ПСЖ

Преди точно 20 години ПСЖ отстрани Барса за КЕШ (финалист през 94-та и победител през 92-ра) по инфарктен начин. Стоичков, Джика Хаджи, Куман, Жинола, сър Джордж, Раи (братът на Сократес) и компания. Спомням си, че това беше един от първите големи мачове, които гледах съзнателно, плаках от емоция (макар да не бях чувал нито един от играчите тогава) и бях силно впечатлен от многото ударени греди. Сега историята се повтори - парижани удариха още един гранд, въпреки че рано-рано бяха пратени в нокдаун от съдията... Футболът е жив.

Моуриньо

Култово. Направо не е за вярване какви шокиращи (и в същото време успешни) ходове може да направи един голям треньор:

Оскар

Бруталната шайбичка на Оскар срещу Стоук Сити вчера:

Стоук - Челси

Дъжд от красиви голове (нещо твърде нетипично за Стоук) и пореден студен душ за Моуриньо в заключителните минути...

Базел - Челси

Едно уникално видео, в което:
- Русия за малко не вкара
- Чех спаси с каска!
- Мохамед Салах си уреди трансфер на Острова

Челси - УБА

Три неща за този мач:
- Ето'О наистина се оказа едно много хитро копеленце
- Чех лееко-полеко отива към пенсия
- Дузпата беше смехотворна

Ето'О

This crafty bastard...

Витес

"Колонията на Челси" е на път да достигне пика в представянето си през този сезон. Подсиленият от цели шестима играчи на лондончани Витес вече е първи в класирането на Ередивизи - нещо немислимо през изминалите 20 години. Интересното е, че за последно клубът е ставал шампион на Холандия преди точно 99 години - сезон 1914/1915

Ajax Vs Vitesse 0-1 02/11/2013 by niv131

Хуан Мата

Силно

Кардиф - Тотнъм

Масивен гол на Паулиньо, с който "шпорите" изтръгнаха безценна победа преди домакинството на Челси другия кръг. Нямам търпение за сблъсъка между учител и ученик - Моуриньо срещу Вилаш-Боаш :)))

καρτιφτοτεναμ ourmatch.net by ourmatch

Лукаку

Дали Челси са наясно, че разполагат с новия Дрогба?

Адебайор

Уникална шайба на Емануел снощи

Челси - Базел

Отново НЕчовешки гол на Давид Луиз.

Давид Луиз

Брилянтно

Саутхемптън - Челси

Обърнете специално внимание на втория гол на Саутхемптън, дело на щатния им голмайстор Рики Ламбърт:
szólj hozzá: Southampton vs Chelsea 2:1 GOALS HIGHLIGHTS

Еден Азар

No comment...

Внезапна смърт

До преди няколко дни всичко в Порто вървеше по мед и масло. “Драконите” наскоро бяха направил требъл от трофеи и имаха добре сработен състав, с който несъмнено щяха да стигнат много далеч в Шампионската лига. Като нищо можеха и да я спечелят. Фундаменталната част, която спояваше чарковете на синьо-бялата машина, беше Андре Вияш-Бояш. В средата на седмицата той абдикира и изведнъж всичко рухна...

Лично аз разбрах за съществуването на талантливия до безобразие португалец от една игра. Казва се “Football manager”, вероятно сте я разцъквали. Преди около година и половина се натъкнах на един младок, който водеше Академика Коимбра и имаше 180 потенциал от възможни 200 - т.е. хората, които бяха направили играта смятаха, че го чака невероятно бъдеще в треньорската професия. В началото това ме шокира и се усъмних в качествата му – няколко пъти бегло бях мяркал името му преди този момент и изобщо не предполагах, че му възлагат такива грандиозни надежди. От тогава започнах по-сериозно да следя какво се случва с него.

Сигурно вече знаете историята му, но аз все пак ще ви я припомня набързо. Още на 17 покрива треньорски лиценз в УЕФА, а на 23 вече води национален отбор – макар и този на скромните Британски Вирджински острови. На 26 вече е асистент на Моуриньо в Челси, после отива с него и в Интер. На 32 става мениджър на Порто. Година по-късно печели титлата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. След всички тези постижения той отново акостира в Челси – този път като старши-треньор.

Мениджърът трябва да се държи с футболистите като със свои собствени синове. Да ги разбира, подкрепя, да ги мотивира и да им сипва какаото в млякото, когато е нужно. Точно това беше Вияш-Бояш за играчите на Порто. Един мечтан баща, който повечето от тях не бяха имали. Той изстиска най-доброто от Хълк и Фалкао, превърна ги в истински звезди, които правят разликата в мачовете и теглят отбора напред. С напускането на Вияш-Бояш обаче, като че ли назря времето те също да си тръгнат. Той бе единствената причина те да останат още един сезон на “До Драгао”. Сега май за тях удари часа да си потърсят нови предизвикателства, в някой по-голям европейски клуб. Те достигнаха тавана си в Португалия, вече няма какво да ги задържи там. Като нищо може да последват своя “пастрок” в лондонското му поприще.

С още едно-две класни попълнения през лятото “драконите” можеха да съперничат по сила дори на могъщата Барса. Изведнъж обаче всичко се срина и съставът по-скоро ще ближе рани през следващата година. Ситуацията много ми напомня за момента, когато Моуриньо, подобно на доста по-младия си колега, отиде в Челси, след като бе обрал всички възможни титли. Специалния взе половината състав на Порто със себе си на “Стамфорд Бридж”, а след това “синьо-белите” падаха от Артмедия и Рейнджърс. За идното издание на ШЛ Порто ще бъде в първа урна – водач на група, който привидно ще избегне големите риби в надпреварата. Според мен обаче, отборът ще бъде желан съперник за останалите тимове, на фона на имена като Реал, Ман Юнайтед и Милан.

Според някои хора фигурата на старши-треньора е на последно място в йерархията на един клуб. Преди много години, президентът на Дарби Каунти определя великия Брайън Клъф като “най-нисшия сред нисшите, човекът, който трябва да чака реда си след играчите, феновете, изпълнителния директор, секретарките и чистачките в клуба.”. Много скоро след тази реплика Клъф напуска “овните”, които, от шампиони, постепенно се превръщат в посредствен отбор и изпадат. Идентичен ще е и случаят с Порто. “Драконите”, разбира се, няма да паднат до нивото на Гимараеш и Пасош де Ферейра, но регресът ще бъде на лице. Регрес, който до преди няколко дни малцина са очаквали. Внезапна смърт...

За дузпите и хората

Същността на футболната игра е победата. Победите се постигат с отбелязването на попадения. Топката трябва да премине голлинията. Дали ще е с половин обиколка, дали ще е с помощта на ръка, на коляно, от засада или автогол – важното е съдията да го зачете.

Дузпата е едно от най-лесните пътища към гола. Именно заради това, нейното заработване вече е превърнато в изкуство. Играчите дебнат за леко протегнат крак, за минимално подпиране в гърба или лош дъх в лицето си, за да се метнат като риби. Няма значение дали ще е Филипо Индзаги, Кристиано Роналдо или Велизар Димитров. Дори и един футболен лаик, без никакво усилие може да забележи, че 90% от отсъдените дузпи в днешно време са чисти симулации. След това идват радостта и кинтите. Всичко е толкова просто.

През последните десетина дни станах свидетел на две заслужаващи Оскар симулации.

Челси вървеше към провал у дома срещу Юнайтед, когато Карло Анчелоти пусна в игра Юри Жирков. Руснакът веднага реши да стане герой за своите. Той чукна топката в наказателното поле, но вместо да се опита да стреля или да подаде към съотборник, нескопосано се строполи в краката на Крис Смолинг. Защитникът на червените дяволи бе видимо изненадан и чистосърдечно вдигна ръце – реф, не съм направил нищо! Съдията обаче явно е почитател на седмото изкуство и беше категоричен – дузпа. Лампард хладнокръвно донесе победата на лондончани с 2-1...

Седмица по-късно Барселона нагъваше Арсенал, но топчиите все още не се бяха предали. Мачът отиваше към продължения, когато на сцената излезе голобрадият Педро Родригес. Почти идентична ситуация – халфът на Барса си поведе топката и после падна като покосен, след символично докосване от Лоран Кошчелни. Отново симулантът не си направи труда да дриблира по-продължително. Нещо повече – Педро дори изобщо не се затича в посоката, към която тръгна коженото кълбо, а направо се насочи към крака на Кошчелни. Смях. Меси бе точен от бялата точка и реши срещата.

Нещата заприличват на долнопробен цирк. От онези, в които акробатите са гъвкави циганета от местния катун, а клоуните са престарели алкохолици без пукната пара. Зрителите обаче се тълпят да ги гледат, да плащат и да се дивят на “таланта” им. И циркът просперира. Защото всички се кефят, когато има сеир...

Притчата завършва по български. Вчера бях в Перник, на Миньор – Монтана. Безумно глупав мач, донесъл обаче, изненадваща поука. Два пъти домакините се опитаха да си изпросят дузпа с класически прийоми – и двата пъти реферът Таско Тасков ги отряза безцеремонно. Така трябва да се прави. Първият път защитник на Монтана се сборичка с Явор Въндев, който се опита майсторски да изиграе ситуацията. Нападателят задържа топката, изчака бранителят да го понатисне, а след това се строполи и умолително погледна към съдията. Жълт картон за Явката и вълна от псувни по трибуните. При втория случай положението беше сходно, но не помня точно кой беше замесен. Май французинът Брахими. Отново нищо. Само псувните се засилиха двойно. Все пак трябва да признаем, че Миньор победи без никаква съдийска помощ. А моментът беше идеален за подобен реверанс. Негативен резултат за перничани, чиято публика е известна с буйния си нрав. Една дузпа щеше да ги успокои, да разсее напрежението. И след срещата никой нямаше да каже “копче”. Таско обаче доказа, че е по-мъж от Мартин Аткинсън и Масимо Бусака.