За Спас Делев и Порто

През май, миналата година, написах материал за Спас Делев. Тогава доста издания бяха на мнение, че той ще бъде продаден за много пари. Аз обаче бях убеден, че това няма как да стане. И се оказах прав. Месеци по-късно, един от най-перспективните млади футболисти у нас подписа с турския Мерсин, а ЦСКА получи едва 1 милион евро.

Също така бях сигурен, че Порто ще отбележи драстичен регрес след напускането на Андре Вилаш-Боаш. И отново се оказах прав. След Боаш си тръгна и колумбийската звезда Радамел Фалкао. Порто отпадна от Шампионската лига, въпреки че бе в преодолима група, заедно със Зенит, Шахтьор и кипърския АПОЕЛ. За Купата на Португалия "драконите" бяха помляни още на 1/16 финалите с 0:3 от скромния Академика (Коимбра). В първенството пък изостават от водача Бенфика...
Изводът е - четете блога ми по-често :)) И си купете "Истории от Квартала"

Златан Ибрахимович – това откачено копеле

Вчера Златан Ибрахимович отбеляза своя 105-ти гол в Серия А, при победата на Милан над Аталанта с 2:0 (25 попадения с екипа на “росонерите”, 23 за Ювентус и 57 за Интер). Вече 30-годишен, таранът като че ли изглежда по-зрял и мъдър отпреди, но въпреки това завинаги ще остане известен като един от най-откачените футболисти в историята. На него не му дреме да псува своя старши треньор, да рита съотборници за удоволствие или да се лигави на публични места с Жерар Пике. Нека фактите говорят сами...

Син на босненец и хърватка, Ибра израства в Розенгаард – един от пълните с емигранти квартали на шведския град Малмьо. Суровата среда го принуждава още в началото на пубертета да започне работа на доковете, за да помага в изкарването на семейната прехрана. Златан временно дори се отказва от футбола, но тогавашният му треньор в аматьорския ФК Балкан го окуражава да продължи. Ибрахимович зорлем завършва девети клас, след което окончателно спира с училището, за да се посвети на най-великата игра. За сметка на това, едва на 17 години успява да изкара черен колан по таекуондо.

">
Още в юношеските му години Арсен Венгер безуспешно се опитва да го привлече в Арсенал. През лятото на 2001-ва Аякс го купува за 80 млн шведски крони (6,6 млн долара). Още на първата си тренировка голобрадият младеж проявява завидно самочувствие – той влиза в съблекалнята на амстердамския гранд с думите: “Аз съм Златан, а вие кои сте?”

На 18 август, 2004-та, по време на контролата Швеция – Холандия (2:2), Ибра контузва своя съотборник в Аякс Рафаел ван дер Ваарт. След срещата потърпевшият го обвинява, че го е направил нарочно. Конфликтът много скоро стига необратими граници. Малко преди затварянето на трансферния прозорец Ибрахимович преминава в Ювентус срещу 16 млн евро. Докато текат преговорите, агентът на футболиста Мино Райола също показва своята ексцентричност. Той съвсем спонтанно взима една топка и започва да жонглира пред лицата на шефовете на Юве Джираудо и Моджи, като без да иска на няколко пъти удря представителите на холандците. В крайна сметка Райола издейства куп облаги за Златан, като например чисто ново Ферари – подарък от “бианконерите”.

През 2006-та Юве е пратен в Серия Б, заради колосалния скандал с черно тото “Калчополи”. На Ибра не му се играе във втория ешелон. По време на един от подготвителните лагери новият мениджър на тима Дидие Дешан влиза в хотелската му стая. “Всички те чакат в автобуса!”, недвусмислено му заявява той, но Златан просто вдига рамене – “Благодаря, заминавайте, аз оставам тук да играя на Плейстейшъна!”. Следва трансфер в Интер.

В рамките на няколко месеца (края на 2006-та – началото на 2007-ма) отказва да играе за националния отбор на Швеция. Причината – наставникът Ларс Лагербак го изважда от разширения състав за евроквалификацията с Лихтенщайн, защото си позволява да посети нощен клуб, заедно със съотборниците си Олоф Мелберг и Кристиян Вилемсон. Ибрахимович се кълне, че не е близвал алкохол, но Лагербак е непреклонен. В крайна сметка Златан размисля и се завръща в отбора за мача със Северна Ирландия на 28 март, 2007 г. По това време той изпитва и неистова голова суша с екипа на Швеция. Тя продължава повече от две години, преди нападателят да порази вратата на Гърция, в първия мач на “тре крунур” на Евро 2008.

През 2009-та Ибрахимович подписва с европейския клубен шампион Барселона. На “Камп Ноу” обаче не му провървява. Балканският кибритлия не се вписва в по-романтичния облик на Барса и въпреки че вкарва 22 гола в дебютния си сезон, е даден под наем, а след това и за постоянно на Милан. Две години по-късно, в автобиографичната си книга “Аз съм Златан Ибрахимович”, той прави интригуващи разкрития около престоя си в Барса. Острието обвинява звездите на каталунците Меси, Шави и Иниеста в прекалено смирено поведение, като саркастично ги нарича “ученици”. Според Ибра треньорът Хосеп Гуардиола пък "се насира от страх" от португалеца Жозе Моуриньо и “няма топки за големия футбол”.

Следва още един конфликт на мач между Швеция и Холандия – този път квалификация за Евро 2012, спечелена от домакините с 3:2. По време на целия двубой Ибрахимович е малтретиран от грубите влизания на своя съотборник в Милан Марк ван Бомел. След края на срещата нервите на Златан не издържат. Той първо се опитва да уцели холандеца с топката, след което го псува и го блъска гневно с рамо. За щастие не се случват по-сериозни инциденти.
">

Малко след това се стига до ново сбиване, само че в клубния му отбор. На поредната тренировка Ибрахимович влиза много грубо в краката на Огучи Ониеву. Американецът, който може би е дори по-едър от него, не му остава длъжен, скача му на бой и му чупи едно ребро.

Последната сериозна изцепка на двуметровия бунтар е след нулевото равенство с Рома, през миналия май, което донася първо скудето на Милан след седемгодишна пауза. След мача Ибра минава покрай даващия интервю Антонио Касано и на бъзик лекичко го рита в главата... Къде ще му излезе края – един Господ знае.

">

Спортинг-ташаци

Цъкам на Бешикташ - Ескишехирспор и кво да видя - сред фаворитите за първи голмайстор, беше сложен футболист, който изобщо не фигурираше в групата за мача.

За последно словакът Филип Холошко е попадал в разширения състав на Бешикташ за срещата със Самсунспор на 18 декември, миналата година - преди почти три седмици. Евала, Спортинг-ташак! Добре, че поне хванах единицата :P Гледайте внимателно, че си е 'бало майката...

Съзвездието на футболните шопари

Такааа. Първо - за много години на всички. Да сме живи и здрави през 2012-та и футболът ни най-сетне да потръгне поне малко. Изтрезнях и сядам да пиша :)
Коледно-новогодишните празници са време, в което се кърка много и обикновено се коли прасето. Когато не ни се намира прасе, прибягваме до най-дебелия футболен президент. Нека стартираме 2012-та с нещо свежо - най-знаковите свинье, били начело на футболен клуб. Ако има някой, за когото очевидно не съм се сетил, помагайте :)

Започваме с най-слаботелесния, но същевременно може би най-кръвожадният от тези шопари. Още като младеж Грегорио Хесус Хил се утвърждава като сериозна фигура в строителния бизнес. През 1967 г., в Лос Анджелис, една от неговите сгради се срутва, убивайки 58 невинни души. Хил веднага е вкаран в затвора, но също толкова скоропостижно е и изкаран от там. "Неподкупният" диктатор Франсиско Франко прибира дебел плик, за да пусне Хил на свобода. Двайсет години по-късно Хил става президент на Атлетико (Мадрид). През 92-ра временно закрива детско-юношеската академия на клуба, с мотива, че му струва прекалено много пари. Това позволява на едно голобрадо момче необезпокоявано да премине в редиците на кръвния враг Реал и малко по-късно да стане един от най-добрите футболисти в света. Става въпрос за Раул Гонсалес Бланко.
Въпреки подобни безумия, както и сериозната конфронтация с феновете на Атлетико, Хил прави "дюшекчиите" шампиони през 96-та - за пръв път от 19 години. Въпреки многото налети средства, за играчи като Хаселбанк, Жуниньо и Солари, клубът изпада от Примера, само 4 години след своя триумф. Хил се оттегля от Атлетико през 2003-та.

Следва още един шишкав испанец, само че много по-коректен, за разлика от предния - дългогодишният президент на Депортиво Ла Коруня, Аугусто Сесар Лендойро. И той, подобно на Хил, застъпва през 87-ма, но все още не се е разделил с клуба. За това време печели една титла на Испания, две купи на Краля и три Суперкупи. През 2004-та Ла Коруня достига и полуфинал за Шампионската лига, но отпада от бъдещия носител на трофея Порто. Забележете как на снимката шията на Лендойро прелива извън яката :)))

Продължаваме с вулканичния шеф на Монпелие Лулу Николен. Както сами виждате, приликата му с друг култов дебелак - Джаба от "Междузвездни войни", е поразителна.

През 1974 г. купува Монпелие за 400 000 франка. През годините дава към пет пъти повече пари за глоби, породени от циничния му език и вулгарно поведение. През 2007-ма се изказва много интересно за новия старши треньор на Монпелие Ролан Курбис, който по това време е погнат от прокуратурата за измами с трансфери на футболисти:"Въобще няма да ми дреме на топките, че е осъден, ако ни класира в Лига 1. Разбира се, ако продава наркотици или изнасилва малки момиченца, ще се нервирам и няма да приема подобни простотии". Последните му две зверски изцепки са от 2009-та. Първият потърпевш е Седрик Канте от Ница, който пренебрегва Монпелие за сметка на Панатинайкос: "Канте подписа с тях, а не с нас, защото ни поиска 120 000 евро на месец. Попитах го дали не прекалява с мастурбирането". На 30 октомври Николен пък определя капитана на Оксер Беноа Педрети като "малко педерасче"... Все пак трябва да се отбележи, че под негово ръководство са спечелени единствените две отличия в историята на Монпелие - Купата на Франция през 90-та и Купата на Лигата, две години по-късно.

Райнер Калмунд пък е безспорно най-тежкотоварният от тази бригада. Спомням си, че като гледаше на живо мачове на своя Байер Леверкузен, сядаше на три стола. Под негово ръководство "аспирините" постигат някои от най-големите си успехи като финала за ШЛ през 2002-ра. Той е един от хората, които са открили за големия футбол младия и зелен Димитър Бербатов. През 2004-та продава Байер, а малко след това към него бе повдигнато обвинение за уреждане на мачове.

Завършваме с трима нашенски герои.

Може би единственият футболен президент у нас, за когото е измислен цял рефрен - "дебелата свиня е вашият баща, докара ви финал, пълен сте провал, смърт за Славия".

"Ей Богу!"











Последният колаж го намерих случайно в нета и просто не се удържах да го постна :)))

Ники Михайлов тегли една “майна” на пубертета

Да се подхлъзнеш и да паднеш през пубертета почти винаги е фатално. Бушуващите хормони оставят болезнени следи в още неукрепналата психика. Следи, които много често никога не заздравяват. Николай Михайлов обаче се оказа по-устойчив от повечето хора. Той се просна по очи, бе стъпкан от тълпата, но стана, тегли една “майна” на най-гадния период в живота на човек и продължи напред.
Михайлов бе едва на 18, когато цялата злоба на света се изсипа върху главата му. Вердер бе притиснал Левски и младокът просто не издържа на напрежението. Лусио Вагнер рутинно върна една топка към него, моментна липса на концентрация и... край. Претъпканият “Васил Левски” освирква виновника в един глас. Ники хапе устни, подпрял е ръце върху колената си и се мъчи да се овладее. Не става. Пет минути по-късно резултатът вече е 0:3. Цялата защита на "сините" страда от разколебания вратар. Той носи пряка вина и за третия гол на немците. Пръстите му се огъват след изстрела на Торстен Фрингс и всичко е окончателно загубено. На почивката Мъри Стоилов сменя смазания психически Михайлов с Божидар Митрев. Ходът изглежда добър - не падат повече голове. След мача журналисти и фенове сравняват Михайлов със земята. Това е последната му официална среща с екипа на Левски.
Разбира се, всяка крушка си има и опашка. По онова време пубертетът здраво тресе Ники. Поведението му безкрайно дразни всички. Заведения, скъпи коли, мацки, показност. Прекалено много показност. Допълнително масло в огъня налива и фактът, че той е син на президента на БФС Борислав Михайлов. Публична тайна е, че Боби го лансира навсякъде и с лекота му отваря страшно много врати. Броени дни преди злополучния мач с Вердер Михайлов-младши отново закопава своя отбор. Масена Моке от Черно море стреля от халите, момчето плахо протяга ръка от въздуха и топката се оплита в мрежата. Левски изпуска ценни три точки по пътя към титлата. Трагедията срещу Вердер вече прелива чашата на търпението. Феновете искат главата на Михайлов. За синята половина от България той вече е персона нон грата. През декември, 2006-та, кара няколкодневни проби в английския Болтън, след което повече от шест месеца никой не се сеща за него. Оказва се обаче, че Ники не си лекува нервите в някой санаториум, а работи. И други работят за него, но в основата на успехите преди всичко стоят личните усилия.
Изведнъж излизат снимки, на които позира с шалче на Ливърпул. Митичният "Анфийлд", Рафа Бенитес, Стиви Джи. Следват титла на Холандия с Твенте, участие в групите на Шампионската лига, уловени дузпи на Жоао Мутиньо и Рафаел ван дер Ваарт. Пет години след зверския провал, Николай Михайлов е обявен за футболист номер 1 на България. Можем само да гадаем какво точно е преживял младият вратар през това време. Ако съдим по това, което се е случило с косата му, едва ли му е било леко.