Счупеният дрийм тийм

Беше ми доста трудно да напиша следващия материал. Бях длъжен отново да изгледам всички тези отвратителни клипове и снимки. Ужас!!! В този “дрийм тийм” повечето хора не са звезди и едва ли биха завършили годината без контузия. За съжаление във футбола понякога се случват и такива неща. Има още твърде много брутални травми (на прима виста се сещам за Мето Деянов и Вальо Найденов), но гледах да избера някои по-екзотични и фрапантни. Ето ги и замесените:

До последно се колебаех между Петр Чех и Грегори Купе за вратарския пост. Все пак се спрях на французина, защото изпълнението му е уникално – той на практика сам чупи крака си. По това време Купе е футболист на ПСЖ. Парижани играят шампионатен мач с Оксер. Стражът се засилва, за да изчисти една топка на аутлинията, но стъпва много лошо и огъва неспасяемо глезена си. Тежката травма слага край на кариерата му.

http://www.youtube.com/watch?v=RP42cEbqUD0

Защитният вал започва от бразилеца Филипе Луиш. При една спорна топка, вратарят на Атлетик Билбао Горка Ирайсос се приземява върху крака му и го чупи като солета. Саркастичното е, че секунда по-рано Филипе е успял да чукне коженото кълбо и да вкара гол. Вместо да ликува заедно със съотборниците, той едва не припада от болка. Извън терените е през следващата половин година.


http://www.youtube.com/watch?v=DfAJxTp5LFQ

Вилфред Бума се слави като безкомпромисен защитник, но и той си намира майстора, в лицето на един датчанин от Одензе. Мачът е от непретенциозния турнир Интертото, а ситуацията е безобидна – рутинно единоборство в центъра. Глезенът на Бума обаче се обръща перпендикулярно на тибията му, а сезонът за холандеца приключва още преди да е започнал.

http://www.youtube.com/watch?v=0ed7QTEe6cM&feature=related

Полякът Марчин Василевски се наслаждава на успешен престой в Белгия с екипа на Андерлехт, докато не идва едно дерби със Стандарт Лиеж. Халфът на противниците Аксел Вицел влиза умишлено с бутоните напред и чупи подбедрицата на Василевски. Впоследствие белгиецът е наказан за 10 срещи.


http://www.youtube.com/watch?v=8WnLwuZGGdQ

Следващият инцидент за мен е най-бруталния в целия списък. Той единствен има и предистория.

През 1997 г Алф Инге Хааланд става играч на Лийдс. Септември същата година, той е титуляр при домакинство на Ман Юнайтед. В края на мача суровият Рой Кийн влиза много грубо в краката на Хааланд, но вместо да го контузи, къса своите външни кръстни връзки. Докато Кийн лежи и се превива, норвежецът се надвесва над него и започва да го обвинява, че симулира, само и само да избегне наказание заради зверското си влизане. Твърдоглавият ирландец преглъща обидата, но мълчаливо зачаква момента на разплата.

А той идва през един априлски ден на 2001 година. Хааланд вече е в редиците на Ман Сити и отново трябва да се изправи срещу Кийн. Напрежението около дербито на Манчестър налива допълнително масло в огъня. Кийн отново влиза брутално в дясното коляно на Хааланд, но този път направо го раздробява. С кариерата на бранителя е свършено, а рендето първоначално е глобено само с 5000 паунда. След като години по-късно Кийн пише в автобиографичната си книга, че умишлено е потрошил Хааланд, ФА се самосезира и го одрусва със 150 К, като спира и правата му за 5 мача.

http://www.youtube.com/watch?v=LLXkrhIcySs

Преминаваме към импровизираната халфова линия. На 29 март 2008 г се играе мачът между скромните хърватски Задар и Цибалия. Известно време всичко е спокойно, преди Хрвойе Чустич да загуби равновесие след борба рамо в рамо със съперников футболист и да си удари много лошо главата в циментовата стена до тъчлинията. Той веднага е опериран в местна болница, но няколко дни след инцидента, умира...

http://www.youtube.com/watch?v=tSyAUaL5iqw

Най-пресният случай от всички – септември, миналата година. Юнайтед не може да бие Рейнджърс като домакин, в среща от Шампионската лига, а за капак на това техен основен играч е изваден за дълго време извън строя. Глезенът на Луис Антонио Валенсия е счупен след шпагат на Кърк Броудфут. След мача защитникът на Джърс казва, че всичко е станало случайно, но едва ли някой му е повярвал...

http://www.youtube.com/watch?v=EBWeLdIoLqc

Боговете също не са застраховани от травми. Преди точно 5 години Рома играе на “Олимпико” с посредствения Емполи. Вълците бият рутинно с 1-0, но победата е помрачена от контузията на Франческо Тоти. Принца на Рим е фаулиран в центъра, а глезенът му за миг се огъва на почти 180 градуса. Тоти по чудо избягва нечовешко счупване, а от кадрите и до ден днешен ме побиват тръпки.

http://www.youtube.com/watch?v=Tawk5ArMyqM&feature=related

Ето го и “вълшебното трио” в нападение.

Счупената подбредрица на Хенрик Ларсон е може би първата наистина брутална контузия, на която бях свидетел. Мачът беше за Купата на УЕФА, Селтик – Лион. Серж Блан от “хлапетата” подпря много лошо Ларсон отзад, а костта му опъна чорапа. Въпреки това, след дълго лечение Хенке се завърна в игра, а през 2006 дори спечели ШЛ с Барса.

http://www.youtube.com/watch?v=fdJP6aNQ4VI

Джибрил Сисе няма никакъв късмет. Броени дни преди началото на Мондиал 2006 Франция играеше поредния приятелски мач с Китай. Сисе просто си тичаше, когато без да иска заора в земята и кракът му се счупи като тръстиково стъбло. Джиб пропуска световните финали, а след това формата му пада сериозно.

http://www.youtube.com/watch?v=GANrM2kr--E

Компания на Ларсон и Сисе в авангарда прави Едуардо да Силва. Всички си спомняме бруталното влизане на Матю Тейлър от Бирмингам в краката на бразилеца, докато той носеше екипа на Арсенал. Кракът на Едуардо дори бе заплашен от ампутация, но той превъзмогна травмата и сега бележи за Шахтьор Донецк.

http://www.youtube.com/watch?v=rc4_yT7aGek

Завършваме със старши треньора на дрийм тийма - това е немецът Евалд Лиенен. На 14 август, 1981 г бедрото му е разпрано от бутоните на играч от Вердер Бремен. Раната е дълбока около 5 и дълга шокиращите 25 см. Изненадващо, Лиенен е в състояние да ходи – той веднага изтичва до треньора на Вердер Ото Рехагел и му търси сметка за поведението на неговите подопечни. Пострадалият е зашит с 23 шева. През треньорската си кариера Лиенен води много отбори, между които Арминия, Тенерифе, Олимпиакос и Борусия Мьонхенгладбах.

http://www.youtube.com/watch?v=KIWWYOqG_9s

Дебют в "Меридиан Мач"

Ами, на кратко - представям ви дебютната ми самостоятелна страница в "Меридиан Мач". Написах я преди три седмици, но чак сега намерих читав фотоапарат, за да я снимам. Е, статистиката я добави един колега, но... кой ти гледа статистика в тия жеги :)) Иначе веднага, след като излезе съответният брой, я закачих на корковото табло над бюрото ми и сега си я гледкам с кеф.

Малко по-малко се катерим в професията. Уесно нема. Оказа се, че да търсиш новини било много по-трудно от това да запомниш с каква марка ножчета се бръсне Ел-Хаджи Диуф. Надявам се след половин-една година да мога да кажа, че съм научил нещо в професията. Надявам се стадионите ни да спрат да миришат на урина, каквато миризма ме лъхна във фоайето на "Локомотив" днес. Надявам се Мирза Мешич да бъде по-точен в шампионатните мачове срещу Левски. Надявам се все повече хора да си купят дебютната ми книга "Истории от Квартала". Надявам все повече хора да четат глупостите в блога ми и във вестника. Надявам се :))

Внезапна смърт

До преди няколко дни всичко в Порто вървеше по мед и масло. “Драконите” наскоро бяха направил требъл от трофеи и имаха добре сработен състав, с който несъмнено щяха да стигнат много далеч в Шампионската лига. Като нищо можеха и да я спечелят. Фундаменталната част, която спояваше чарковете на синьо-бялата машина, беше Андре Вияш-Бояш. В средата на седмицата той абдикира и изведнъж всичко рухна...

Лично аз разбрах за съществуването на талантливия до безобразие португалец от една игра. Казва се “Football manager”, вероятно сте я разцъквали. Преди около година и половина се натъкнах на един младок, който водеше Академика Коимбра и имаше 180 потенциал от възможни 200 - т.е. хората, които бяха направили играта смятаха, че го чака невероятно бъдеще в треньорската професия. В началото това ме шокира и се усъмних в качествата му – няколко пъти бегло бях мяркал името му преди този момент и изобщо не предполагах, че му възлагат такива грандиозни надежди. От тогава започнах по-сериозно да следя какво се случва с него.

Сигурно вече знаете историята му, но аз все пак ще ви я припомня набързо. Още на 17 покрива треньорски лиценз в УЕФА, а на 23 вече води национален отбор – макар и този на скромните Британски Вирджински острови. На 26 вече е асистент на Моуриньо в Челси, после отива с него и в Интер. На 32 става мениджър на Порто. Година по-късно печели титлата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. След всички тези постижения той отново акостира в Челси – този път като старши-треньор.

Мениджърът трябва да се държи с футболистите като със свои собствени синове. Да ги разбира, подкрепя, да ги мотивира и да им сипва какаото в млякото, когато е нужно. Точно това беше Вияш-Бояш за играчите на Порто. Един мечтан баща, който повечето от тях не бяха имали. Той изстиска най-доброто от Хълк и Фалкао, превърна ги в истински звезди, които правят разликата в мачовете и теглят отбора напред. С напускането на Вияш-Бояш обаче, като че ли назря времето те също да си тръгнат. Той бе единствената причина те да останат още един сезон на “До Драгао”. Сега май за тях удари часа да си потърсят нови предизвикателства, в някой по-голям европейски клуб. Те достигнаха тавана си в Португалия, вече няма какво да ги задържи там. Като нищо може да последват своя “пастрок” в лондонското му поприще.

С още едно-две класни попълнения през лятото “драконите” можеха да съперничат по сила дори на могъщата Барса. Изведнъж обаче всичко се срина и съставът по-скоро ще ближе рани през следващата година. Ситуацията много ми напомня за момента, когато Моуриньо, подобно на доста по-младия си колега, отиде в Челси, след като бе обрал всички възможни титли. Специалния взе половината състав на Порто със себе си на “Стамфорд Бридж”, а след това “синьо-белите” падаха от Артмедия и Рейнджърс. За идното издание на ШЛ Порто ще бъде в първа урна – водач на група, който привидно ще избегне големите риби в надпреварата. Според мен обаче, отборът ще бъде желан съперник за останалите тимове, на фона на имена като Реал, Ман Юнайтед и Милан.

Според някои хора фигурата на старши-треньора е на последно място в йерархията на един клуб. Преди много години, президентът на Дарби Каунти определя великия Брайън Клъф като “най-нисшия сред нисшите, човекът, който трябва да чака реда си след играчите, феновете, изпълнителния директор, секретарките и чистачките в клуба.”. Много скоро след тази реплика Клъф напуска “овните”, които, от шампиони, постепенно се превръщат в посредствен отбор и изпадат. Идентичен ще е и случаят с Порто. “Драконите”, разбира се, няма да паднат до нивото на Гимараеш и Пасош де Ферейра, но регресът ще бъде на лице. Регрес, който до преди няколко дни малцина са очаквали. Внезапна смърт...

Гарра-та ще просперира във Фрайбург

“Гарра”. Пишело се с двойно “р”, каза ми го един колега от “Меридиан Мач”, който е завършил френска филология. Съгласих се – все пак съм прост среднист. След това говорих и със самия Дембеле. По телефона, но не на френски, а на английски. Оказа се, че го знаел добре.

Гарра-та е пич. “Hi, Garra, how you doing? – Well, I don’t wanna talk!”. Веднага ми го казваше, а след това аз безуспешно се опитвах да измъкна нещо интересно от него. При втория ни разговор, два-три дни преди да подпише с Фрайбург, явно напрежението си каза думата и малко си поизпусна нервите. Понахрани Гонзо, после за една бройка да ме напсува. Затвори ми, а аз веднага го набрах пак и се избъзиках, че връзката сигурно се е разпаднала. Той подчерта, че няма нищо такова и че нарочно е тръшнал слушалката. Такъв ще го запомня преди всичко – импулсивен и прям.

Гарра-та ще просперира в Германия. Трябва му само мъничко късмет в началото. Не е суперзвезда, но е достатъчно постоянен, нахъсан и почти не се контузва. Перде е и не му пука. Вече официално има семейство, което ще поуталожи бунтарския му нрав. Има и няколко съвсем обективни фактора за бъдещ негов успех. Фрайбург е до границата с родната му Франция, а в самия отбор има едно 7-8 човека, които свободно говорят френски. Това със сигурност ще го предразположи да даде най-доброто от себе си. Освен това е възможно другата голяма фигура в атаката на Фрайбург – сенегалецът Папис Сисе, да не бъде продаден, и двамата с Дембеле да заформят страховит тандем.

Гарра-та ще вкара поне 15 гола през следващия сезон. Сега като се замисля, спокойно може да се окажа един от последните хора, говорили с него по българския му телефонен номер, преди той да бъде прехвърлен на някой друг, а самият играч да получи нов служебен gsm от немците. Днес колегите ми казаха, че са го търсили цял ден, но не е вдигал... А може би съм разменил няколко думи с бъдещия голмайстор на Бундеслигата? С това изречение май изцяло си спечелих презрението на червените фенове. Но тук не става въпрос за Левски и ЦСКА. Просто трябва да се научим искрено да се кефим, когато някой човек успее да се реализира. Трябва да спрем да бъдем хейтъри...

P.S., няколко години по-късно: Признавам, че като го чета сега, това е един от най-смешните материали, които съм писал. Но също трябва да се признае и че Гарра-та е абсолютен малоумник. Дори като четох за последно, се е изкарал невменяем пред съда, за да не плати някаква брутална неустойка по проваления си договор с Фрайбург :D

Девалвацията на Лига Европа

“Девалвирам – обезценявам се, губя стойност”. Обикновено се използва за валута. Зимбабвийският долар, например, е девалвирал до безобразие – със 100 милиона можеш да си купиш хляб или дъвка. Аз обаче ще използвам тази дума във футболен контекст.

Когато преди три години дрийм тимът на Байерн, начело с Рибери, Клозе, Швайни и още куп звезди, не успя да се класира за Шампионската лига, бях сигурен, че именно той ще спечели Лига Европа (добре де, тогава все още беше Купата на УЕФА). Нямаше начин да стане другояче – останалите отбори ми се струваха като пълнеж, който баварците с лекота щяха да излапат. Но ето, че им преседна – първо скромният Хетафе беше на една минута от това да ги отстрани, а после Зенит ги разби с 4-0 и в крайна сметка триумфира с трофея.

Знаех, че Лига Европа е девалвирал турнир от много време, но това наистина ме шокира. За пръв път ясно видях как един гранд просто не иска да спечели европейски клубен турнир, как яростно се дърпа, излиза с резерви и не иска, и не иска да вкара гол. Нали купите значат престиж, кинти, покачване на клубния коефициент в ранглистата?

Момент, кинти ли казах? Оказа се, че най-важното го нямало. Ако се върнем още по-назад, през 2006 година, ще видим, че финалистът тогава – английският Мидълзбро, обяви, че е на печалба с едва стотина хиляди паунда от целия турнир. Нищо, че е бил едно 10 отбора и вече е докосвал титлата.

От сезон 2009/2010 се взеха мерки за повишаване на финансите. Един средностатически отбор от Източна Европа (Левски, Васлуй, Хайдук) вече може да си върже гащите с 1,5 млн евро само от влизането си в групите на турнира. Идентичен актив отчиташе победителят отпреди 4-5 години... Парите вече са налице, но по-интересното е, че почти нищо не се промени. Просто бедните вече имаха една идея повече стимул да продължат по-напред в надпреварата. Големите риби отново са апатични спрямо турнира и изобщо не си дават зор.

Дори напротив, Лига Европа вече стана много благодатна почва за развитието на черното тото. Традиционно силният Астън Вила два поредни сезона отпада още преди групите, галактическият Ман Сити губи от Лех Познан, гореспоменатият разгром на Байерн от Зенит, леките отпадания на Аякс и Милан... Звучи странно, нали? Ако не сте се замисляли, е време да го направите.

Може и да няма нищо нередно в тези резултати, но при всички положения те показват, че на 90% от грандовете, просто не им се играе извън ШЛ. Така де – защо им е на Юве да печелят една тенекия (при това тежка цели 15 кила), при положение, че вече са я взимали три пъти, а по-дълго участие в състезанието ще им доведе само излишно късане на нерви и умора. Я вземат 10 млн евро, я не – нищо работа за богаташи като тях. Скромните отбори пък нямат сили за нещо повече от осмина или четвъртфинал.

И тук вече започваме да си задаваме въпроса за какво изобщо съществува този турнир? По-добре да станеш шампион на Гърция или Австрия, отколкото да го спечелиш. В него триумфират отбори, които са преодолели рубикона в първенствата си (Порто стана шампион 6-7 кръга преди края на португалското) и сега играят без напрежение в Европа. Играят за слава, както руските отбори или жадните за успехи Шахтьор. Лично за мен Лига Европа вече изцяло влезе в калъпа на добрата стара КНК – Купата на Носители на Национални Купи. Турнир, който почти никой не иска да печели. На времето КНК се обедини с УЕФА и за няколко сезона положението бе закърпено. Интересът се вдигна, имаше интрига. Сега обаче ножът е опрял до кокала. Сега Европейската футболна централа усеща ударната вълна от вкарването на толкова излишно много отбори в евротурнирите. Всички трябва да разберат, че парите рано или късно девалвират, че богатите се самоизяждат... ШЛ няма накъде повече да се разширява, а Лига Европа губи все повече аудитория. Докато един ден просто спре да съществува...