Не ми беше жал за Лудогорец

Когато миналата сряда Домагой Вида вкара с глава в 98-та минута, не ми беше жал, че българският шампион отпада от евротурнирите. Бях ядосан, че допускат да бъдат елиминирани по толкова тъп начин, но в никакъв случай не ми беше жал за тях.

Събитията просто следваха нормалния си ход. Господ си знае работата. През миналия сезон се нагледах как Лудогорец бият в куп мачове с предварително ясен изход. 7:0 срещу юношите на Миньор, съдийски безумия срещу Черноморец и Литекс. Седях на Армията и безпомощно гледах как любимите железничари от Квартала падат тихо и кротко с 0:1, след като още през първото са ни нашарили с картони и са изгонили Антонио Павлов за няма нищо. Но всичко се връща, в крайна сметка.

През миналите две години, да не кажа двайсет, историята почти винаги се повтаряше по този начин. Локо Пд си купи титлата през сезон 03/04 и после беше пометен от Брюж. Наказанието на Дока от Литекс бе намалено на половина, без видима причина, а после отборът му отпадна от Висла Краков. Да не споменавам за Спартак Москва, Видзев и т.нат. Трябва да съществува някаква невидима връзка между купените трофеи и слабата игра в ШЛ няколко месеца по-късно. Просто няма друг начин.

Трябва да има и някаква много тясна връзка и между отпадането на Левски и ЦСКА и комисионите от трансферите на много играчи. Кой е довел Ромейн Ели от Лига 2 и в Левски? Кой е видял талант в дървото Шеридън, в левия бек Нилсон, в Саша Лукас и Тенгариня? Ако в Испания 50 000 евро останат без надзор и от тях тръгне да си взима всеки, все пак на масата накрая ще останат поне 10 000. Тук няма да остане и една стотинка.

Цивилизованите хора просто имат самосъзнание и знаят кога да спрат да крадат. Мисля че битката за трохите е големият проблем на българския футбол. Бинтованите до умопомрачение глезени, празните порутени стадиони, черното тото, отпадането от Мура и Сараево са само последствия от нея. Последствия, които ще престанат да съществуват, едва когато премахнем причината за тях. А тя се крие дълбоко в самите нас...

Ибра

Дали ще прави така в ПСЖ?? :D

Нулева година в Европа

Просто припомняне. Написах този материал преди месец и половина - мисля че важи за всички бг отбори изобщо, не само за Левски. Обърнете особено внимание на последното изречение...

Превъплъщенията на Юнес Кабул

Този див, див Юнес Кабул. Тази метросексуална канара с оскубани вежди, бивш съотборник на Митко Бербатов в Тотнъм. С тази визия като нищо ще последва примера на своя сънародник Ерик Кантона и ще направи кариера в киното, след като футболната му приключи. Вече са факт две от успешните му превъплъщения:

Като друг епилиран тарикат - персийският цар Ксеркс от "300" (в ролята му е бразилецът Родриго Санторо)

Като един класически побойник - Скалата

ჯანო ანანიძე

Jano Ananidze
Роден на 12.10.1992 г., в Кобулети, Грузия
Цена: 8-10 млн евро

Без съмнение най-горещият грузински млад талант в момента. Заглавието на материала е името му, написано на родния му език (една от най-безумните азбуки в света). Жано Ананидзе изглежда ще продължи традицията на силните нападатели на Грузия от последните двайсетина години - Шота Арвеладзе, Темури Кецбая (завършил треньорската школа към БФС през 2007-ма) и може би най-големият техничар в историята на тамошния футбол - Георге Кинкладзе. През 1995-та той и Михаил Кавелашвили станаха първите грузинци, играли във Висшата лига на Англия, с екипа на Манчестър Сити. Друг интересен факт от биографията на Кинкладзе е, че е един от малцината европейци, имали честта да облекат фланелката на гранд от Южна Америка - Бока Хуниорс, точно преди трансфера му в Сити. Моят най-ярък спомен, свързан с този човек, е от края на сезон 97/98. Тогава "гражданите" изпаднаха в Лига 1 (третото ниво на английския футбол), а един български ежедневник сложи огромна снимка на покрусения от мъка Кинкладзе на първата си страница, с надпис: "Адът очаква Манчестър Сити". Ето едно зашеметяващо видео за тези, които са позабравили неговите умения:

Кой би предположил, че едва десетина години по-късно, отборчето, вегетирало из долните дивизии на Острова, ще спечели Премиършип? Именно с Кинкладзе най-често бива сравняван Ананидзе. Нисък и поврътлив, точно като него, много бързи крака, хубав удар отдалече, прецизен пас. Историята му е доста интересна. Преминава в Спартак Москва не откъде да е, а от редиците на кръвния враг още от времето на комунизма - украинският Динамо Киев. Още на 16-годишна възраст Валери Карпин вижда, че има много хляб в него и го дърпа в първия отбор. Ананидзе дебютира с червено-бялата фланелка на 15 юли, 2009-та, в мач за Купата на Русия срещу ФК Краснодар. Пет месеца по-късно пък, на 18 октомври, бележи първото си попадение за Спартак, в шампионатен мач с Локомотив Москва. Веднага към него интерес проявяват Арсенал и Ливърпул, но от "Лужники" са категорични - Жано не се продава! Сезон след сезон, той се утвърждава все по-сериозно в първия тим на Спартак - вече има 55 мача и 7 гола.
Интерес предизвиква и изборът му на национален отбор. След като дълго време е ухажван от "сборная", Ананидзе официално оповестява пред медиите:"Вече направих своя избор. Аз съм грузинец и ще защитавам знамето на моята страна". Дебютът му е срещу Италия на 5 септември, 2009-та, а след малко повече от година бележи и първия си гол, при победата над Словения с 2:0 в Копер. Можем само да му пожелаем поне частично да се докосне до класата на Георге.


P.S. Към днешна дата (януари, 2015) Ананидзе също е поспрял с развитието си. Старши треньорът на Спартак Москва - Мурат Якин, явно му няма много доверие, защото го е пуснал в едва 7 мача през настоящия сезон (след 30 официални за ФК Ростов през миналия). Все пак трябва да се отбележи, че Жано е едва на 22 и все още не трябва да се плаши, че е приключил изцяло с футбола.