Съзвездието на футболните шопари

Такааа. Първо - за много години на всички. Да сме живи и здрави през 2012-та и футболът ни най-сетне да потръгне поне малко. Изтрезнях и сядам да пиша :)
Коледно-новогодишните празници са време, в което се кърка много и обикновено се коли прасето. Когато не ни се намира прасе, прибягваме до най-дебелия футболен президент. Нека стартираме 2012-та с нещо свежо - най-знаковите свинье, били начело на футболен клуб. Ако има някой, за когото очевидно не съм се сетил, помагайте :)

Започваме с най-слаботелесния, но същевременно може би най-кръвожадният от тези шопари. Още като младеж Грегорио Хесус Хил се утвърждава като сериозна фигура в строителния бизнес. През 1967 г., в Лос Анджелис, една от неговите сгради се срутва, убивайки 58 невинни души. Хил веднага е вкаран в затвора, но също толкова скоропостижно е и изкаран от там. "Неподкупният" диктатор Франсиско Франко прибира дебел плик, за да пусне Хил на свобода. Двайсет години по-късно Хил става президент на Атлетико (Мадрид). През 92-ра временно закрива детско-юношеската академия на клуба, с мотива, че му струва прекалено много пари. Това позволява на едно голобрадо момче необезпокоявано да премине в редиците на кръвния враг Реал и малко по-късно да стане един от най-добрите футболисти в света. Става въпрос за Раул Гонсалес Бланко.
Въпреки подобни безумия, както и сериозната конфронтация с феновете на Атлетико, Хил прави "дюшекчиите" шампиони през 96-та - за пръв път от 19 години. Въпреки многото налети средства, за играчи като Хаселбанк, Жуниньо и Солари, клубът изпада от Примера, само 4 години след своя триумф. Хил се оттегля от Атлетико през 2003-та.

Следва още един шишкав испанец, само че много по-коректен, за разлика от предния - дългогодишният президент на Депортиво Ла Коруня, Аугусто Сесар Лендойро. И той, подобно на Хил, застъпва през 87-ма, но все още не се е разделил с клуба. За това време печели една титла на Испания, две купи на Краля и три Суперкупи. През 2004-та Ла Коруня достига и полуфинал за Шампионската лига, но отпада от бъдещия носител на трофея Порто. Забележете как на снимката шията на Лендойро прелива извън яката :)))

Продължаваме с вулканичния шеф на Монпелие Лулу Николен. Както сами виждате, приликата му с друг култов дебелак - Джаба от "Междузвездни войни", е поразителна.

През 1974 г. купува Монпелие за 400 000 франка. През годините дава към пет пъти повече пари за глоби, породени от циничния му език и вулгарно поведение. През 2007-ма се изказва много интересно за новия старши треньор на Монпелие Ролан Курбис, който по това време е погнат от прокуратурата за измами с трансфери на футболисти:"Въобще няма да ми дреме на топките, че е осъден, ако ни класира в Лига 1. Разбира се, ако продава наркотици или изнасилва малки момиченца, ще се нервирам и няма да приема подобни простотии". Последните му две зверски изцепки са от 2009-та. Първият потърпевш е Седрик Канте от Ница, който пренебрегва Монпелие за сметка на Панатинайкос: "Канте подписа с тях, а не с нас, защото ни поиска 120 000 евро на месец. Попитах го дали не прекалява с мастурбирането". На 30 октомври Николен пък определя капитана на Оксер Беноа Педрети като "малко педерасче"... Все пак трябва да се отбележи, че под негово ръководство са спечелени единствените две отличия в историята на Монпелие - Купата на Франция през 90-та и Купата на Лигата, две години по-късно.

Райнер Калмунд пък е безспорно най-тежкотоварният от тази бригада. Спомням си, че като гледаше на живо мачове на своя Байер Леверкузен, сядаше на три стола. Под негово ръководство "аспирините" постигат някои от най-големите си успехи като финала за ШЛ през 2002-ра. Той е един от хората, които са открили за големия футбол младия и зелен Димитър Бербатов. През 2004-та продава Байер, а малко след това към него бе повдигнато обвинение за уреждане на мачове.

Завършваме с трима нашенски герои.

Може би единственият футболен президент у нас, за когото е измислен цял рефрен - "дебелата свиня е вашият баща, докара ви финал, пълен сте провал, смърт за Славия".

"Ей Богу!"











Последният колаж го намерих случайно в нета и просто не се удържах да го постна :)))

Ники Михайлов тегли една “майна” на пубертета

Да се подхлъзнеш и да паднеш през пубертета почти винаги е фатално. Бушуващите хормони оставят болезнени следи в още неукрепналата психика. Следи, които много често никога не заздравяват. Николай Михайлов обаче се оказа по-устойчив от повечето хора. Той се просна по очи, бе стъпкан от тълпата, но стана, тегли една “майна” на най-гадния период в живота на човек и продължи напред.
Михайлов бе едва на 18, когато цялата злоба на света се изсипа върху главата му. Вердер бе притиснал Левски и младокът просто не издържа на напрежението. Лусио Вагнер рутинно върна една топка към него, моментна липса на концентрация и... край. Претъпканият “Васил Левски” освирква виновника в един глас. Ники хапе устни, подпрял е ръце върху колената си и се мъчи да се овладее. Не става. Пет минути по-късно резултатът вече е 0:3. Цялата защита на "сините" страда от разколебания вратар. Той носи пряка вина и за третия гол на немците. Пръстите му се огъват след изстрела на Торстен Фрингс и всичко е окончателно загубено. На почивката Мъри Стоилов сменя смазания психически Михайлов с Божидар Митрев. Ходът изглежда добър - не падат повече голове. След мача журналисти и фенове сравняват Михайлов със земята. Това е последната му официална среща с екипа на Левски.
Разбира се, всяка крушка си има и опашка. По онова време пубертетът здраво тресе Ники. Поведението му безкрайно дразни всички. Заведения, скъпи коли, мацки, показност. Прекалено много показност. Допълнително масло в огъня налива и фактът, че той е син на президента на БФС Борислав Михайлов. Публична тайна е, че Боби го лансира навсякъде и с лекота му отваря страшно много врати. Броени дни преди злополучния мач с Вердер Михайлов-младши отново закопава своя отбор. Масена Моке от Черно море стреля от халите, момчето плахо протяга ръка от въздуха и топката се оплита в мрежата. Левски изпуска ценни три точки по пътя към титлата. Трагедията срещу Вердер вече прелива чашата на търпението. Феновете искат главата на Михайлов. За синята половина от България той вече е персона нон грата. През декември, 2006-та, кара няколкодневни проби в английския Болтън, след което повече от шест месеца никой не се сеща за него. Оказва се обаче, че Ники не си лекува нервите в някой санаториум, а работи. И други работят за него, но в основата на успехите преди всичко стоят личните усилия.
Изведнъж излизат снимки, на които позира с шалче на Ливърпул. Митичният "Анфийлд", Рафа Бенитес, Стиви Джи. Следват титла на Холандия с Твенте, участие в групите на Шампионската лига, уловени дузпи на Жоао Мутиньо и Рафаел ван дер Ваарт. Пет години след зверския провал, Николай Михайлов е обявен за футболист номер 1 на България. Можем само да гадаем какво точно е преживял младият вратар през това време. Ако съдим по това, което се е случило с косата му, едва ли му е било леко.

Локо София - когато всеки гледа да мине другия

Тъч, фаул, дузпа, гол. 3:0, 0:1, 2:2. Шампионска лига, Световно клубно първенство, А група, Купа на България... В един момент това, което се случва на терена спира да бъде от значение. На преден план излизат други, много по-важни неща, които ни напомнят, че най-великата игра в момента е една индустрия, а играчите са само фигуранти в нея. Няма как да се направи нормален анализ на представянето на Локомотив (София) през изминалия есенен полусезон, при положение че футболът просто отсъстваше. На фона на случващото се с клуба, графиките с показателите на футболистите изглеждат гротескно. Едва ли някого го интересува точно колко минути имат Танко Дяков и Преслав Йорданов. Един клуб със славна история си отива. “Железничарите” могат да се похвалят само с две неща в спортно-технически аспект. Първото е представянето срещу Шльонск (Вроцлав), в квалификациите за групите на Лига Европа. Да не допуснеш попадение цели 210 минути срещу едноличния лидер в полското първенство си е наистина достойно постижение. Второто нещо безспорно е високата доблест, която до последно демонстрираха “червено-черните”. През есента те не взеха участие в нито един уговорен мач. Във всички срещи от първенството играчите се раздадоха до дупка и само малшансът им попречи да подобрят точковия си актив. Каръкът бе най-очеваден срещу Славия в “Овча купел”. Вратата на “белите” сякаш бе омагьосана и Локо не успя да запише заслужена победа.
Стадион “Локомотив” пък е държавен и е даден за ползване на спортния клуб с това име. Футболният притежава само 2 съблекални и 3 кабинета от него. Поне в обозримо бъдеще няма как законово президентът му Николай Гигов да го получи под наем или на концесия. В началото на този месец областният управител на София Данаил Кирилов изплю камъчето - големият проблем е, че по документи футболният отбор не се смята за наследник на ДФС Локомотив – дружество, което до 1990 г. е разполагало със стадиона. Имената са едни и същи, но по неведоми пътища сегашният ПФК Локомотив няма нищо общо с тогавашния.
Стадион “Локомотив” го няма и на кадастралния план на София. Съоръжението просто не съществува. Според картата, на неговото място има равна, незастроена поляна, по която вероятно пасат стада крави от околните села. Не е чудно, че през 2003 година двама реститути са успели да си върнат чрез съда общо 12 декара от терена, централната трибуна и част от паркинга на стадиона. И сега искат нещо в замяна. Единият е поискал друг държавен имот, а другият – да му бъде платено по 250 евро на квадратен метър за неговия парцел. Един декар е равен на 1000 кв.метра. Шест декара са 1,5 млн евро. "Такива пари сега не се плащат и за имоти под опашката на Коня". Същата сума вероятно иска и някой дебел градоустройствен архитект, за да постави стадион “Локомотив” на картата на София. Умишлено се оставят подобни вратички, за да може някой да си напълни гушата до пръсване. Игра на надлъгване – всеки се скатава, за да прецака баламата с много пари.
И когато куп хора отказват съдействие, губи само този, който си е сложил главата в торбата. Откакто дойде в клуба през 1994 г. Николай Гигов постави седалки на голия цимент, който дори не е негова собственост, ремонтира съблекалните, плати 600 000 лева за наем на чужди стадиони. Само експертизата на стоманените въжета на козирката над сектор В струва към 100 000 лева. Всичко си има граници. Много хора плюят Гигов, но явно не си дават ясна сметка какво дередже чака Локо (София) без него. Никой друг няма да се захване с една предварително обречена кауза, каквато е клубът в момента. И да дойде някой чуждестранен бизнесмен, той бързо ще разбере, че налива вода в една празна каца и ще се омете. Най-нормалното нещо е да си тръгнеш, след като години наред безуспешно си си късал нервите. И Гигов съвсем скоро ще го стори. Не му прави чест обаче, че на изпроводяк остави футболистите без една стотинка. Те може да играят слабо, може да са всякакви, но заслужават възнаграждение. Един работодател плюе на самия себе си, когато не уважава тези, които се трудят за него.
На фона на всичко казано дотук, 12-то място на Локомотив Сф след есенния дял изглежда логично. Много хора ще се молят то да се повтори и в края на сезона, защото положението не изглежда никак розово. Най-много обаче като че ли губят хората, които проследяват всеки двубой с увит около шията червено-черен шал. Хората, които на първата тренировка за сезона виждат терена до стоков базар “Илиянци” без очертания и с пораснала трева. Децата на тези хора тренират на игрище без нито едно стръкче и от главата до петите стават оранжеви от сгурията. Това също няма да се промени скоро.

Книжната Шампионска лига

Футболната Шампионска лига започва през септември, а Книжната - в началото на декември. В първия турнир участват най-добрите европейски отбори, във втория - всички български издателства. Разликата е, че в Книжната Шампионска лига "билетите" са на много по-приемлива цена, а в същото време ти предлагат нещо повече от два часа забавление. Предлагат ти нещо реално, което да държиш на лавицата в хола, което всеки ден можеш да прелистваш, да препрочиташ и да му се кефиш отново и отново.

Дами и господа, заповядайте на най-голямото книжно изложение в България - Панаира на книгата в НДК, от 6 до 11 декември, от 10:00 до 20:00 часа. Можете да намерите "Истории от Квартала" на щанд 56 (третия етаж), издателство "Весела Люцканова". Ако пък специално искате автограф от автора (а защо не и да се снимате с него :P), минете в събота следобед (10 декември).

http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html - първите няколко страници от романа.

Какво се случи на "Герена"...

В сряда вечер бях на поредната открита тренировка на “Герена”. Тичане, квадрати, студ. Малко журналисти, десетина фена. Нищо необичайно.
Буквално с едно обаждане бат Петьо Заберски е върнал натиреният да тренира с децата Сьорд Арс в първия състав. Нормално - Заберски го е довел в България, чрез протежето си Жейнов, и сега иска да припечели нещо от него. Не може да си позволи някой да се гаври с неговата инвестиция. Холандецът пристига с 15-20 минути закъснение на тренировката. Явно изобщо не му се е излизало, но някой го е убедил да го направи. За кратко Арс разцъква с топката между конусите, след което го слагат за съдия на двустранната тренировъчна игра. Той е единственият на терена с отровно зелен потник. Седи самотен на тъчлинията, почти не помръдва и отвреме-навреме едва доловимо подсвирва при някое нарушение. Поразително прилича на неуспешно присаден орган, който е в пълна несъвместимост с тялото.
Малко по-късно се развъняват телефони. Из столичния ъндърграунд е плъзнал слух, че Гонзо вече е пътник и до броени часове ще бъде сменен от Николай Костов. Присвиват се очи, оформят се групички от по двама-трима човека, започват да се водят спорове. Хората не знаят как да реагират, не знаят дали това е поредният кьорфишек или е чиста монета.
Оказва се, че нещата този път клонят към истината. На паркинга до помощното игрище скоро става лудница. Започват да прииждат автомобили на различни медии. Фарове разцепват мрака, чуват се познати гласове от ефира. Журналистите за нула време стават цяла тумба. Точат всевъзможни микрофони, диктофони, моливи, тефтери и обективи, готвят се да разфасоват, изядат и изсерат Гонзо. Треньорската смяна ще им даде поредният комат хляб, ще запълни две минути от вечерните новини или една страница от спортния ежедневник. Гаджев псува на майка Арс, за дето погрешно е свирил засада на тренировъчната игра. Оня едва ли разбира какво точно му говорят, но по жестовете се досеща, че едва ли е нещо положително. Всъщност, несъществуващата засада е просто повод. Гаджев псува Арс заради това, че е чужденец. Псува го заради това, че е дошъл от световнонеизвестния Цволе, не е вкарвал гол вече два месеца, а взима два пъти повече пари от него.
Някъде тук, събралото се множество на тъчлинията става свидетел на есенцията на футболната игра. Това е един от редките спонтанни и искрени проблясъци по българските терени. Отборът, воден от Христо Йовов е спечелил тренировъчната игра. Бижутера е на седмото небе. “Айде да се снимаме! Някой да извади апарат!”, провиква се той и прегръща двама съотборници през рамо. Към тях се включват всички от състава на победителите. Започват да скачат и да се радват, сякаш са взели Шампионската лига. Испанчето Калво се мята на тревата, в опит да копира радостта на Бриан Лаудруп след гола му срещу Бразилия на Мондиал 98. Това е двайсетсекундна демонстрация на истината в този спорт. Повечето хора до тъчлинията обаче изобщо не си дават сметка за какво става въпрос...
Гонзо пък от своя страна не смята да се дава на журналята. Най-безцеремонно скастря един оператор, който е стъпил на терена, докато играчите правят стречинг. След това с ледено изражение подминава гората от микрофони и камери. “Видя ли?! Направо им еба майката!”, тупа ме някой по рамото, а аз седя ухилен. Наистина им еба майката. Докато Гонзо върви към съблекалните, към него продължават да валят въпроси, след него продължават да подхвръкват един куп дребни душици. На него обаче не му дреме. Изглежда като ранен лъв, готов да понесе куп хора със себе си в отвъдното. Накрая подхвърля нещо от сорта на “ако има нещо официално, ще го обявим”. Това е напълно достатъчно да засити тълпата. Още същата вечер това безобидно изречение ще бъде разтегнато като локум, ластик или каквото още се сетите, ще бъде основен акцент във вечерните новини и в спортния ежедневник.

След два дни пък е официалното представяне на Николай Костов като нов старши треньор на Левски. Този път пишещите братя са пет пъти повече. Пресконференцията е почти час. През това време се задават най-малоумните въпроси на света. На една девойка й е изключително тъпо и дреме на едно от канапетата. През прозореца отсреща се вижда една от детските формации на Левски. Едни от най-малките в школата, може би осем или деветгодишни. Радват се, защото някой току що е отбелязал гол в поредната двустранна игра...