Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

неделя, 6 февруари 2011 г.

Луис Суарес vs. Премиършип

В самия край на зимния трансферен прозорец Ливърпул плати почти 27 млн евро на Аякс за Луис Суарес. Парите на пръв поглед си заслужават. За четири и половина години в Ередивизие, уругваецът предизвика истински фурор - с екипите на Грьонинген и основно с този на амстердамския гранд той наниза общо 91 гола в 139 мача. С попаденията в другите турнири, цифрата набъбва до 126. Миналия сезон Суарес стана голмайстор на Ниската земя с нечовешките 35 шайби. Млад е, бъдещето е пред него. Висшата лига на Англия обаче не е Ередивизие...

Ако разсъждаваме в по-глобален аспект, от апогея на Роналдо в средата на 90-те и последвалите му силни изяви в Барса, и може би Ибрахимович, малко след това (макар че той реално не вкарва много в Аякс), никой чужденец, отбелязал много голове във висшия ешелон на Холандия, не е просперирал на Запад.

Крак повлича (в буквалния смисъл) белгиецът Люк Нилис. Той вкарва над 100 гола за ПСВ Айндховен, преди да подпише с Астън Вила през лятото на 2000 г. Нилис изиграва едва 3 мача за бирмингамци, преди да счупи подбедрицата си срещу Ипсуич и да прекрати предсрочно кариерата си.

Следва друг бивш играч на “филипсите” и най-голямо разочарование в списъка – Матея Кежман. Отново безобразно много голове в ПСВ (129) и пълен провал в Англия. През 2004 г е купен от Челси и кариерата му тръгва стремглаво надолу. Вкарва нищожните 7 попадения в 41 мача за сините, след което е изпъден в Атлетико Мадрид. Сега дави мъката си из нощните клубове на Хонк Конг...

Продължаваме с Афонсо Алвеш (тоя винаги ми е звучал като Единсон Кавани). Отбелязва 45 гола в 39 мача за Хееренвен и отива в Мидълзбро. За година и половина на “Ривърсайд” прави идентична на Кежман статистика, като пикът му е гола във вратата на Ман Юнайтед при равенството 2-2. После отива на гурбет в Катар.

Завършваме с мароканеца Мунир Ел Хамдауи, чиято история е малко по-различна. Той е перспективен млад играч в Екселсиор и с изявите си хваща окото на Тотнъм. Хамдауи отива в Лондон, разглежда забележителностите и без да е изиграл нито един мач за “шпорите” е пратен под наем в Дарби Каунти. Там не се представя на ниво и логично се връща в добрата стара Холандия. Едва след това вкарва 50 парчета за АЗ Алкмаар и помага на отбора да спечели шампионската титла.

Защо всички чужденци, които късат мрежите в Холандия, се осират тотално, когато заиграят в Премиършип? Какъв е този внезапен регрес в представянето им? Моят довод се отнася конкретно до стила на въпросните футболисти. Ако приемем, че на Нилис просто не му е провървяло, то другите трима, както междувпрочем и Суарес, обичат да мачкат топката, да преминават като на парад през половината противников отбор и безпроблемно да пълнят кошарите на отборчета като Де Граафшап и Розендаал. След няколко сезона в Ередивизие, те стават твърде разглезени и Англия им идва като зверски “кълчър шок”. Няма ги кофи шоповете и червените фенери. Вратарите вече не са направени от желе. Защитниците вече не са дришльовци, а двуметрови канари, които ги отнасят, заедно с първите два реда зрители.

Тук вече можем да споменем и холандците. Те са друга бира. Техният стил е различен и се оправят в друго първенство. Ван Нистелрой е най-голямото гюме в историята на Юнайтед и просто има убийствен голов нюх. Хунтелаар и Хеселинк са дърводелци и пердета, а Дирк Каут се задържа в Ливърпул, заради своята упоритост и себераздаване.

Сега ръкавицата е хвърлена към Луис Суарес. Той ще трябва да се справи с нещо твърде обременяващо и задължаващо – футболните традиции. Освен това очакванията към него са пълноценно да замести продадения на Челси Фернандо Торес, което изобщо няма да е лесно. Суарес вече отбеляза при дебюта си срещу Стоук (добре де, беше в основата на гола), но на мен ми се струва, че по-скоро ще се провали. Или ако не провал, то със сигурност няма да бъде същата звезда като в Аякс. Най-малкото, защото мърсисайдци вече си имат една голяма такава – Стивън Джерард. Най-вероятно Луис ще бъде поредният латинос, който ще остане два-три сезона на “Анфийлд”, ще се разписва чат-пат, ще дава по някоя асистенция, а след това ще поеме към топлите страни – Испания или Италия. След два часа той почти сигурно ще започне като титуляр на “Стамфорд Бридж” и все пак може да ме опровергае. По вероятно е обаче да не го направи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар