Цяло състояние за едно дърво

Близо до нас има “магазин”(не е точната дума, но не знам как другояче да го нарека) за различни видове дръвчета. Когато отивам на работа, винаги минавам покрай него. Има почти всичко – декоративни храсти, овошки, а през зимата изкарват и елхи. Срещу 50-100 лева можеш да си купиш някоя плодородна череша или разните там видове борчета. Напълно поносима цена - след някоя друга година ще се спукаш от ядене на компоти и няма да те е яд, че си си хвърлил парите на вятъра. В ЦСКА обаче явно не са чували за подобен род тържища. В противен случай нямаше да пръснат цяло състояние за услугите на едно дърво, което дори не говори български...

Армейците платиха на Селтик 1 милион лева за Килиън Шеридън. Централният нападател е висок близо два метра – колкото един млад корков дъб. Уменията му на терена не са много по-различни. Дрибъл – 0, техника – 0, завършващ удар – 0. Само дето умее да скача и горе-долу да играе добре с глава.

За 20-те си мача досега в ЦСКА, таранът е отбелязал едва 6 гола. Като изключим, че наказа Бешикташ, другите попадения са срещу отбори от ранга на Монтана и Малеш Микрево. От мен да мине – прибавям и страхотния гол от 30 метра в контролата с Чавдар Бяла Слатина.



И с това се изчерпва всичко. Шеридън търчи, бори се, влачи по двама на гърба си, но нищо повече. Честно казано, това ми прилича повече на характеристика на защитник, отколкото на офанзивен футболист.

Да не говорим, че през почти цялото време, ирландецът седи резерва. Време е да споменем и шокиращата му заплата. Този изкусен голмайстор е най-скъпоплатеният играч в родния футбол. Няма Гара Дембеле, няма Лудогорец Разград – Шеридън прибира по 36 000 лева на месец! Прибавяме различните премии и трансферната му цена, и простата дисекция показва, че всеки негов гол е струвал на ЦСКА, колкото един апартамент в центъра на София. Но иначе е играл два пъти срещу Ман Юнайтед в ШЛ...

Със същия успех червените спокойно можеха да пробват някой млад български нападател – например да бяха купили по-рано Станислав Костов, вместо като лешояди да чакат да стане свободен агент. Хем нямаше да се изръсят толкова, хем благоевградчанинът вече щеше да се е аклиматизирал и да бележи повече. Можеше и да задържат Руи Мигел. Нищо, че изпуска на празна врата и заплатата му също е петцифрена. Пак щеше да им излезе по-евтино.

Всичко това много ми напомня за случая “Кристиан Карембьо”. В края на 90-те французинът взимаше най-голямата заплата в Реал Мадрид, но почти винаги беше резерва. Приликите обаче спират дотук, защото Карембьо рядко си спираше топката с корите. Към това прибавяме и Боби Галчев, който преди няколко години е работил като дървосекач, и картинката в Борисовата градина става чудна. Направо да вземат да ги впрегнат двамата в ремонта на Армията, че и без това работниците не смогват. Най-лошото за ЦСКА е, че Шеридън има още над две години по договора си, а купувачи на хоризонта не се виждат...

За дузпите и хората

Същността на футболната игра е победата. Победите се постигат с отбелязването на попадения. Топката трябва да премине голлинията. Дали ще е с половин обиколка, дали ще е с помощта на ръка, на коляно, от засада или автогол – важното е съдията да го зачете.

Дузпата е едно от най-лесните пътища към гола. Именно заради това, нейното заработване вече е превърнато в изкуство. Играчите дебнат за леко протегнат крак, за минимално подпиране в гърба или лош дъх в лицето си, за да се метнат като риби. Няма значение дали ще е Филипо Индзаги, Кристиано Роналдо или Велизар Димитров. Дори и един футболен лаик, без никакво усилие може да забележи, че 90% от отсъдените дузпи в днешно време са чисти симулации. След това идват радостта и кинтите. Всичко е толкова просто.

През последните десетина дни станах свидетел на две заслужаващи Оскар симулации.

Челси вървеше към провал у дома срещу Юнайтед, когато Карло Анчелоти пусна в игра Юри Жирков. Руснакът веднага реши да стане герой за своите. Той чукна топката в наказателното поле, но вместо да се опита да стреля или да подаде към съотборник, нескопосано се строполи в краката на Крис Смолинг. Защитникът на червените дяволи бе видимо изненадан и чистосърдечно вдигна ръце – реф, не съм направил нищо! Съдията обаче явно е почитател на седмото изкуство и беше категоричен – дузпа. Лампард хладнокръвно донесе победата на лондончани с 2-1...

Седмица по-късно Барселона нагъваше Арсенал, но топчиите все още не се бяха предали. Мачът отиваше към продължения, когато на сцената излезе голобрадият Педро Родригес. Почти идентична ситуация – халфът на Барса си поведе топката и после падна като покосен, след символично докосване от Лоран Кошчелни. Отново симулантът не си направи труда да дриблира по-продължително. Нещо повече – Педро дори изобщо не се затича в посоката, към която тръгна коженото кълбо, а направо се насочи към крака на Кошчелни. Смях. Меси бе точен от бялата точка и реши срещата.

Нещата заприличват на долнопробен цирк. От онези, в които акробатите са гъвкави циганета от местния катун, а клоуните са престарели алкохолици без пукната пара. Зрителите обаче се тълпят да ги гледат, да плащат и да се дивят на “таланта” им. И циркът просперира. Защото всички се кефят, когато има сеир...

Притчата завършва по български. Вчера бях в Перник, на Миньор – Монтана. Безумно глупав мач, донесъл обаче, изненадваща поука. Два пъти домакините се опитаха да си изпросят дузпа с класически прийоми – и двата пъти реферът Таско Тасков ги отряза безцеремонно. Така трябва да се прави. Първият път защитник на Монтана се сборичка с Явор Въндев, който се опита майсторски да изиграе ситуацията. Нападателят задържа топката, изчака бранителят да го понатисне, а след това се строполи и умолително погледна към съдията. Жълт картон за Явката и вълна от псувни по трибуните. При втория случай положението беше сходно, но не помня точно кой беше замесен. Май французинът Брахими. Отново нищо. Само псувните се засилиха двойно. Все пак трябва да признаем, че Миньор победи без никаква съдийска помощ. А моментът беше идеален за подобен реверанс. Негативен резултат за перничани, чиято публика е известна с буйния си нрав. Една дузпа щеше да ги успокои, да разсее напрежението. И след срещата никой нямаше да каже “копче”. Таско обаче доказа, че е по-мъж от Мартин Аткинсън и Масимо Бусака.

Тони Адамс в Калиакра

В съзнанието ми изниква един сблъсък. Трябва да е било 95 или 96-та. Току що бях започнал да гледам футбол. Любимият Локо София трябваше да играе с Нефтчи Баку за Купата на УЕФА. Или беше КНК? Както и да е. Азерите преди няколко години се бяха отделили от Русия и това буквално им беше прощъпулникът в евротурнирите. Първият мач там паднахме 1-2. Недоумявах как такива джуджета може да ни бият. На реванша все пак всичко си дойде по местата – 6-0.

Петнайсет години по-късно ролите са почти разменени. Ние сме трагични, а Нефтчи е лидер в тамошното първенство. Е, ако ни хванат, едва ли ще ни сложат шестица, но като нищо ще ни отстранят. Успехите срещу азербайджански тимове (като този на Левски над ФК Баку преди две години) съвсем скоро ще станат кът, даже може и съвсем да изчезнат.

Шокиращо е какви играчи се подвизават в местните клубове. В една страна, която до съвсем скоро минаваше за първобитна във футболно отношение, вече можем да видим французи, холандци (Колинс Джон, който беше във Фулъм), хървати, сърби, куп бразилци и бивши нигерийски национали. Вини Шефер и камерунецът Жоел Епале също са гастролирали там. В Хазар Ленкоран пък има цяла румънска колония – към 10 човека. Има и доста българи, както и чужденци, които преди това са минали през нашата А група – Пепи Златинов, Игор Митрески, Асен Николов-Бебето, Ду Бала и Жуниньо от Славия. Президентът на Интер Баку също е българин – Георги Николов.

Нефтът си казва думата. Две са наистина тлъстите имена, които се набиват на очи – Емил Мпенза в Нефтчи и, внимавайте – големият Тони Адамс, като мениджър на незнайния Габала. Ако преди една-две години ми бяха казали, че подобни трансфери ще станат факт, щях да скъсам от смях. Мпенза е на приличните 32 години. Играе, бележи. Както вече казах, Нефтчи в момента е тамошният еквивалент на Литекс – най-силният отбор и водач във висшата лига. Не ми се вярва обаче Мпенза да се навие да дойде при ловчанлии, дори да се класират в групите на ШЛ. Освен ако белгиецът вече не е на 35-6. Това е разковничето. В България престарелите звезди с бирени шкембаци идват на секс туризъм. Марио Жардел, Беноа Кое, Хамилтън Рикард. Добре де, Рикард не беше чак толкова стар. Но вече беше приключил с футбола...

Ситуацията с Тони Адамс е още по-фрапантна. Ако трябва да опреличим Габала на някой български клуб, това в най-оптимистичният случай би бил Калиакра. Само дето Цонко Цонев не може да извади 1 млн евро годишна заплата. Даже май бяха лири стерлинги. Стадиончето на Габала е едва 2000 места, което допълнително напомня за Каварна. Обаче Адамс е в Закавказието, а не у нас...

Когато подобна икона дойде и се задържи повече от половин година в България, тогава ще разберем, че и нашият футбол върви към оправяне. А хората там едва отскоро започват сериозно да наливат пари и да развиват играта. Така че тепърва ще гледаме яки трансфери и изненади в Европа. Дори правя смела прогноза, че до пет години ще има азербайджански отбор в групите на Шампионската лига. Просто защото имат много пари, а както добре знаем, футболът е индустрия. Ще се молим да не ни се падат азери, защото ще ядем много бой...

Голям смях

Тези две думи преобладават в заглавията на клиповете от популярния сайт www.vbox7.com , независимо за какво става въпрос. "Тъпанар прави еди какво си - голям смях", "гледайте - голям смях" и т.нат. И макар, че де факто ги няма в заглавието на следващото клипче, те задочно са там - неумело прикрити от футболистите, най-вече от тези в тъмно син екип.



16 минута, Мишел Платини 0-1 - Галчев пуска извеждащ пас към бразилеца, който е на път да остане ек на ек с Борел. Старото куче Траян Дянков е тръгнал да го гони, но незнайно защо след 1 метър свива рязко и тръгва в противположната посока. Може би иска да покрие съотборника си Георги Терзиев, който скучае съвсем сам във вратарското поле. Платини необезпокояван прехвърля излезлия напред вратар. Дянков вижда падащия лист и с последни сили, като ранен гладиатор, се опитва да избие топката. Не успява. Сам се оплита в мрежата. Изглежда покрусен.

24 минута, Спас Делев, 0-2 - Идентична ситуация - извеждащ пас, този път от Маркиньос към Спас Делев. Орлин Старокин е прилежен червен кадър - той гони Делев двайсетина метра и точно когато идва сюбливният момент да му попречи да стреля, левият бек на акулите изпада в безтегловност и решава да пита Енис Хайри колко е часа, защото не иска да изпусне поредния епизод на "Двама мъже и половина". Подобно на Платини, малко по-рано, Ключовия Спас отново е сам срещу Борел и с лекота удвоява преднината на ЦСКА. След това ляга с другите в кръг и шепне какво ще им направи за кадем в съблекалнята.

Два гола за осем минути и всичко свършва. Черноморец са в нокаут до края на мача. Те току що са се разплатили за победата с 2-1 на "Васил Левски" миналото лято...

Дембеле, Лудогорец и компания

Пролетният дял в българския футбол вече чука на вратата. По традиция се очертават интересни мачове, битка, “пак ограбиха труда на момчетата” и т.нат.. За да ви спестя още излишни клишета, направо минавам към моите прогнози за развитието на нещата през втория полусезон.

Литекс, Левски – Реалните претенденти за титлата. Прилична подготовка и за двата състава, но сериозни амплитуди, що се отнася до трансферите им. Литекс на практика загубиха целия си авангард през зимния прозорец (Нифлор, Брату, Светльо Тодоров), а в същото време закупиха твърде съмнителни и недоказани заместници (Джерманович, едно сенегалче и бразиле от тамошните долни дивизии). Левски, точно обратното – подсили почти всички линии и успя да задържи най-важния си играч - Гара Дембеле. Литекс води с пет точки, но според мен Левски ще е шампион. Ловчанлии ще трябва да гостуват на “Герена”, а освен това имат и други тежки пътувания извън Града на люляците – мачове с Миньор, Черноморец, Славия, Локо София, Черно море. Най-сериозната разлика обаче си остава Дембеле – в Литекс просто няма кой да бележи толкова много. Ключово ще е и Вечното дерби с ЦСКА – една крупна победа на Левски би била страхотен стимул за отбора.

Локо София – Очертава се тежък полусезон за столичните железничари. Изгубиха двамата си основни голмайстори (Генков и Асамоа), а не взеха кой знае колко класни попълнения. Все пак Джемал Джонсън показва някакъв потенциал, така че основно на него ще се разчита в предни позиции. Таванът на Муши и Преслав Йорданов ще бъдат не повече от 4-5 гола и съм почти сигурен, че те няма да са срещу Левски и ЦСКА... Към това прибавяме и тежката травма на Дарко Савич, който е аут за един месец, и виждаме, че съставът съвсем е обезкървен. Това като нищо може да се окаже първият сезон от много време насам, в който Локо София остава извън челната четворка. Железничарите ще трябва да се надяват (и аз де) на благоприятно стечение на обстоятелствата в турнира за Купата (някой отбор от топ 3 да я спечели), за да играят все пак в Европа догодина.

Черноморец Бургас – Кранчето там беше врътнато и дойде смъртоносния махмурлук. Бяха продадени половината основни играчи и в момента отборът е не по-силен от Черно море или Берое. Трансферът на Савио Нсереко е нищо повече от един кух фойерверк – все пак говорим за футболист, който за последната година има 1-2 официални мача. Ще е подвиг, ако акулите завършат сред първите четири.

Локо Пловдив – С изключение на Базил де Карвальо (който и без това се оказа счупен), Локо запази ключовите си футболисти, като към това подплати състава и с още няколко прилични попълнения. Всичко в отбора е наред – има пари, има атмосфера и най-важното – има публика. На “Лаута” през пролетта ще гостуват повечето водещи клубове, а както добре знаем, там е много трудно да се взимат точки. За Купата смърфовете посрещат сериозно разклатения Пирин, чийто приоритет ще бъде преди всичко оцеляването в А група. Почти съм сигурен, че Локо Пд ще играе в Европа другия сезон.

ЦСКА – Ако Виданов не бе отишъл в Рапид Букурещ, щях да кажа, че ЦСКА има шансове за класиране в ЛЕ. Сега обаче, без най-добрия им защитник от есента, това е поставено под сериозно съмнение. Една-две по-сериозни контузии и армейците ще трябва да пускат Тошко Янчев в отбрана. Ясно е, че ЦСКА е и ще бъде марка в българския футбол, но в момента отборът представлява най-жалката и разпасана сбирщина, която съм виждал откакто следя играта (94/95 година) – посредствени играчи, куп дългове, лъжливо ръководство, постоянно висящ лиценз, неспирни вътрешни дразги. Хубавото за червените е, че повечето им конкуренти за евроквота също не са в цветущо състояние. Една тежка загуба на старта от Левски би повлияла много негативно на клубния морал.

Славия – Изключително слаба подготовка за белите (пет или шест загуби), което говори за сериозни проблеми. Общо взето Венци Стефанов изпълни целта си – пласира М’Боли и Галин Иванов в чужбина, и сега спокойно може да пуска младоци, за да бъдат забелязани през идните месеци. Добър план, само че отбора кучета го яли. Славия най-вероятно ще запази позицията си от есента (6), като дори може и да падне леко в класирането.

Берое, Черно море – Типичните отбори от златната среда през този сезон. Прилични футболисти, могат да подлеят вода на някой по-силен тим, но като цяло липсва постоянството. Принципно, разликата до третото място изобщо не е голяма, но ми е трудно да повярвам, че цели четири отбора ще се оставят да бъдат излъгани и задминати в подреждането. Берое и Черно море ще финишират на идентична позиция от есента – най-много да се придвижат място или две напред.

Монтана, Калиакра – Два тима, които засега дишат спокойно. Пет пункта до зоната на изпадащите – десетина точки и ще си осигурят оставането в А група. Първите няколко кръга ще покажат какво ще е положението – формална заплаха от изпадане все пак съществува, но според мен ще оцелеят. Най-малкото, защото стадионът в Каварна има осветление, а в Монтана играе братът на Ибрахима Гай...

Академик, Миньор, Пирин – Ако приемем, че Сливен и Видима са 99% пътници, измежду тези три отбора ще се реши последният изпадащ. За мен със сигурност това няма да бъде Миньор – вярна публика, приличен стадион, нелоши играчи. Вярно, изгубиха Данчо Тъча и Коце Хазуров, но пък привлякоха един Явор Въндев, който знае как да бележи. Първият кръг са домакини на Литекс и ако Ахмед Ахмед не се намеси фатално, съм почти сигурен, че няма да загубят. Чуковете дори могат да решат задочно титлата, защото след няколко кръга приемат и Левски на “Стадиона на Мира”.
Академик и Пирин са в сходно тежко финансово положение. Академик загуби важни фигури през зимата (Сечков, Мишо Александров, Самир Айдън Аяс) и ще му бъде много трудно. Орлетата бяха пред закриване, но все пак оцеляха, а в предсезонните игри направи впечатление победата над Локо Пловдив. Даже като гледам напоследък направиха и нелоша селекция, осигурявайки си играчи като Георги Какалов, Митко Илиев и Димитър Наков. Ключовият момент е, че Академик им гостува в Благоевград... Много вероятно е студентите да се разделят с А група – за ужас на десетте им фена.

Няколко думи за явлението Лудогорец. От възраждането на Литекс в средата на 90-те, отбор от Б група не е правил толкова мощна селекция. Да, Лудогорец ще влезе в А група до година. Да, сезон 2011/2012 ще бъде приличен – ще финишират в топ 10, ще спънат някой от силните отбори. И после какво? По средата на втория им сезон в елита ще почнат проблемите. Както при Черноморец, и в Разград кранчето ще бъде спряно рано или късно. Защото на никой не му се наливат пари в празна каца. Така, че сега е моментът всеки приличен играч да припечели нещо в Лудогорец. Защото после ще е късно...

За финал – Вечното дерби. Почти никога в историята на този сблъсък, когато единият отбор е бил осезаемо по-силен от другия, не е печелил с разгромна разлика. Сега според мен ще стане същото. Първа официална среща от три месеца насам, студ, напрежение. ЦСКА е жалко подобие на отбор в момента, но все пак си остава ЦСКА. Левски си има една машинка в нападение, но ако я извадим от титулярния състав, сините ще са съвсем малко по-стойностни от кръвния си враг. А и статистиката не е с тях. Последните три дербита на Герена са завършвали реми, а с Антон Генов като рефер Левски не може да бие ЦСКА вече девет години. Прогноза: минимална победа за отбора от квартал Подуене.