Жалко за Наполи

Вчера Наполи не успя да победи предпоследния Чезена на собствения си “Сан Паоло”. Изпуснатите ценни три точки като че ли окончателно бележат началото на края на един златен период за неаполитанския клуб. През последните три сезона южняците отбелязаха много сериозен прогрес на всички фронтове. От един средняк Наполи се превърна в тим, който дори за миг посегна към титлата в калчото. Но през този шампионат лъсна нещо, което Наполи (за разлика от истинските грандове) не притежава, поне засега. Достатъчно постоянство. Това най-вероятно ще бъде пагубно за отбора в по-дългосрочна перспектива. Наполи в момента е едва 7-ми, на цели 11 точки от третото място, което дава право на участие в квалификациите за Шампионската лига през следващия сезон. Знаем, че футболистите не играят за едни мили очи, а за успехи и трофеи. Едва ли плеядата на Кавани, Пандев, Почо Лавеци (от 5 години в Наполи), Хамшик (също от 5 години) и Инлер ще се запази в пълен комплект, ако отборът се класира само за Лига Европа. Да не говорим, че и мястото им там не е напълно сигурно.
“Небесносините” се представят силно в турнирите на пряка елиминация – полуфинал за Купата на Италия (която от отдавна е второстепенно състезание, най-вече за престиж), осминафинал за ШЛ. Винаги обаче трябва да се помни, че форматите на тези турнири са твърде залъгващи и често оставят отборите с пръст в уста. Моментна липса на концентрация и край, отпадаш. Вярно, има доста пари, но те далеч не са всичко. Миналата година Шалке игра полуфинал за ШЛ, но завърши на шокиращото 14-то място в Бундеслигата. “Миньорите” се нагушиха от най-комерсиалния турнир, но същевременно регистрираха и една напълно нулева следваща година откъм прояви в Европа, което със сигурност не се е харесало на играчите и феновете им. А футболистите на Наполи са още по-амбициозни в това отношение. Още преди началото на това първенство звездите им заявиха, че остават още един сезон, за да помогнат на тима да сътвори нещо голямо. За съжаление обаче стъпката към постоянната класа така и не можа да бъде осъществена. Наполи хвърли много в участието си в Шампионската лига и регистрира куп провали в Серия А. Най-логично би било южняците отново да продължат в този дух. Но добре знаем, че в ШЛ просто няма кой да те пусне току така. Окей, Челси, макар и малко вероятно, може да бъде отстранен. След него може да дойдат преодолимите Бенфика или Лион, но след това? На полуфинала примката се затяга и няма измъкване – Барса, Реал, Байерн. Милан... И отново се повтаря историята с Шалке.

Най-вероятно повечето звезди на Наполи ще се пръснат през следващия сезон. Хамшик от доста време иска да напуска, Кавани и Лавеци са желани от половин Европа, Пандев ще се върне в Интер. Има и някои ключови играчи, които далеч не са първа младост – Ароника и Де Санктис ще правят 35 тази година, Кампаняро - 32 . Жалко, защото вече се оформяше едно сериозно сработено ядро, което щеше да жъне доста успехи. Преди няколко седмици пристигна и чилийското дарование Едуардо Варгас, което допълнително подплати състава. Отборът стана наистина симпатичен, но всичко опира до спечелените купи. А тях просто ги няма. Треньорът Валтер Мацари сякаш надцени и играчите си, в чисто спортно-технически план. В доста срещи Наполи излезе със схема 3-4-3, с трима централни бранители. Атрактивна постройка, за която обаче са нужни наистина класни футболисти, особено в защитен план. Тримата централни трябва да са много добре сработени, защото покриват по-голяма площ от терена и често се налага да се дърпат в изкуствена засада. Уго Кампаняро, Паоло Канаваро и Салваторе Ароника са добри, но не достатъчно, за да изкарат цял сезон в тази формация. Фланговите играчи пък трябва да са поливалентни и да участват активно както в защита, така и в нападение. Барселона също често използва подобна схема, но там бирата е съвсем друга – все пак говорим за най-силния отбор в света. В края на миналата година на Мацари му дойде акъла в главата и се върна към по-смилаемата 4-2-3-1. Като че ли обаче го направи твърде късно. Фактите говорят сами – през този сезон Наполи допусна цели 24 гола в 21 мача от Серия А. За сравнение, първият в класирането Ювентус е инкасирал само 13 попадения.
Ако в момента Наполи беше трети или четвърти, положението щеше да е коренно различно. Може би в Неапол трябва да си припомнят времената на Марадона и Карека, когато отборът е поставял на втори план участието в Европа, приоритет е било калчото. И тези имена са останали в историята...

Когато футболът отстъпва

Има и такива моменти. Рядкост са, но ги има. Днешният следобед бе специален. Най-дългият финал в историята на Откритото първенство на Австралия по тенис - почти шест часа. "Епичен" - това е най-точното определение за него. Мускулите и сухожилията са опънати до скъсване, потта кваси изкуствената настилка на корта в Мелбърн. Честно казано, при 4:2 за Надал в последния сет, си мислех че Джокович няма шанс. Но той се оказа по-корав и от Синиша Михайлович на финала за КЕШ срещу Марсилия и обърна испанеца. Щеше да е истинска разсипия, ако не беше победил, след като изпусна цели 6 възможности за по-ранен пробив. Мед ми капна от сърцето, когато в тайбрека го видях да стиска кръстчето си, да се кръсти и гледайки нагоре да вика "Боже, молим те!".
Неволно си припомних събитията от онова лудо американско лято през 1994-та. В разгара на гражданската война в бивша Югославия, сърбите стрелят снаряди при всеки наш гол и победа. Стрелят дори и при примирие, което нагнетява още повече напрежение. Босненци и хървати недоумяват на какво се дължат тези залпове, при положение, че битката е спряна. Дължат се на друга битка - тази на терена. Този следобед ролите бяха разменени - сърбин играеше, а ние стискахме палци. Защото братята трябва да се подкрепят.

Оскар за симулация

Номинациите за Оскарите минаха преди няколко дни, но това момче заслужава да бъде вместено с "уайлд кард" в тях. Нарцис Еканга от Екваториална Гвинея. Внимателно проследете неговите действия след като Даме Н'Дойе от Сенегал го фаулира. Най-големият ташак е, че съдията се върза и спря играта :)))

Георги Господинов - българският Зинедин Зидан

Не помня от кога една книга не ме бе държала буден до сутринта. Може би последният път беше преди 2 или 3 години, когато препрочитах “Юрски парк” на Майкъл Крайтън. Миналата година бях захласнат и по “Хищни нокти” на Марко Видойкович, но тя е доста по-лесно смилаема и я приключих бързо. С “Физика на тъгата” положението бе далеч по-тежко. Три поредни сеанса до 6 сутринта и спане до късния следобед. Първият и задължителен атестат за това дали една книга е добра – тя трябва да те грабне и да не те пуска дълго време. Дори и след прочитането й.
Романът започва някак монотонно и неясно. Легендата за Минотавъра, едно момче с бича глава събира навалица на селския панаир, спомени от Втората световна, един мъртъв войник неочаквано се завръща вкъщи. Всичко започва да се преплита и да добива смисъл. Типично за нещата на Георги Господинов. Досущ като “Естествен роман”, историята постепенно се оформя и те вкопчва в прегръдката си. Една след друга, като на конвейер, започват да се роят и други истории. Големи амплитуди от усещания. Пасажите с безумните проекти на Гаустин, есето на социалистическите ученици за живота им през 2000-та година, последствията от неутронната бомба, ме накараха да се смея на глас. Темата за обезлюденото градче, за заточението на село и мисълта как един малчуган няма друг избор освен да наблюдава през прозорчето на мазето какво се случва навън, почти отрониха сълзи от очите ми. Точно това е литературата – усещания. Една творба те впечатлява, докарва ти голяма гама от емоции и усещаш, че нещо значимо се е случило. Нещо завинаги остава в сърцето ти и невидимо определя дали произведението наистина си струва.
Лабиринтът продължава да се разраства. Благодатна тема – оказва се, че лабиринти има навсякъде около нас. Живеем в една плетеница от улици, стълби, миризми, звуци и усещания. Ние самите сме изтъкани от лабиринти. Малко след средата, книгата отново става леко монотонна. Нещата започват да се припокриват, смисълът на доста абзаци е един и същ като на предишните. Все по-често срещаме изброяване от типа на “спах в Грац, Любляна, Сплит и Торино”. По-скучните пасажи в една книга са неизбежни, но и полезни за нейното развитие. Така силните моменти се открояват по-ясно, читателят ги усеща по-добре. Финалната фаза на романа оправдава неговото заглавие. Тъжна, но и много завладяваща, което е по-важно. Гасиш нощната лампа, навън вече е светло. Мъчиш се да заспиш. Въртиш се, припомняш си култовите пасажи и изречения. “Представяхме се, казано накъсо, като изпуснати комунисти в Космоса”. “За проектът Прет-а-порте от презервативи се погрижи лично той”. “А баба му и дядо му, те нямаха никакъв шанс, бяха толкова бавни. Баба му първо трябва да си сложи очилата, тя никога не знае къде са, после да намери творбата с противогаза, да извика дядо му, който сигурно ще е някъде при кравите. Това определено правеше повече от секундите, които са отпуснати”...
Георги Господинов пише топло, създава едно уютно чувство за плътност. Изключително чувствителен човек с невероятно фин стил, който малцина притежават. Ако беше музикант, щях да го опрелича на Стинг. Ако беше футболист – на Сократес или Зинедин Зидан. Богатият му житейски опит, в комплект с ловкото прескачане от история в история, разказите за различните точки на планетата, които е посетил, го правят космополитен. А това е ключово, за да те помнят и извън пределите на родината ти. “Физика на тъгата” заслужава да бъде удостоена с Нобелова награда. Разбира се, до голяма степен там нещата се определят от различни политически фактори, а не толкова от литературата. Добре че Господинов е дисидент по душа – това определено е плюс за него. Искрено му пожелавам успех и задочно му стискам ръката. Ще препрочета книгата и ще вниквам все повече в нея. Сега я оставям да отлежи...

Бисери от сайтовете за запознанства

Почти всеки от нас малко или много има опит в сайтовете за запознанства. Забавно е да правиш свалки в нета, а шоуто става пълно, когато започнат да се ръсят здрави бисери. Предлагам ви малка част от тези, на които съм се натъкнал през годините (засега само за тези се сещам). Enjoy :)

“Respectus sweet, УсПехЧетЪъ” (Започваме с най-безобидното. Срещали сте често подобни ефектни комбинации от големи и малки букви)

“Изкарах си много яко. Бяхме на бар в Студентски – имаше силна музика и много хора” (Една глупава мацка ми обяснява как е прекарала снощи. Логично е, когато се излезе на бар, да има силна музика и много хора :))

"Искам да се кача на небето и да целуна Господ" (Малка анорексичка беше изпаднала в нервна криза, докато си чатехме. Не е много за смях, ама... :))))

"Аз: Много си красива и имаш страхотно тяло (mm)
Тя: Амин"
(Като прелюдия от предния бисер. Може би най-шокиращият диалог, на който съм бил свидетел из тия сайтове. Надявам се го е казала на бъзик...)

“Въри са гръмни бе, аз съм много стилен” (Някакъв кретен от прованса се пенеше, след като се бях избъзикал с него)

“Ти на п*тката ми не можеш да се намажеш. Тя е розова, позлатена, сцепена е на обратно” (Една мацка се беше разлютила на живо в Гепиме. Същия ден я бяха уволнили от работа и явно си изливаше гнева върху някакъв тип от сайта, който също я беше изнервил)

“Не можеш да ме е*еш отзад, защото и аз имам пишка и ташаците ни ще се удрят едни в други” (Същата мацка, продължава да отговаря директно на провокациите на онзи)

“Искам батку, а не дядку!!!” (Някаква малка путеса си го беше сложила в подписа)

“Махай се бе, приличаш ми на някъв общак!” (Една дебелана ме направи на две стотинки, след като я бях взел на подбив за наднорменото й тегло)

Приключих с глупостите. Искам гадже
с униформа, за да мога да я нося аз :D I`m on a
quest for love.mp3 Сърфисти, катерачи, пирати,
рокери и къмпингари са една крачка напред
:D (Подпис на жена от Гепиме. Истинска пое(у)теса)

“Момчета, ще се празниме ли?” (Поредният ексхибиционист, който лъскаше пред камерата си в Гепиме. След двучасов сеанс явно беше взело да му писва и последва този риторичен въпрос)

“Искам да си моята богиня, да си майка на децата ми...” (Някакъв чичко се обясняваше в любов на братовчедка ми, която се оказа едно 15-20 години по-малка от него)

“Искаш ли да си обменяме телесни влаги?” (Недвусмислен въпрос на стената на една мацка във Флиртче. По-забавното е, че бе постнато от жена.)

“Искам да съм твой роб и да ти се подчинявам. Искам да съм куче и да ме дресираш. Искам да ти го олигавя като санбернар” (Една педеруга ми го написа в Гепиме)

Завършваме с любимото ми (незнайно защо, на пръв поглед изглежда много семпло). Класическият синтезиран отговор, когато не искаш някой да ти досажда и да ти пише повече:

“Защо просто не го духнеш?”