- Светлин Стратев
- Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...
сряда, 11 януари 2017 г.
сряда, 17 февруари 2016 г.
Трифон
Един от малцината, вкарвали два гола на Барса на "Камп Ноу" в един мач. Един от малцината централни защитници, които успяваха да бъдат шоумени и едновременно с това да си вършат работата перфектно, през цялата кариера. Един от малцината българи (всичко на всичко четирима), достигали до финал на европейски клубен турнир. Един от последните български футболисти със сърце....
Днес трябва да бъде изпратен с аплодисменти и топовни салюти, защото всъщност не си е отишъл. Чрез Трифон Иванов преоткриваме значението на думи като "човек" и "живот". Ще се надигне, ще седне на траурната трапезата, ще ни намигне и ще каже, че всичко е било скрита камера. Било е номер, за да разберем, че сме гости на тази земя, че трябва да се уважаваме повече, защото всичко може да приключи рязко и болезнено, без изобщо да сме очаквали. И че след края, няма абсолютно нищо....
http://www.sportal.bg/video.php?video=84536
вторник, 16 февруари 2016 г.
Трол на деня
Наградата единодушно отива при Дмитри Тарасов от Локомотив Москва. Пичът си се разходи най-невъзмутимо с тая тениска след края на мача с Фенербахче в Истанбул, под мощните освирквания на домакинските фенове (жалко че още никъде няма качено видео). Казвам му едно "браво" за топките, макар че Путин си остава голям лайнар.
Labels:
дмитри тарасов,
Лига Европа,
локомотив москва,
путин,
фенербахче
понеделник, 15 февруари 2016 г.
Сичев & Билялетдинов
Една от малкото добре издържани певчески изяви на футболисти изобщо. Дмитрий и Диняр разведряват публиката по средата на наградите на руското MTV за 2006-та. Всъщност, рапира единствено Сичев, докато колегата му се подсмихва и се мотае по сцената, но изпълнението е стабилно и си заслужава.
Примера, 94'
И една още по-драматична история, за която се сетих в метрото...
Вечерта на 15-ти май, 1994. Последен кръг в Примера - решава се титлата. Ла Коруня води с 55 точки и е домакин на Валенсия, Барселона са втори с 54 и приемат Севиля. Схемата за точкуване все още е старата - 2 за победа и 1 за равенство.
Опонентите на кандидат-шампионите предлагат здрав отпор, надъхани най-вече от т.нар. практика "maletines" ("куфарчета") - сериозна финансова мотивация от трети отбор. Севиля дори на два пъти повежда на "Камп Ноу", след попадения на Диего Симеоне (да, същият) и Давор Шукер, но непримиримият Стоичков изравнява. След него идва ред на Ромарио, Лаудруп и Бакеро, които подпечатват победата с 5:2.
Истинският инфарктен момент идва в дъжда на "Риасор". В продължението на срещата Ла Коруня получава правото да изпълни дузпа, за нарушение на Ферер срещу Нандо. Щатният изпълнител Донато е сменен малко преди това, а голямата звезда Бебето бие отбой и директно се отказва да шутира. Така зад бялата точка застава опитният сърбин Мирослав Джукич, който обаче бие твърде нескопосано и вратарят на Валенсия Хосе Гонсалес (резервният, при това) с лекота улавя топката. Титлата за 4-ти пореден път отива при Барселона, които завършват първи по голова разлика. Джукич продължава с големите неудачи, губейки два финала на Шампионската лига със следващия си отбор Валенсия (!!!), преди все пак да вдигне трофея на Ла Лига с "прилепите", през 2002-ра, в самия край на кариерата си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
