Тъч, фаул, дузпа, гол. 3:0, 0:1, 2:2. Шампионска лига, Световно клубно първенство, А група, Купа на България... В един момент това, което се случва на терена спира да бъде от значение. На преден план излизат други, много по-важни неща, които ни напомнят, че най-великата игра в момента е една индустрия, а играчите са само фигуранти в нея. Няма как да се направи нормален анализ на представянето на Локомотив (София) през изминалия есенен полусезон, при положение че футболът просто отсъстваше. На фона на случващото се с клуба, графиките с показателите на футболистите изглеждат гротескно. Едва ли някого го интересува точно колко минути имат Танко Дяков и Преслав Йорданов. Един клуб със славна история си отива. “Железничарите” могат да се похвалят само с две неща в спортно-технически аспект. Първото е представянето срещу Шльонск (Вроцлав), в квалификациите за групите на Лига Европа. Да не допуснеш попадение цели 210 минути срещу едноличния лидер в полското първенство си е наистина достойно постижение. Второто нещо безспорно е високата доблест, която до последно демонстрираха “червено-черните”. През есента те не взеха участие в нито един уговорен мач. Във всички срещи от първенството играчите се раздадоха до дупка и само малшансът им попречи да подобрят точковия си актив. Каръкът бе най-очеваден срещу Славия в “Овча купел”. Вратата на “белите” сякаш бе омагьосана и Локо не успя да запише заслужена победа.
Стадион “Локомотив” пък е държавен и е даден за ползване на спортния клуб с това име. Футболният притежава само 2 съблекални и 3 кабинета от него. Поне в обозримо бъдеще няма как законово президентът му Николай Гигов да го получи под наем или на концесия. В началото на този месец областният управител на София Данаил Кирилов изплю камъчето - големият проблем е, че по документи футболният отбор не се смята за наследник на ДФС Локомотив – дружество, което до 1990 г. е разполагало със стадиона. Имената са едни и същи, но по неведоми пътища сегашният ПФК Локомотив няма нищо общо с тогавашния.
Стадион “Локомотив” го няма и на кадастралния план на София. Съоръжението просто не съществува. Според картата, на неговото място има равна, незастроена поляна, по която вероятно пасат стада крави от околните села. Не е чудно, че през 2003 година двама реститути са успели да си върнат чрез съда общо 12 декара от терена, централната трибуна и част от паркинга на стадиона. И сега искат нещо в замяна. Единият е поискал друг държавен имот, а другият – да му бъде платено по 250 евро на квадратен метър за неговия парцел. Един декар е равен на 1000 кв.метра. Шест декара са 1,5 млн евро. "Такива пари сега не се плащат и за имоти под опашката на Коня". Същата сума вероятно иска и някой дебел градоустройствен архитект, за да постави стадион “Локомотив” на картата на София. Умишлено се оставят подобни вратички, за да може някой да си напълни гушата до пръсване. Игра на надлъгване – всеки се скатава, за да прецака баламата с много пари.
И когато куп хора отказват съдействие, губи само този, който си е сложил главата в торбата. Откакто дойде в клуба през 1994 г. Николай Гигов постави седалки на голия цимент, който дори не е негова собственост, ремонтира съблекалните, плати 600 000 лева за наем на чужди стадиони. Само експертизата на стоманените въжета на козирката над сектор В струва към 100 000 лева. Всичко си има граници. Много хора плюят Гигов, но явно не си дават ясна сметка какво дередже чака Локо (София) без него. Никой друг няма да се захване с една предварително обречена кауза, каквато е клубът в момента. И да дойде някой чуждестранен бизнесмен, той бързо ще разбере, че налива вода в една празна каца и ще се омете. Най-нормалното нещо е да си тръгнеш, след като години наред безуспешно си си късал нервите. И Гигов съвсем скоро ще го стори. Не му прави чест обаче, че на изпроводяк остави футболистите без една стотинка. Те може да играят слабо, може да са всякакви, но заслужават възнаграждение. Един работодател плюе на самия себе си, когато не уважава тези, които се трудят за него.
На фона на всичко казано дотук, 12-то място на Локомотив Сф след есенния дял изглежда логично. Много хора ще се молят то да се повтори и в края на сезона, защото положението не изглежда никак розово. Най-много обаче като че ли губят хората, които проследяват всеки двубой с увит около шията червено-черен шал. Хората, които на първата тренировка за сезона виждат терена до стоков базар “Илиянци” без очертания и с пораснала трева. Децата на тези хора тренират на игрище без нито едно стръкче и от главата до петите стават оранжеви от сгурията. Това също няма да се промени скоро.
- Светлин Стратев
- Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...
четвъртък, 15 декември 2011 г.
петък, 2 декември 2011 г.
Книжната Шампионска лига
Футболната Шампионска лига започва през септември, а Книжната - в началото на декември. В първия турнир участват най-добрите европейски отбори, във втория - всички български издателства. Разликата е, че в Книжната Шампионска лига "билетите" са на много по-приемлива цена, а в същото време ти предлагат нещо повече от два часа забавление. Предлагат ти нещо реално, което да държиш на лавицата в хола, което всеки ден можеш да прелистваш, да препрочиташ и да му се кефиш отново и отново.
Дами и господа, заповядайте на най-голямото книжно изложение в България - Панаира на книгата в НДК, от 6 до 11 декември, от 10:00 до 20:00 часа. Можете да намерите "Истории от Квартала" на щанд 56 (третия етаж), издателство "Весела Люцканова". Ако пък специално искате автограф от автора (а защо не и да се снимате с него :P), минете в събота следобед (10 декември).
http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html - първите няколко страници от романа.
Дами и господа, заповядайте на най-голямото книжно изложение в България - Панаира на книгата в НДК, от 6 до 11 декември, от 10:00 до 20:00 часа. Можете да намерите "Истории от Квартала" на щанд 56 (третия етаж), издателство "Весела Люцканова". Ако пък специално искате автограф от автора (а защо не и да се снимате с него :P), минете в събота следобед (10 декември).
http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html - първите няколко страници от романа.
събота, 5 ноември 2011 г.
Какво се случи на "Герена"...
В сряда вечер бях на поредната открита тренировка на “Герена”. Тичане, квадрати, студ. Малко журналисти, десетина фена. Нищо необичайно.
Буквално с едно обаждане бат Петьо Заберски е върнал натиреният да тренира с децата Сьорд Арс в първия състав. Нормално - Заберски го е довел в България, чрез протежето си Жейнов, и сега иска да припечели нещо от него. Не може да си позволи някой да се гаври с неговата инвестиция. Холандецът пристига с 15-20 минути закъснение на тренировката. Явно изобщо не му се е излизало, но някой го е убедил да го направи. За кратко Арс разцъква с топката между конусите, след което го слагат за съдия на двустранната тренировъчна игра. Той е единственият на терена с отровно зелен потник. Седи самотен на тъчлинията, почти не помръдва и отвреме-навреме едва доловимо подсвирва при някое нарушение. Поразително прилича на неуспешно присаден орган, който е в пълна несъвместимост с тялото.
Малко по-късно се развъняват телефони. Из столичния ъндърграунд е плъзнал слух, че Гонзо вече е пътник и до броени часове ще бъде сменен от Николай Костов. Присвиват се очи, оформят се групички от по двама-трима човека, започват да се водят спорове. Хората не знаят как да реагират, не знаят дали това е поредният кьорфишек или е чиста монета.
Оказва се, че нещата този път клонят към истината. На паркинга до помощното игрище скоро става лудница. Започват да прииждат автомобили на различни медии. Фарове разцепват мрака, чуват се познати гласове от ефира. Журналистите за нула време стават цяла тумба. Точат всевъзможни микрофони, диктофони, моливи, тефтери и обективи, готвят се да разфасоват, изядат и изсерат Гонзо. Треньорската смяна ще им даде поредният комат хляб, ще запълни две минути от вечерните новини или една страница от спортния ежедневник. Гаджев псува на майка Арс, за дето погрешно е свирил засада на тренировъчната игра. Оня едва ли разбира какво точно му говорят, но по жестовете се досеща, че едва ли е нещо положително. Всъщност, несъществуващата засада е просто повод. Гаджев псува Арс заради това, че е чужденец. Псува го заради това, че е дошъл от световнонеизвестния Цволе, не е вкарвал гол вече два месеца, а взима два пъти повече пари от него.
Някъде тук, събралото се множество на тъчлинията става свидетел на есенцията на футболната игра. Това е един от редките спонтанни и искрени проблясъци по българските терени. Отборът, воден от Христо Йовов е спечелил тренировъчната игра. Бижутера е на седмото небе. “Айде да се снимаме! Някой да извади апарат!”, провиква се той и прегръща двама съотборници през рамо. Към тях се включват всички от състава на победителите. Започват да скачат и да се радват, сякаш са взели Шампионската лига. Испанчето Калво се мята на тревата, в опит да копира радостта на Бриан Лаудруп след гола му срещу Бразилия на Мондиал 98. Това е двайсетсекундна демонстрация на истината в този спорт. Повечето хора до тъчлинията обаче изобщо не си дават сметка за какво става въпрос...
Гонзо пък от своя страна не смята да се дава на журналята. Най-безцеремонно скастря един оператор, който е стъпил на терена, докато играчите правят стречинг. След това с ледено изражение подминава гората от микрофони и камери. “Видя ли?! Направо им еба майката!”, тупа ме някой по рамото, а аз седя ухилен. Наистина им еба майката. Докато Гонзо върви към съблекалните, към него продължават да валят въпроси, след него продължават да подхвръкват един куп дребни душици. На него обаче не му дреме. Изглежда като ранен лъв, готов да понесе куп хора със себе си в отвъдното. Накрая подхвърля нещо от сорта на “ако има нещо официално, ще го обявим”. Това е напълно достатъчно да засити тълпата. Още същата вечер това безобидно изречение ще бъде разтегнато като локум, ластик или каквото още се сетите, ще бъде основен акцент във вечерните новини и в спортния ежедневник.
След два дни пък е официалното представяне на Николай Костов като нов старши треньор на Левски. Този път пишещите братя са пет пъти повече. Пресконференцията е почти час. През това време се задават най-малоумните въпроси на света. На една девойка й е изключително тъпо и дреме на едно от канапетата. През прозореца отсреща се вижда една от детските формации на Левски. Едни от най-малките в школата, може би осем или деветгодишни. Радват се, защото някой току що е отбелязал гол в поредната двустранна игра...
Буквално с едно обаждане бат Петьо Заберски е върнал натиреният да тренира с децата Сьорд Арс в първия състав. Нормално - Заберски го е довел в България, чрез протежето си Жейнов, и сега иска да припечели нещо от него. Не може да си позволи някой да се гаври с неговата инвестиция. Холандецът пристига с 15-20 минути закъснение на тренировката. Явно изобщо не му се е излизало, но някой го е убедил да го направи. За кратко Арс разцъква с топката между конусите, след което го слагат за съдия на двустранната тренировъчна игра. Той е единственият на терена с отровно зелен потник. Седи самотен на тъчлинията, почти не помръдва и отвреме-навреме едва доловимо подсвирва при някое нарушение. Поразително прилича на неуспешно присаден орган, който е в пълна несъвместимост с тялото.
Малко по-късно се развъняват телефони. Из столичния ъндърграунд е плъзнал слух, че Гонзо вече е пътник и до броени часове ще бъде сменен от Николай Костов. Присвиват се очи, оформят се групички от по двама-трима човека, започват да се водят спорове. Хората не знаят как да реагират, не знаят дали това е поредният кьорфишек или е чиста монета.
Оказва се, че нещата този път клонят към истината. На паркинга до помощното игрище скоро става лудница. Започват да прииждат автомобили на различни медии. Фарове разцепват мрака, чуват се познати гласове от ефира. Журналистите за нула време стават цяла тумба. Точат всевъзможни микрофони, диктофони, моливи, тефтери и обективи, готвят се да разфасоват, изядат и изсерат Гонзо. Треньорската смяна ще им даде поредният комат хляб, ще запълни две минути от вечерните новини или една страница от спортния ежедневник. Гаджев псува на майка Арс, за дето погрешно е свирил засада на тренировъчната игра. Оня едва ли разбира какво точно му говорят, но по жестовете се досеща, че едва ли е нещо положително. Всъщност, несъществуващата засада е просто повод. Гаджев псува Арс заради това, че е чужденец. Псува го заради това, че е дошъл от световнонеизвестния Цволе, не е вкарвал гол вече два месеца, а взима два пъти повече пари от него.
Някъде тук, събралото се множество на тъчлинията става свидетел на есенцията на футболната игра. Това е един от редките спонтанни и искрени проблясъци по българските терени. Отборът, воден от Христо Йовов е спечелил тренировъчната игра. Бижутера е на седмото небе. “Айде да се снимаме! Някой да извади апарат!”, провиква се той и прегръща двама съотборници през рамо. Към тях се включват всички от състава на победителите. Започват да скачат и да се радват, сякаш са взели Шампионската лига. Испанчето Калво се мята на тревата, в опит да копира радостта на Бриан Лаудруп след гола му срещу Бразилия на Мондиал 98. Това е двайсетсекундна демонстрация на истината в този спорт. Повечето хора до тъчлинията обаче изобщо не си дават сметка за какво става въпрос...
Гонзо пък от своя страна не смята да се дава на журналята. Най-безцеремонно скастря един оператор, който е стъпил на терена, докато играчите правят стречинг. След това с ледено изражение подминава гората от микрофони и камери. “Видя ли?! Направо им еба майката!”, тупа ме някой по рамото, а аз седя ухилен. Наистина им еба майката. Докато Гонзо върви към съблекалните, към него продължават да валят въпроси, след него продължават да подхвръкват един куп дребни душици. На него обаче не му дреме. Изглежда като ранен лъв, готов да понесе куп хора със себе си в отвъдното. Накрая подхвърля нещо от сорта на “ако има нещо официално, ще го обявим”. Това е напълно достатъчно да засити тълпата. Още същата вечер това безобидно изречение ще бъде разтегнато като локум, ластик или каквото още се сетите, ще бъде основен акцент във вечерните новини и в спортния ежедневник.
След два дни пък е официалното представяне на Николай Костов като нов старши треньор на Левски. Този път пишещите братя са пет пъти повече. Пресконференцията е почти час. През това време се задават най-малоумните въпроси на света. На една девойка й е изключително тъпо и дреме на едно от канапетата. През прозореца отсреща се вижда една от детските формации на Левски. Едни от най-малките в школата, може би осем или деветгодишни. Радват се, защото някой току що е отбелязал гол в поредната двустранна игра...
събота, 29 октомври 2011 г.
Как чичо Митко гушкаше Платини
Пет Момента от Вечното дерби:
1.Как Чичо Митко гушкаше Платини – Бразилецът със сигурност беше най-добрият на терена във Вечното дерби. Дръпнат по-назад от типичната си позиция на таран, Платини бе душата на ЦСКА – дриблираше, стреляше, подаваше, отнемаше топката. Единственият човек, който се оказа способен да го засенчи в петък вечер на националния стадион бе легендарният Димитър Пенев. Броени минути след безценната победа с 1:0, чичо Митко даде воля на емоциите си и награби Платини пред тунела. Съвсем искрено и спонтанно Стратега прегърна футболиста и го разцелува по бузите. Нещо като кавър версия на срещата между Вестникаря и Роко (който е чел книгата ми, знае за какво говоря). Абе получи се наистина готино.
2.Гонзо е перде – Може да не е сред най-добрите наставници, но Георги Иванов за пореден път се доказа като истински мъжкар и перде. Едно описателно изречение обобщава най-добре всичко – публиката от сектор А мощно псува Гонзо, който, леко брадясал, облечен с черен балтон и черни панталони, сочи ухото си и ги приканва да увеличат децибелите.
3.Галчев и Коста Стоянов лично дадоха тон на “К*р за Левски” – Изглежда обаче не зрителите, а двама от играчите на ЦСКА са чули по-добре призива на Гонзо. След края на срещата Боби Галчев и Коста Стоянов застанаха на пистата до тунела, прегърнаха се през рамо и дадоха тон на емблематичния рефрен “К*р за Левски”. Макар да не са кореняци софиянци, те със сигурност ще бъдат записани със златни букви в армейския фолклор заради тази своя проява.
4.Полицията не пусна Халилович и Живец – БГ полицаите наистина са идиоти. Докато всички журналисти чакахме феновете, намиращи се извън сектор А да се изтеглят, покрай нас минаха Денис Халилович и Саша Живец от ЦСКА. Те чинно обясниха на спиращите ги да си тръгнат от стадиона куки, че са футболисти и няма да направят някой зулум. Полицаите обаче ги гледаха както сомалиец гледа кюфте и изобщо не вдяваха за какво става въпрос. Нещо повече – те продължиха да не вдяват дори след като няколко човека на чист български им обясниха за какво става въпрос. През това време Халилович и Живец се въртяха като пумпали и се чудеха къде са попаднали...
5.ЦСКА просто бяха по-добри – Добре или зле, реалностите са такива. ЦСКА просто надигра Левски и заслужено спечели. “Армейците” раздаваха по-добре топката, изглеждаха по-остри и седяха по-компактно в защита. Постоянната смяна на местата на Платини, Зику, Мораеш и Делев в нападение понякога объркваше и тях самите, но това е положението – грешки на растежа, които ще се изчистят с времето. Ще бъде интересно дали "червените" ще се разделят с някой от ключовите си футболисти през зимата или ще надградят над сегашния добър състав с още 2-3 качествени попълнения.
1.Как Чичо Митко гушкаше Платини – Бразилецът със сигурност беше най-добрият на терена във Вечното дерби. Дръпнат по-назад от типичната си позиция на таран, Платини бе душата на ЦСКА – дриблираше, стреляше, подаваше, отнемаше топката. Единственият човек, който се оказа способен да го засенчи в петък вечер на националния стадион бе легендарният Димитър Пенев. Броени минути след безценната победа с 1:0, чичо Митко даде воля на емоциите си и награби Платини пред тунела. Съвсем искрено и спонтанно Стратега прегърна футболиста и го разцелува по бузите. Нещо като кавър версия на срещата между Вестникаря и Роко (който е чел книгата ми, знае за какво говоря). Абе получи се наистина готино.
2.Гонзо е перде – Може да не е сред най-добрите наставници, но Георги Иванов за пореден път се доказа като истински мъжкар и перде. Едно описателно изречение обобщава най-добре всичко – публиката от сектор А мощно псува Гонзо, който, леко брадясал, облечен с черен балтон и черни панталони, сочи ухото си и ги приканва да увеличат децибелите.
3.Галчев и Коста Стоянов лично дадоха тон на “К*р за Левски” – Изглежда обаче не зрителите, а двама от играчите на ЦСКА са чули по-добре призива на Гонзо. След края на срещата Боби Галчев и Коста Стоянов застанаха на пистата до тунела, прегърнаха се през рамо и дадоха тон на емблематичния рефрен “К*р за Левски”. Макар да не са кореняци софиянци, те със сигурност ще бъдат записани със златни букви в армейския фолклор заради тази своя проява.
4.Полицията не пусна Халилович и Живец – БГ полицаите наистина са идиоти. Докато всички журналисти чакахме феновете, намиращи се извън сектор А да се изтеглят, покрай нас минаха Денис Халилович и Саша Живец от ЦСКА. Те чинно обясниха на спиращите ги да си тръгнат от стадиона куки, че са футболисти и няма да направят някой зулум. Полицаите обаче ги гледаха както сомалиец гледа кюфте и изобщо не вдяваха за какво става въпрос. Нещо повече – те продължиха да не вдяват дори след като няколко човека на чист български им обясниха за какво става въпрос. През това време Халилович и Живец се въртяха като пумпали и се чудеха къде са попаднали...
5.ЦСКА просто бяха по-добри – Добре или зле, реалностите са такива. ЦСКА просто надигра Левски и заслужено спечели. “Армейците” раздаваха по-добре топката, изглеждаха по-остри и седяха по-компактно в защита. Постоянната смяна на местата на Платини, Зику, Мораеш и Делев в нападение понякога объркваше и тях самите, но това е положението – грешки на растежа, които ще се изчистят с времето. Ще бъде интересно дали "червените" ще се разделят с някой от ключовите си футболисти през зимата или ще надградят над сегашния добър състав с още 2-3 качествени попълнения.
сряда, 26 октомври 2011 г.
"Истории от Квартала" - интервю с автора
Това интервю бе направено преди почти 5 месеца, но по неясни съображения (главно от глупост) едва сега започвам да го разпространявам по-усърдно из уеб пространството. Надявам се видеото да ви изкефи. Прощавайте, че съм с очила и дъвча дъвка - грешки на растежа. Още веднъж огроомно благодаря на майка ми, издателство "Весела Люцканова" и МС Атила за съдействието :)
линк към интервюто в Ю Тюб - http://www.youtube.com/watch?v=cy1BwYieL7o
първите няколко страници от книгата - http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html
Labels:
"Истории от Квартала",
автор,
интервю,
Светлин Стратев
Абонамент за:
Публикации (Atom)









