Същността на футболната игра е победата. Победите се постигат с отбелязването на попадения. Топката трябва да премине голлинията. Дали ще е с половин обиколка, дали ще е с помощта на ръка, на коляно, от засада или автогол – важното е съдията да го зачете.
Дузпата е едно от най-лесните пътища към гола. Именно заради това, нейното заработване вече е превърнато в изкуство. Играчите дебнат за леко протегнат крак, за минимално подпиране в гърба или лош дъх в лицето си, за да се метнат като риби. Няма значение дали ще е Филипо Индзаги, Кристиано Роналдо или Велизар Димитров. Дори и един футболен лаик, без никакво усилие може да забележи, че 90% от отсъдените дузпи в днешно време са чисти симулации. След това идват радостта и кинтите. Всичко е толкова просто.
През последните десетина дни станах свидетел на две заслужаващи Оскар симулации.
Челси вървеше към провал у дома срещу Юнайтед, когато Карло Анчелоти пусна в игра Юри Жирков. Руснакът веднага реши да стане герой за своите. Той чукна топката в наказателното поле, но вместо да се опита да стреля или да подаде към съотборник, нескопосано се строполи в краката на Крис Смолинг. Защитникът на червените дяволи бе видимо изненадан и чистосърдечно вдигна ръце – реф, не съм направил нищо! Съдията обаче явно е почитател на седмото изкуство и беше категоричен – дузпа. Лампард хладнокръвно донесе победата на лондончани с 2-1...
Седмица по-късно Барселона нагъваше Арсенал, но топчиите все още не се бяха предали. Мачът отиваше към продължения, когато на сцената излезе голобрадият Педро Родригес. Почти идентична ситуация – халфът на Барса си поведе топката и после падна като покосен, след символично докосване от Лоран Кошчелни. Отново симулантът не си направи труда да дриблира по-продължително. Нещо повече – Педро дори изобщо не се затича в посоката, към която тръгна коженото кълбо, а направо се насочи към крака на Кошчелни. Смях. Меси бе точен от бялата точка и реши срещата.
Нещата заприличват на долнопробен цирк. От онези, в които акробатите са гъвкави циганета от местния катун, а клоуните са престарели алкохолици без пукната пара. Зрителите обаче се тълпят да ги гледат, да плащат и да се дивят на “таланта” им. И циркът просперира. Защото всички се кефят, когато има сеир...
Притчата завършва по български. Вчера бях в Перник, на Миньор – Монтана. Безумно глупав мач, донесъл обаче, изненадваща поука. Два пъти домакините се опитаха да си изпросят дузпа с класически прийоми – и двата пъти реферът Таско Тасков ги отряза безцеремонно. Така трябва да се прави. Първият път защитник на Монтана се сборичка с Явор Въндев, който се опита майсторски да изиграе ситуацията. Нападателят задържа топката, изчака бранителят да го понатисне, а след това се строполи и умолително погледна към съдията. Жълт картон за Явката и вълна от псувни по трибуните. При втория случай положението беше сходно, но не помня точно кой беше замесен. Май французинът Брахими. Отново нищо. Само псувните се засилиха двойно. Все пак трябва да признаем, че Миньор победи без никаква съдийска помощ. А моментът беше идеален за подобен реверанс. Негативен резултат за перничани, чиято публика е известна с буйния си нрав. Една дузпа щеше да ги успокои, да разсее напрежението. И след срещата никой нямаше да каже “копче”. Таско обаче доказа, че е по-мъж от Мартин Аткинсън и Масимо Бусака.
