И една още по-драматична история, за която се сетих в метрото...
Вечерта на 15-ти май, 1994. Последен кръг в Примера - решава се титлата. Ла Коруня води с 55 точки и е домакин на Валенсия, Барселона са втори с 54 и приемат Севиля. Схемата за точкуване все още е старата - 2 за победа и 1 за равенство.
Опонентите на кандидат-шампионите предлагат здрав отпор, надъхани най-вече от т.нар. практика "maletines" ("куфарчета") - сериозна финансова мотивация от трети отбор. Севиля дори на два пъти повежда на "Камп Ноу", след попадения на Диего Симеоне (да, същият) и Давор Шукер, но непримиримият Стоичков изравнява. След него идва ред на Ромарио, Лаудруп и Бакеро, които подпечатват победата с 5:2.
Истинският инфарктен момент идва в дъжда на "Риасор". В продължението на срещата Ла Коруня получава правото да изпълни дузпа, за нарушение на Ферер срещу Нандо. Щатният изпълнител Донато е сменен малко преди това, а голямата звезда Бебето бие отбой и директно се отказва да шутира. Така зад бялата точка застава опитният сърбин Мирослав Джукич, който обаче бие твърде нескопосано и вратарят на Валенсия Хосе Гонсалес (резервният, при това) с лекота улавя топката. Титлата за 4-ти пореден път отива при Барселона, които завършват първи по голова разлика. Джукич продължава с големите неудачи, губейки два финала на Шампионската лига със следващия си отбор Валенсия (!!!), преди все пак да вдигне трофея на Ла Лига с "прилепите", през 2002-ра, в самия край на кариерата си.
