Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...
Показват се публикациите с етикет спрели футболисти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет спрели футболисти. Показване на всички публикации

петък, 6 февруари 2015 г.

Разтърсващата история на новия Агуеро



Рубриката "Спрели футболисти" продължава с пълна пара. След Себастиан Джовинко е ред на един играч с изключително интересна съдба. Въпреки безспорните си качества, той е почти пълна загадка за феновете по света, най-вече заради крехката си възраст (едва 19) и заради това, че мачовете на доскорошния му клуб се излъчват в Европа в часова зона, която доста трудно може да се нарече "прайм тайм" (1-2 през нощта). Парадоксално, но хората сякаш са запознати повече с компютърния му образ от играта Football manager, в която той се превръща в истинско чудовище след няколко сезона:


Анхел Мартин Кореа като че ли цял живот е бил специален. Ражда се в Росарио и има същите джобни габарити като един друг небеизвестен техничар от там - Лионел Меси. За разлика от Лео обаче, който започва кариерата си в Нюелс Олд Бойс, Анхел прави това в Сан Лоренцо. Излишно е да се споменават техническите му способности и невероятната пъргавина - той е неуловим дори за юноши, 3-4 години по-големи от него. Няколко месеца преди да подпише първия професионален договор в живота си, Кореа дори е на крачка от преминаване в португалския гранд Бенфика, но в крайна сметка, след няколко семейни съвещания, всички преценяват че засега е по-добре да остане в Аржентина. Интересното е, че дебютира за мъжкия отбор на Сан Лоренцо именно срещу Нюелс Олд Бойс, при загуба с 0:1. Първият му гол обаче е далеч по-сладък - при разгрома с 3:0 над Бока Хуниорс, през май, 2013-та.

Следващият сезон е особено успешен. С няколко важни попадения, Кореа помага на Сан Лоренцо да спечели шампионата Апертура, което дава право на участие в Копа Либертадорес 2014. Отборът изобщо не е слаган сред фаворитите за отличието и е на косъм да отпадне още в предварителната група, но в последния мач бие Ботафого и изпреварва скромния еквадорски Индепендиенте дел Вайе за второто място само с един гол по-добра голова разлика. На осминафиналите с много мъка след дузпи е отстранен Гремио (скъпоценен гол на Кореа в първия мач за успеха с 1:0), а след това апетитът идва с яденето.
Отново с икономичен аванс (1:0 у дома и 1:1 като гост) Сан Лоренцо взима трети пореден бразилски скалп - този на Крузейро, а след това прегазва Боливар. Парагвайският Насионал не оказва сериозна съпротива на финала и аржентинският клуб вдига престижния трофей за пръв път в историята си. Анхел Кореа обаче не става изцяло част от този триумф. След четвъртфинала с Крузейро, на него само за часове му предстои да претърпи истинска буря от емоции и да започне най-важната битка в живота си...

Още от края на 2013-та към него има сериозен интерес от страна на Атлетико Мадрид. Съгледвачи на "дюшекчиите" го гледат в много срещи и през пролетта на 2014-та идва и реалната оферта, на стойност 8 милиона евро. Този път вече пълнолетният Кореа кимва в знак на съгласие и стяга багажа си за "Висенте Калдерон". На 28 май той пристига за рутинни медицински прегледи в базата на Атлетико, преди да подпише дългосрочен договор.
Нищо необичайно - изследване на максималния кислороден капацитет, проверка на мускулната сила... По време на тестовете обаче, Анхел усеща стягане в гърдите и едва не колабира на бягащата пътечка. Всички са пребледнели от страх, спомняйки си за безброй подобни фатални случаи като тези на Марк-Вивиен Фо, Миклош Фехер и Антонио Пуерта.

Оказва се по-малкото зло - не е инфаркт или инсулт, а доброкачествен тумор на сърцето, който не е толкова труден за отстраняване. След операцията обаче следва дълъг период на пълна почивка, който може да върне Кореа много назад в развитието му. Подписването с Атлетико е замразено, заговаря се и за връщането му в Сан Лоренцо, ако възстановяването му не потръгне добре. Решаващата интервенция е извършена в Ню Йорк в края на юни, а през следващите седмици, младият талант буквално не става от леглото...

Първата му лека тренировка с Атлетико е на 28 август. И дума не може да става за тежки натоварвания или приятелски мачове. Малко по малко обаче Кореа увеличава оборотите и скоро навлиза във форма. През декември той официално парафира с "дюшекчиите", а по това време е награден и с малко изненадваща, имайки предвид състоянието му, повиквателна за Копа Америка до 20 години, в началото на 2015-та.
Турнирът се провежда в Уругвай, а Анхел Кореа разбива всички критици с представянето си. Той стартира в почти всички мачове на "гаучосите" и макар не винаги да остава на терена през пълните 90 минути, нанизва общо четири гола (в това число и на финала срещу домакините, за победата с 2:1) и е с основен принос титлата да акостира в Буенос Айрес. Несъмнено скоро му предстои и първа повиквателна за мъжкия национален отбор на Аржентина, a в Мадрид, Диего Симеоне вече доволно потрива ръце и го чака за велики дела още през този сезон.

Изглежда, че момчето ще успее. Взривното му завръщане, след толкова тежки моменти, е белег за силен характер. След трансфера в Атлетико той вече тръгва по руслото на другия голям свой сънародник от това поколение - Серхио Агуеро (въпреки първоначалната прилика с Меси). Аз лично му желая успех от все сърце, а вие сами преценете дали има потенциал да се вмести в огромните обувки на Кун:

сряда, 4 февруари 2015 г.

"Атомната мравка" така и не стана новият Дел Пиеро



След пауза от 2,5 години, рубриката "Спрели футболисти" се завръща! Този път смятам да добавям нови имена както си трябва - поне веднъж седмично, а може и по-често. Под "спрели" не винаги имам предвид играчи, които буквално са в застой - може да става въпрос и за бъдещи таланти, които просто още не са известни на широката публика и средностатистическият фен автоматично ги определя като... "спрели" :))
Пълният списък футболисти в рубриката можете да видите долу вдясно, горе долу по средата на тази статия. Драснал съм по два реда какво се случва с всеки пич в момента, така че със сигурност ще ви е интересно да проследите какво е било положението му преди и сега.

Какво да кажем за следващото попълнение... Лично за мен, той осъществи най-шокиращия трансфер през зимния прозорец. Себастиан Джовинко, някогашната голяма надежда, "wonderkid" и всичко останало, окончателно спря с развитието си, отивайки да играе в... Канада.
Роден е на 26.01.1987 в Торино и разбира се, като всеки обожаващ футбола малчуган, няма как да не се пробва рано-рано в местния гранд Ювентус. Пределно ясно е, че в такива клубове не се дава шанс на всеки срещнат, но Джовинко още на 9-годишна възраст грабва окото на треньорите в школата с природната си умопомрачителна бързина и хубав дрибъл. От 96-та до 2007-ма е неизменен титуляр във всички детски и младежки гарнитури, а на 13 май, през последната спомената година, прави и успешен дебют за мъжкия отбор - Себа асистира на Давид Трезеге, който подпечатва победата с 3:1 срещу Болоня. Следващият сезон Джовинко е пратен под наем в Емполи, където бележи първия си гол в Серия А (30.09.2007, срещу Палермо, отново за победа с 3:1) и изиграва първи мачове в евротурнирите.

След силните му игри "старата госпожа" връща младия талант в редиците си, определяйки го като почти сигурен наследник на легендата Алесандро дел Пиеро. Следващите две години обаче определено са провал за него. Джовинко трудно се вписва в класическата 4-4-2, изповядвана от Клаудио Раниери и прекарва повече време на скамейката, отколкото на терена, като вкарва едва 4 гола през този мизерен период. През лятото на 2010-та вече изглежда, че Ювентус е готов да се раздели с него, след като приема офертата на Парма за отдаването му под наем плюс възможна опция за откупуване на 50% от правата му.
На "Енио Тардини" Джовинко сякаш възкръсва - почти от воле получава титулярното място и диригентската палка в нападение, и съвсем скоро започва да развинтва противниковите защити. За два сезона при "дуковете" бележи общо 23 гола и дава почти толкова асистенции. По това време прави и дебют за националния отбор на Италия (09.02.2011, срещу Германия, в приятелски мач, завършил 1:1. Любопитното е, че отново дава голов пас, този път на Джузепе Роси). Тръгва му и прякора "атомната мравка" - "formica atomica", по името на анимационен герой, характеризиращ се именно с невероятната си експлозивност и изобретателност, както разбира се и с дребния си ръст:

Случва се следното - след края на първата му година, Парма се възползва от опцията и откупува половината му права за скромните 3 милиона евро. След взривния сезон 2011/2012 Юве вече си го иска обратно, а президентът на "дуковете" - Томазо Джирарди, е категоричен, че Джовинко струва не по-малко от 40 млн. Разбира се, подобни пиянски изцепки са несериозни и той приема офертата от 11 млн евро, за да го изпрати обратно на "Деле Алпи".

Вторият период на Себа при "бианконерите" е почти толкова трагичен, колкото и първия. Да, отначало той е титуляр в повечето срещи, вкарва и някои важни попадения (като това при разгрома над Челси с 3:0 за ШЛ), но заради малките си габарити (висок е едва 164 см, слаба мускулатура), скоро отново се връща на скамейката. Джовинко не смогва да върши достатъчно работа във фаза защита, на практика почти не може да вземе нито една висока топка, което е недопустимо на толкова високо ниво. Скоро в Ювентус идват нападатели от калибъра на Карлос Тевес и Фернандо Йоренте, което съвсем замразява дребния техничар...

И така, след година и половина ходене по мъките, стигаме до януари, 2015-та. Едва на 28, Джовинко избира да премине в канадския ФК Торонто, част от първенството на САЩ (MLS). Договорът ще носи на "Мравчо" по 7 млн долара на сезон, правейки го най-скъпоплатения футболист в Щатите.
И тук идва фундаменталният въпрос - заслужава ли си? Заслужава ли си да избереш лесните пари на толкова ранна за един професионален играч възраст пред това да се бориш, да се опиташ за последен път в кариерата си да се стегнеш и да направиш нещо значимо в Европа, където се играе голям футбол? Подобен презокеански скок нормално се прави на 33-34, когато вече си поизцеден от битките и гледаш да си докараш няколко милиона "extra money", преди да дойде отказването от най-великата игра. Но на 28... От комерсиална гледна точка отговорът със сигурност е "да", но за всички фенове е ясно, че с този ход Джовинко окончателно дърпа ръчната и недвусмислено заявява - "слаб съм, мога само да лъскам бутонките на Алесандро"...