Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

сряда, 10 април 2013 г.

Истории от Квартала

През май стават точно две години от премиерата на дебютната ми книга. Покрай издаването и презентирането на романа имаше повече готини моменти, отколкото негативни, но съветът ми към бъдещите млади писатели продължава да бъде един и същ - не си заслужава да се захващате с толкова сложно и несигурно начинание през следващите няколко години. Макар и след издаването да бъдете адски горди, че вече имате произведението си на хартиен носител и че сте единственият сред кръга от роднини и познати, който е осъществил нещо подобно. Както съм написал в "Истории от Квартала", "българинът е много по-склонен да даде 10 лева за участие на Ивана (разбирай още като билет за някой глупав екшън в киното или еднократен пропуск за Миньор - Славия), отколкото за книга. Факт, за огромно съжаление...

Все пак, нека да изтупаме заглавието от нафталина, с едно готино интервю, малко след премиерата. Зад камерата е не кой да е, а самият МС Атила :)

Това пък са първите няколко страници от романа. Все още го има в доста книжарници, можете да го поръчате и през няколко сайта. - http://hofi-writer.blogspot.com/2011/01/blog-post_9619.html

3 коментара:

  1. Здравей,
    Написах нещо за романа ти. Само няколко часа преди да пуснеш това. Всъщност открих блога ти случайно и то днес. Не открих имейл, за да ти пиша там. Ако искаш да го видиш:

    http://litvidrica.blogspot.com/2013/04/blog-post_10.html

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че книгата ти е харесала, това е най-важното. Обаче не си прав за главата "Фрийстайл" - по никакъв начин не съм се опитал да копирам Георги Господинов. Бях много впечатлен от стила му (и още съм, разбира се), спокойно може да се каже, че съм повлиян от него, но по никакъв начин не съм го копирал, преписвал и т.нат. Това, което съм се опитал да направя е просто един писмен фрийстайл - микс от различни изречения, мисли и пасажи, както го правят рапърите, само че през микрофон. Целите на главата са много - да провокира мисленето на читателите, да допълни останалата част от книгата, да допълни образите на героите.
    За пръв път чувам за този роман на Стайнбек - не съм чел и ред от него и респективно няма как да съм копирал финала от там :))) При толкова много творчество, от зараждането на човечеството досега, е напълно нормално някои неща да се припокриват с други и да се създава впечатлението, че това си го взел от някъде и т.нат.
    За обема на книгата - това е, което можах да сътворя като за дебют, нататък със сигурност нещата ми ще станат дооста по-дебели :) Да, можех да добавя още една глава, но в такъв случай отново трябваше да пренареждам ситуации, образи и прочее, което значеше още много месеци труд и безсънни нощи. Както казах и в книгата, писането е един дълъг и отвратителен процес, в който винаги може да се добави още нещо :)

    ОтговорИзтриване
  3. Е... под влияние нямам предвид копиране. Това си е нещо норално и се забелязва при всеки автор.

    Книгата ти е супер. След като я прочетох си казах, че има малко толкова добри български автори от съвремието.

    П.С.
    Взех си книгата от "Пингвините", но беше преди 4 месеца :D

    ОтговорИзтриване