Сашо Александров е за затвора

Пет Момента от изминалия уикенд:



1.Ужасяващото влизане на Сашо Александров срещу Грегъри Нелсън – От доста време не бях виждал подобна балтия по българските терени. Преди година и половина един кретен от Несебър счупи крака на вратаря на Академик Калоян Михайлов, в мача бараж за влизане в А група – за всеобщо щастие, сега римейкът на Сашо се оказа далеч по-неуспешен. Нелсън се отърва с лека травма, след опита за ампутация, и ще бъде на линия за Вечното дерби идния петък. При всички положения обаче касапинът от Черно море трябва да бъде сурово наказан. Поне едно три мача аут плюс тлъста глоба. Може и да се измисли нещо иновативно – да го вкарат в затвора за 2-3 седмици, за да си вземе поука и да стане човек. За Иво Иванов от Левски важи абсолютно същото, но неговият шпагат срещу Георги Филипов от Калиакра беше някакси, хм... не чак толкова зрелищен.

2.Безумията на Пламен Илиев срещу Калиакра – През последните няколко месеца младото момче от Левски показа първи сериозни признаци на звездеене. Дели се от лагера на младежите и пътува самосиндикално за Ловеч, демонстративно пуска снимки с гаджето си в Интернет. Типично пуберски изцепки, тип “вече съм на върха и не се страхувам от никого”. Славата, в комплект с табелата “София” явно му идват в повече. Тапата изхвръкна с мощна сила и сега бързо трябва да се намери човекът, който да запуши бутилката преди сблъсъка с ЦСКА...

3.Боят на Сити над Юнайтед – Да видиш как “червените дяволи” падат с 1:6 на собствения си стадион, не се случва често. По-големият ташак е, че до 89-та минута губеха със скромното 1:3. Струва ми се, че сър Алекс подходи малко високомерно към срещата и реши, че я е спечелил още преди нейното начало. Все пак нищо не е свършило. Сити сякаш са готови за титла, но не мислите ли, че след похарчени около 1 милиард паунда за селекция през последните три и половина години, тя ще бъде твърде пирова? Футболистите на “гражданите” сигурно се чувстват като кукли на конци.

4.Норич дойде, не се изплаши и взе точка от “Анфийлд” – “Канарчетата” нагледно показаха как един по-малък отбор не трябва да се насира предварително, при гостуване на голям съперник. Макар, че получиха гол, те не се изплашиха, запазиха самообладание и продължиха да играят стегнато, в чакане на удобния момент. И той дойде. Е, накрая имаше и сериозна доза късмет, но Пул сами са си виновни за пропуснатите положения.

5.Големият Матея Кежман май ще се окаже пълна дупка – За 400 игрови минути, някогашното страшилище за вратарите в Европа още не е успял да вкара гол с екипа на БАТЕ Борисов. Говорим за противници от ранга на Торпедо Жодино и Нафтан... Трансферът му в Беларус май ще се окаже пълна дупка – най-вече за БАТЕ, които пръскат излишни пари за една гигантска заплата без никакво покритие. Единственото оправдание за привличането на Кежман е той да повлече крак и някое друго голямо име също да си каже “хей, в Пущата не било чак толкова зле”. Нещо като трансферът на Жардел в Черно море...

Луис Суарес vs. Премиършип

В самия край на зимния трансферен прозорец Ливърпул плати почти 27 млн евро на Аякс за Луис Суарес. Парите на пръв поглед си заслужават. За четири и половина години в Ередивизие, уругваецът предизвика истински фурор - с екипите на Грьонинген и основно с този на амстердамския гранд той наниза общо 91 гола в 139 мача. С попаденията в другите турнири, цифрата набъбва до 126. Миналия сезон Суарес стана голмайстор на Ниската земя с нечовешките 35 шайби. Млад е, бъдещето е пред него. Висшата лига на Англия обаче не е Ередивизие...

Ако разсъждаваме в по-глобален аспект, от апогея на Роналдо в средата на 90-те и последвалите му силни изяви в Барса, и може би Ибрахимович, малко след това (макар че той реално не вкарва много в Аякс), никой чужденец, отбелязал много голове във висшия ешелон на Холандия, не е просперирал на Запад.

Крак повлича (в буквалния смисъл) белгиецът Люк Нилис. Той вкарва над 100 гола за ПСВ Айндховен, преди да подпише с Астън Вила през лятото на 2000 г. Нилис изиграва едва 3 мача за бирмингамци, преди да счупи подбедрицата си срещу Ипсуич и да прекрати предсрочно кариерата си.

Следва друг бивш играч на “филипсите” и най-голямо разочарование в списъка – Матея Кежман. Отново безобразно много голове в ПСВ (129) и пълен провал в Англия. През 2004 г е купен от Челси и кариерата му тръгва стремглаво надолу. Вкарва нищожните 7 попадения в 41 мача за сините, след което е изпъден в Атлетико Мадрид. Сега дави мъката си из нощните клубове на Хонк Конг...

Продължаваме с Афонсо Алвеш (тоя винаги ми е звучал като Единсон Кавани). Отбелязва 45 гола в 39 мача за Хееренвен и отива в Мидълзбро. За година и половина на “Ривърсайд” прави идентична на Кежман статистика, като пикът му е гола във вратата на Ман Юнайтед при равенството 2-2. После отива на гурбет в Катар.

Завършваме с мароканеца Мунир Ел Хамдауи, чиято история е малко по-различна. Той е перспективен млад играч в Екселсиор и с изявите си хваща окото на Тотнъм. Хамдауи отива в Лондон, разглежда забележителностите и без да е изиграл нито един мач за “шпорите” е пратен под наем в Дарби Каунти. Там не се представя на ниво и логично се връща в добрата стара Холандия. Едва след това вкарва 50 парчета за АЗ Алкмаар и помага на отбора да спечели шампионската титла.

Защо всички чужденци, които късат мрежите в Холандия, се осират тотално, когато заиграят в Премиършип? Какъв е този внезапен регрес в представянето им? Моят довод се отнася конкретно до стила на въпросните футболисти. Ако приемем, че на Нилис просто не му е провървяло, то другите трима, както междувпрочем и Суарес, обичат да мачкат топката, да преминават като на парад през половината противников отбор и безпроблемно да пълнят кошарите на отборчета като Де Граафшап и Розендаал. След няколко сезона в Ередивизие, те стават твърде разглезени и Англия им идва като зверски “кълчър шок”. Няма ги кофи шоповете и червените фенери. Вратарите вече не са направени от желе. Защитниците вече не са дришльовци, а двуметрови канари, които ги отнасят, заедно с първите два реда зрители.

Тук вече можем да споменем и холандците. Те са друга бира. Техният стил е различен и се оправят в друго първенство. Ван Нистелрой е най-голямото гюме в историята на Юнайтед и просто има убийствен голов нюх. Хунтелаар и Хеселинк са дърводелци и пердета, а Дирк Каут се задържа в Ливърпул, заради своята упоритост и себераздаване.

Сега ръкавицата е хвърлена към Луис Суарес. Той ще трябва да се справи с нещо твърде обременяващо и задължаващо – футболните традиции. Освен това очакванията към него са пълноценно да замести продадения на Челси Фернандо Торес, което изобщо няма да е лесно. Суарес вече отбеляза при дебюта си срещу Стоук (добре де, беше в основата на гола), но на мен ми се струва, че по-скоро ще се провали. Или ако не провал, то със сигурност няма да бъде същата звезда като в Аякс. Най-малкото, защото мърсисайдци вече си имат една голяма такава – Стивън Джерард. Най-вероятно Луис ще бъде поредният латинос, който ще остане два-три сезона на “Анфийлд”, ще се разписва чат-пат, ще дава по някоя асистенция, а след това ще поеме към топлите страни – Испания или Италия. След два часа той почти сигурно ще започне като титуляр на “Стамфорд Бридж” и все пак може да ме опровергае. По вероятно е обаче да не го направи...