва и отвреме-навреме едва доловимо подсвирва при някое нарушение. Поразително прилича на неуспешно присаден орган, който е в пълна несъвместимост с тялото.
Малко по-късно се развъняват телефони. Из столичния ъндърграунд е плъзнал слух, че Гонзо вече е пътник и до броени часове ще бъде сменен от Николай Костов. Присвиват се очи, оформят се групички от по двама-трима човека, започват да се водят спорове. Хората не знаят как да реагират, не знаят дали това е поредният кьорфишек или е чиста монета.
Оказва се, че нещата този път клонят към истината. На паркинга до помощното игрище скоро става лудница. Започват да прииждат автомобили на различни медии. Фарове разцепват мрака, чуват се познати гласове от ефира. Журналистите за нула време стават цяла тумба. Точат всевъзможни микрофони, диктофони, моливи, тефтери и обективи, готвят се да разфасоват, изядат и изсерат Гонзо. Треньорската смяна ще им даде поредният комат хляб, ще запълни две минути от вечерните новини или една страница от спортния ежедневник. Гаджев псува на майка Арс, за дето погрешно е свирил засада на тренировъчната игра. Оня едва ли разбира какво точно му говорят, но по жестовете се досеща, че едва ли е нещо положително. Всъщност, несъществуващата засада е просто повод. Гаджев псува Арс заради това, че е чужденец. Псува го заради това, че е дошъл от световнонеизвестния Цволе, не е вкарвал гол вече два месеца, а взима два пъти повече пари от него.
Някъде тук, събралото се множество на тъчлинията става свидетел на есенцията на футболната игра. Това е един от редките спонтанни и искрени проблясъци по българските терени. Отборът, воден от Христо Йовов е спечелил тренировъчната игра. Бижутера е на седмото небе. “Айде да се снимаме! Някой да извади апарат!”, провиква се той и прегръща двама съотборници през рамо. Към тях се включват всички от състава на победителите. Започват да скачат и да се радват, сякаш са взели Шампионската лига. Испанчето Калво се мята на тревата, в опит да копира радостта на Бриан Лаудруп след гола му срещу Бразилия на Мондиал 98. Това е двайсетсекундна демонстрация на истината в този спорт. Повечето хора до тъчлинията обаче изобщо не си дават сметка за какво става въпрос...
Гонзо пък от своя страна не смята да се дава на журналята. Най-безцеремонно скастря един оператор, който е стъпил на терена, докато играчите правят стречинг. След това с ледено изражение подминава гората от микрофони и камери. “Видя ли?! Направо им еба майката!”, тупа ме някой по рамото, а аз седя ухилен. Наистина им еба майката. Докато Гонзо върви към съблекалните, към него продължават да валят въпроси, след него продължават да подхвръкват един куп дребни душици. На него обаче не му дреме. Изглежда като ранен лъв, готов да понесе куп хора със себе си в отвъдното. Накрая подхвърля нещо от сорта на “ако има нещо официално, ще го обявим”. Това е напълно достатъчно да засити тълпата. Още същата вечер това безобидно изречение ще бъде разтегнато като локум, ластик или каквото още се сетите, ще бъде основен акцент във вечерните новини и в спортния ежедневник.

След два дни пък е официалното представяне на Николай Костов като нов старши треньор на Левски. Този път пишещите братя са пет пъти повече. Пресконференцията е почти час. През това време се задават най-малоумните въпроси на света. На една девойка й е изключително тъпо и дреме на едно от канапетата. През прозореца отсреща се вижда една от детските формации на Левски. Едни от най-малките в школата, може би осем или деветгодишни. Радват се, защото някой току що е отбелязал гол в поредната двустранна игра...

Как чичо Митко гушкаше Платини

Пет Момента от Вечното дерби:

1.Как Чичо Митко гушкаше Платини – Бразилецът със сигурност беше най-добрият на терена във Вечното дерби. Дръпнат по-назад от типичната си позиция на таран, Платини бе душата на ЦСКА – дриблираше, стреляше, подаваше, отнемаше топката. Единственият човек, който се оказа способен да го засенчи в петък вечер на националния стадион бе легендарният Димитър Пенев. Броени минути след безценната победа с 1:0, чичо Митко даде воля на емоциите си и награби Платини пред тунела. Съвсем искрено и спонтанно Стратега прегърна футболиста и го разцелува по бузите. Нещо като кавър версия на срещата между Вестникаря и Роко (който е чел книгата ми, знае за какво говоря). Абе получи се наистина готино.

2.Гонзо е перде – Може да не е сред най-добрите наставници, но Георги Иванов за пореден път се доказа като истински мъжкар и перде. Едно описателно изречение обобщава най-добре всичко – публиката от сектор А мощно псува Гонзо, който, леко брадясал, облечен с черен балтон и черни панталони, сочи ухото си и ги приканва да увеличат децибелите.

3.Галчев и Коста Стоянов лично дадоха тон на “К*р за Левски” – Изглежда обаче не зрителите, а двама от играчите на ЦСКА са чули по-добре призива на Гонзо. След края на срещата Боби Галчев и Коста Стоянов застанаха на пистата до тунела, прегърнаха се през рамо и дадоха тон на емблематичния рефрен “К*р за Левски”. Макар да не са кореняци софиянци, те със сигурност ще бъдат записани със златни букви в армейския фолклор заради тази своя проява.

4.Полицията не пусна Халилович и Живец – БГ полицаите наистина са идиоти. Докато всички журналисти чакахме феновете, намиращи се извън сектор А да се изтеглят, покрай нас минаха Денис Халилович и Саша Живец от ЦСКА. Те чинно обясниха на спиращите ги да си тръгнат от стадиона куки, че са футболисти и няма да направят някой зулум. Полицаите обаче ги гледаха както сомалиец гледа кюфте и изобщо не вдяваха за какво става въпрос. Нещо повече – те продължиха да не вдяват дори след като няколко човека на чист български им обясниха за какво става въпрос. През това време Халилович и Живец се въртяха като пумпали и се чудеха къде са попаднали...

5.ЦСКА просто бяха по-добри – Добре или зле, реалностите са такива. ЦСКА просто надигра Левски и заслужено спечели. “Армейците” раздаваха по-добре топката, изглеждаха по-остри и седяха по-компактно в защита. Постоянната смяна на местата на Платини, Зику, Мораеш и Делев в нападение понякога объркваше и тях самите, но това е положението – грешки на растежа, които ще се изчистят с времето. Ще бъде интересно дали "червените" ще се разделят с някой от ключовите си футболисти през зимата или ще надградят над сегашния добър състав с още 2-3 качествени попълнения.

"Истории от Квартала" - интервю с автора

Това интервю бе направено преди почти 5 месеца, но по неясни съображения (главно от глупост) едва сега започвам да го разпространявам по-усърдно из уеб пространството. Надявам се видеото да ви изкефи. Прощавайте, че съм с очила и дъвча дъвка - грешки на растежа. Още веднъж огроомно благодаря на майка ми, издателство "Весела Люцканова" и МС Атила за съдействието :)



линк към интервюто в Ю Тюб - http://www.youtube.com/watch?v=cy1BwYieL7o
първите няколко страници от книгата - http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html

Сашо Александров е за затвора

Пет Момента от изминалия уикенд:



1.Ужасяващото влизане на Сашо Александров срещу Грегъри Нелсън – От доста време не бях виждал подобна балтия по българските терени. Преди година и половина един кретен от Несебър счупи крака на вратаря на Академик Калоян Михайлов, в мача бараж за влизане в А група – за всеобщо щастие, сега римейкът на Сашо се оказа далеч по-неуспешен. Нелсън се отърва с лека травма, след опита за ампутация, и ще бъде на линия за Вечното дерби идния петък. При всички положения обаче касапинът от Черно море трябва да бъде сурово наказан. Поне едно три мача аут плюс тлъста глоба. Може и да се измисли нещо иновативно – да го вкарат в затвора за 2-3 седмици, за да си вземе поука и да стане човек. За Иво Иванов от Левски важи абсолютно същото, но неговият шпагат срещу Георги Филипов от Калиакра беше някакси, хм... не чак толкова зрелищен.

2.Безумията на Пламен Илиев срещу Калиакра – През последните няколко месеца младото момче от Левски показа първи сериозни признаци на звездеене. Дели се от лагера на младежите и пътува самосиндикално за Ловеч, демонстративно пуска снимки с гаджето си в Интернет. Типично пуберски изцепки, тип “вече съм на върха и не се страхувам от никого”. Славата, в комплект с табелата “София” явно му идват в повече. Тапата изхвръкна с мощна сила и сега бързо трябва да се намери човекът, който да запуши бутилката преди сблъсъка с ЦСКА...

3.Боят на Сити над Юнайтед – Да видиш как “червените дяволи” падат с 1:6 на собствения си стадион, не се случва често. По-големият ташак е, че до 89-та минута губеха със скромното 1:3. Струва ми се, че сър Алекс подходи малко високомерно към срещата и реши, че я е спечелил още преди нейното начало. Все пак нищо не е свършило. Сити сякаш са готови за титла, но не мислите ли, че след похарчени около 1 милиард паунда за селекция през последните три и половина години, тя ще бъде твърде пирова? Футболистите на “гражданите” сигурно се чувстват като кукли на конци.

4.Норич дойде, не се изплаши и взе точка от “Анфийлд” – “Канарчетата” нагледно показаха как един по-малък отбор не трябва да се насира предварително, при гостуване на голям съперник. Макар, че получиха гол, те не се изплашиха, запазиха самообладание и продължиха да играят стегнато, в чакане на удобния момент. И той дойде. Е, накрая имаше и сериозна доза късмет, но Пул сами са си виновни за пропуснатите положения.

5.Големият Матея Кежман май ще се окаже пълна дупка – За 400 игрови минути, някогашното страшилище за вратарите в Европа още не е успял да вкара гол с екипа на БАТЕ Борисов. Говорим за противници от ранга на Торпедо Жодино и Нафтан... Трансферът му в Беларус май ще се окаже пълна дупка – най-вече за БАТЕ, които пръскат излишни пари за една гигантска заплата без никакво покритие. Единственото оправдание за привличането на Кежман е той да повлече крак и някое друго голямо име също да си каже “хей, в Пущата не било чак толкова зле”. Нещо като трансферът на Жардел в Черно море...