Just Marto

https://www.vbox7.com/play:55301991

Старо и златно. Марто си е Марто. Гледайте със звук ;)

Миньоро

По-здрав от Уеа, по-добър от Балъков - пред вас стои Янек Кючуков!

Свободата на словото

Страхотен материал, който отразява класацията за свободата на словото из целия свят към момента:

http://index.rsf.org/#!/

От 180 страни, България е на логичното 106-то място. Зоната на изпадащите, демек. Още от началото на миналия век (а дори може да се каже и през последните 600 години) у нас човек не може спокойно да изразява мнението си пред широката публика, а е длъжен да пише и говори каквото трябва, ако не иска да има проблеми - било то със заптиетата, с царисти, комунисти, мутри или някой новоизлюпен олигарх. От опит съм разбрал, че всичко минава през една гъъъста цедка отговорни редактори и дришльовци, които режат ли режат, докато накрая статията или репортажът ти не останат съвсем импотентни.

Във въпросната класация сме горе долу на едно дередже с гърците, които дори като че ли са по-зле от нас, макар да се водят 91-ви. В страната им има специален регулаторен орган, който може да налага солени глоби на журналистите, ако материалите им не са достатъчно "балансирани". Демек, в Гърция хептен няма лабаво.

Топ 3 на нациите с най-либерални медии е отреден за Финландия, Норвегия и Дания, но по-интересно е кои държави заемат последните места - Еритрея, Северна Корея, Туркменистан, Сирия, Китай и т.нат. 99% са страни от третия свят, където за някой по-остър материал падат глави... само че буквално....

Никола Георгиев - НГ

Сцепва това момче ;) Лично аз скоро не съм чувал толкова силен рап :)))

Италия - България

Макар снощи да нямаше подобни изцепки, у всички нас остана същата горчивина като преди 19 години...

Мариан Вълев

Тези дни мислех да напиша един дълъг материал относно протестите от началото на годината, прехода, олигарсите и всичко останало, но той с нищо нямаше да бъде по-различен от хилядите като него, които се изляха през последните месеци. За сметка на това, краят на интервюто, което даде актьорът Мариан Вълев в предаването на Карбовски изцяло припокрива всичко, което мисля/мислим.

Много силни думи, а най-важното според мен е да разбием монополите в съзнанието си, да спрем да се спъваме и да се дърпаме другия за ръкава, за да можем да го изпреварим и едва тогава нещата ще се получат. Някой някога е решил българите да сме поредните донори на великите сили и ние твърде лесно сме си свалили гащите. Сега сме поели по дългия път да залепим счупените парченца и поне малко да излезем от калта. Нещо, което на този етап изглежда непосилно...

Швейцарците от село Гниляне

Това ще бъде заглавието на новия ми материал. До последно се колебаех между него, “Кол и въже 2011” или нещо духовито за натурализирането на чужденците в националния ни отбор. Избрах го, защото България отново е замесена, макар и задочно в него.

По презумпция Гниляне е село, но се води квартал на Нови Искър. Винаги ми е било забавно името му. Представям си го като някое потънало в кал циганско гето, което бълва само боксьори и футболисти. На половина съм бил прав - оказа се, че в Гниляне са родени двама швейцарски национали! Е, в сръбското Гниляне, но алюзията беше наистина сполучлива.

Тамошната версия отскоро е част от Косово. Селото е дало на футбола Шердан Шакири (Базел) и Алберт Буняку (Нюрнберг). И двамата не можаха да играят срещу нас, заради контузии, но бяха част от състава за Мондиал 2010. Ако разгледаме останалите “швейцарци”, ще открием още много любопитни неща. Общо взето, бивша Югославия им прави половината отбор – освен Шакири и Буняку, там са родени още Валон Бехрами, Блерим Джемайли и Марио Гавранович. Гьокхан Инлер, Хакан Якин, тунизиецът Насим Бен Халифа и кюрдът Ерен Дердийок поддържат ориенталската връзка при “кръстоносците”. Желсон Фернандеш и Йоан Джуру пък са негри.

Снощи загледах за малко евроквалификацията Турция – Австрия. За миг се обърках, че един срещу друг играят два клуба от южната ни съседка – в състава на Австрия личаха имената на етническите турци Екрем Даг, Юмит Коркмаз и култовият Ясин Пехливан. Картинката допълваха “чистите арийци” Арнаутович, Драгович и Давид Алаба.

В повечето други отбори положението е идентично. Франция, Португалия и Холандия по традиция си водят много хора от бившите колонии. При немците вече е пълно с разни поляци и араби. Титуляри за Белгия почти винаги са минимум трима чернокожи. В Австралия преобладават играчи като Миле Йединак и Саша Огньеновски. Снощи обърнах внимание и на Кипър – Добрасинович, Санчес, Гомеш. Няма нужда от коментар. Руснаците като че ли са изключение... но не. И там има абхазци, чеченци, якути...

Абе мазало. Дори и Люксембург си имат бразилци. В момента националните гарнитури са по-космополитни отвсякога. По-скоро трябва да им казваме “интернационални”. Всички гледат да се подсилят с каквото могат, независимо какъв цвят е и каква религия изповядва. България също не пада по-назад. От доста време не сме имали чужденец в националния, но напоследък упорито се правят сондажи кой може да се натурализира до няколко месеца. Дока, Том, Маркиньош и Платини. Не звучат зле и със сигурност ще повдигнат нивото на отбора. Въпросът е докога.

Каква е фундаменталната разлика между Тиаго Силва, Лусио Вагнер, Загорчич и Янкович, и гореспоменатите легионери от другите държави? Просто е – Шакири, Буняку и компания от съвсем ранна възраст живеят в дадената страна. В повечето случаи са ги довели родителите им – гастербайтери или емигранти. Свикнали са с привичките, с атмосферата там и дори, ако щете, вече са обикнали новата си родина (нищо, че Бехрами си е татуирал албанския герб на крака). Това ги предразполага да се раздадат не само в три-четири мача, а и в по-дългосрочен план. Ние разполагаме със сърби и бразилета, които не могат да се доредят съответно до Репрезентацията и “селесао”, и играят за нас по милост. Аз лично предпочитам играчи като Спас Делев пред тях. Защото с нищо не им отстъпва по качества и село Ключ ми звучи като Гниляне. А и Спас със сигурност знае думите на химна...