Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

неделя, 25 декември 2011 г.

Ники Михайлов тегли една “майна” на пубертета

Да се подхлъзнеш и да паднеш през пубертета почти винаги е фатално. Бушуващите хормони оставят болезнени следи в още неукрепналата психика. Следи, които много често никога не заздравяват. Николай Михайлов обаче се оказа по-устойчив от повечето хора. Той се просна по очи, бе стъпкан от тълпата, но стана, тегли една “майна” на най-гадния период в живота на човек и продължи напред.
Михайлов бе едва на 18, когато цялата злоба на света се изсипа върху главата му. Вердер бе притиснал Левски и младокът просто не издържа на напрежението. Лусио Вагнер рутинно върна една топка към него, моментна липса на концентрация и... край. Претъпканият “Васил Левски” освирква виновника в един глас. Ники хапе устни, подпрял е ръце върху колената си и се мъчи да се овладее. Не става. Пет минути по-късно резултатът вече е 0:3. Цялата защита на "сините" страда от разколебания вратар. Той носи пряка вина и за третия гол на немците. Пръстите му се огъват след изстрела на Торстен Фрингс и всичко е окончателно загубено. На почивката Мъри Стоилов сменя смазания психически Михайлов с Божидар Митрев. Ходът изглежда добър - не падат повече голове. След мача журналисти и фенове сравняват Михайлов със земята. Това е последната му официална среща с екипа на Левски.
Разбира се, всяка крушка си има и опашка. По онова време пубертетът здраво тресе Ники. Поведението му безкрайно дразни всички. Заведения, скъпи коли, мацки, показност. Прекалено много показност. Допълнително масло в огъня налива и фактът, че той е син на президента на БФС Борислав Михайлов. Публична тайна е, че Боби го лансира навсякъде и с лекота му отваря страшно много врати. Броени дни преди злополучния мач с Вердер Михайлов-младши отново закопава своя отбор. Масена Моке от Черно море стреля от халите, момчето плахо протяга ръка от въздуха и топката се оплита в мрежата. Левски изпуска ценни три точки по пътя към титлата. Трагедията срещу Вердер вече прелива чашата на търпението. Феновете искат главата на Михайлов. За синята половина от България той вече е персона нон грата. През декември, 2006-та, кара няколкодневни проби в английския Болтън, след което повече от шест месеца никой не се сеща за него. Оказва се обаче, че Ники не си лекува нервите в някой санаториум, а работи. И други работят за него, но в основата на успехите преди всичко стоят личните усилия.
Изведнъж излизат снимки, на които позира с шалче на Ливърпул. Митичният "Анфийлд", Рафа Бенитес, Стиви Джи. Следват титла на Холандия с Твенте, участие в групите на Шампионската лига, уловени дузпи на Жоао Мутиньо и Рафаел ван дер Ваарт. Пет години след зверския провал, Николай Михайлов е обявен за футболист номер 1 на България. Можем само да гадаем какво точно е преживял младият вратар през това време. Ако съдим по това, което се е случило с косата му, едва ли му е било леко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар