Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

събота, 5 февруари 2011 г.

Чернокожото дяволче от северна София

Чудех се какво да напиша за него. Допреди няколко дни изобщо не го бях чувал. Джемал Джонсън – прозвуча ми като тъмнокож тийнейджър от Бронкс, току що започнал да тренира баскетбол. Джемал наистина се оказа черен като кюнец, само че бил кинта и двайсет и джиткал футбол. При това на съвсем прилично ниво.

Може би от идването на Щефан Карл преди десетина години (немец, вдигал Купата на УЕФА с Борусия Дортмунд), не сме привличали играч с толкова сериозна визитка. Преди да дойде при нас е бил в Блекбърн, Уулвс и МК Донс. Играл е често, вкарвал е голове. Намерих му две клипчета в нета, с общо към трийсет избрани момента. Добрите впечатления се потвърдиха. Скорост, солиден дрибъл и техника, точен шут и с двата крака. Единственото, което ме притесни, докато гледах е, че не го видях нито един път да подава топката! Самостоятелни рейдове, изстрели отдалече, но нито един пас!




Футболът е колективна игра, а отвсякъде си личи, че Джонсън е твърде себичен играч. Колкото и еретично да звучи обаче, това може да се окаже в плюс на Локо. Един отбор винаги трябва да има по един подобен нестандартен футболист на терена, който да всява смут в противниковата отбрана. Ключовият момент е той да не се лакоми при всяко положение, а да улучва точния момент за солови акции и набези. След продажбата на Асамоа, ние категорично останахме без подобен играч – дори един Искрен Писаров през есенния дял бе твърде кротък и отдаден на съотборниците си. Така че по този параграф американецът засега пасва идеално. Освен това, чисто визуално, той доста напомня на Дерек, което допълнително ще му помогне да се вмъкне в големите му обувки.

Нарочно ви спестих най-важната част от биографията му. Джонсън се ражда в САЩ, но на пет годинки се мести със семейството си в Англия и започва да тренира не къде да е, а в Юнайтед – в единствения Юнайтед, разбира се. Той се задържа там до 16-та си година и с чиста съвест можем да кажем, че е натрупал основната си футболна култура именно при “червените дяволи”. Това на практика го прави и техен юноша.

Нататък става още по-интересно. Разрових се колко юноши на Манчо аджеба са играли в родното първенство. След наличието на хора от Барса (Дидак Гонсалес в Славия, имаше и един-двама испанци в чорбата), Ман Сити (Джейми Финикс, пак при евреите) и Фейенорд (холандците при говедата) в А група, бях втрещен да разбера, че досега във висшия ни ешелон не е имало представител на Юнайтед. Миналата година се провали трансфера на уелсеца Рамон Калисте на “Герена”, а в Бдин Видин (Б група) имало някакво английско хлапе, което отскоро тренирало с отбора. Слаба работа...

Това окончателно прави Джонсън специален – мислех да го окачествя като “новата перличка на северна София”, но сякаш “червеното дяволче” му приляга повече. Даже като се замисля, “чернокожото” звучи най-добре. В умалителна форма, защото габаритите му са такива. Уверен съм, че е на прав път. Жалкото е, че подобни футболисти само минават транзит за по сезон-два през България. А и Локо не е някакъв сериозен дразнител, за да се отделя чак такова внимание на някакво негърче, дошло да порита в Надежда. Пардон, на “Васил Левски”. Въпросът е след един месец да изиграе голям мач и завинаги да заслужи мястото си в железничарския фолклор. Пък после ще му мислим...

Няма коментари:

Публикуване на коментар