Георги Господинов - българският Зинедин Зидан

Не помня от кога една книга не ме бе държала буден до сутринта. Може би последният път беше преди 2 или 3 години, когато препрочитах “Юрски парк” на Майкъл Крайтън. Миналата година бях захласнат и по “Хищни нокти” на Марко Видойкович, но тя е доста по-лесно смилаема и я приключих бързо. С “Физика на тъгата” положението бе далеч по-тежко. Три поредни сеанса до 6 сутринта и спане до късния следобед. Първият и задължителен атестат за това дали една книга е добра – тя трябва да те грабне и да не те пуска дълго време. Дори и след прочитането й.
Романът започва някак монотонно и неясно. Легендата за Минотавъра, едно момче с бича глава събира навалица на селския панаир, спомени от Втората световна, един мъртъв войник неочаквано се завръща вкъщи. Всичко започва да се преплита и да добива смисъл. Типично за нещата на Георги Господинов. Досущ като “Естествен роман”, историята постепенно се оформя и те вкопчва в прегръдката си. Една след друга, като на конвейер, започват да се роят и други истории. Големи амплитуди от усещания. Пасажите с безумните проекти на Гаустин, есето на социалистическите ученици за живота им през 2000-та година, последствията от неутронната бомба, ме накараха да се смея на глас. Темата за обезлюденото градче, за заточението на село и мисълта как един малчуган няма друг избор освен да наблюдава през прозорчето на мазето какво се случва навън, почти отрониха сълзи от очите ми. Точно това е литературата – усещания. Една творба те впечатлява, докарва ти голяма гама от емоции и усещаш, че нещо значимо се е случило. Нещо завинаги остава в сърцето ти и невидимо определя дали произведението наистина си струва.
Лабиринтът продължава да се разраства. Благодатна тема – оказва се, че лабиринти има навсякъде около нас. Живеем в една плетеница от улици, стълби, миризми, звуци и усещания. Ние самите сме изтъкани от лабиринти. Малко след средата, книгата отново става леко монотонна. Нещата започват да се припокриват, смисълът на доста абзаци е един и същ като на предишните. Все по-често срещаме изброяване от типа на “спах в Грац, Любляна, Сплит и Торино”. По-скучните пасажи в една книга са неизбежни, но и полезни за нейното развитие. Така силните моменти се открояват по-ясно, читателят ги усеща по-добре. Финалната фаза на романа оправдава неговото заглавие. Тъжна, но и много завладяваща, което е по-важно. Гасиш нощната лампа, навън вече е светло. Мъчиш се да заспиш. Въртиш се, припомняш си култовите пасажи и изречения. “Представяхме се, казано накъсо, като изпуснати комунисти в Космоса”. “За проектът Прет-а-порте от презервативи се погрижи лично той”. “А баба му и дядо му, те нямаха никакъв шанс, бяха толкова бавни. Баба му първо трябва да си сложи очилата, тя никога не знае къде са, после да намери творбата с противогаза, да извика дядо му, който сигурно ще е някъде при кравите. Това определено правеше повече от секундите, които са отпуснати”...
Георги Господинов пише топло, създава едно уютно чувство за плътност. Изключително чувствителен човек с невероятно фин стил, който малцина притежават. Ако беше музикант, щях да го опрелича на Стинг. Ако беше футболист – на Сократес или Зинедин Зидан. Богатият му житейски опит, в комплект с ловкото прескачане от история в история, разказите за различните точки на планетата, които е посетил, го правят космополитен. А това е ключово, за да те помнят и извън пределите на родината ти. “Физика на тъгата” заслужава да бъде удостоена с Нобелова награда. Разбира се, до голяма степен там нещата се определят от различни политически фактори, а не толкова от литературата. Добре че Господинов е дисидент по душа – това определено е плюс за него. Искрено му пожелавам успех и задочно му стискам ръката. Ще препрочета книгата и ще вниквам все повече в нея. Сега я оставям да отлежи...

Бисери от сайтовете за запознанства

Почти всеки от нас малко или много има опит в сайтовете за запознанства. Забавно е да правиш свалки в нета, а шоуто става пълно, когато започнат да се ръсят здрави бисери. Предлагам ви малка част от тези, на които съм се натъкнал през годините (засега само за тези се сещам). Enjoy :)

“Respectus sweet, УсПехЧетЪъ” (Започваме с най-безобидното. Срещали сте често подобни ефектни комбинации от големи и малки букви)

“Изкарах си много яко. Бяхме на бар в Студентски – имаше силна музика и много хора” (Една глупава мацка ми обяснява как е прекарала снощи. Логично е, когато се излезе на бар, да има силна музика и много хора :))

"Искам да се кача на небето и да целуна Господ" (Малка анорексичка беше изпаднала в нервна криза, докато си чатехме. Не е много за смях, ама... :))))

"Аз: Много си красива и имаш страхотно тяло (mm)
Тя: Амин"
(Като прелюдия от предния бисер. Може би най-шокиращият диалог, на който съм бил свидетел из тия сайтове. Надявам се го е казала на бъзик...)

“Въри са гръмни бе, аз съм много стилен” (Някакъв кретен от прованса се пенеше, след като се бях избъзикал с него)

“Ти на п*тката ми не можеш да се намажеш. Тя е розова, позлатена, сцепена е на обратно” (Една мацка се беше разлютила на живо в Гепиме. Същия ден я бяха уволнили от работа и явно си изливаше гнева върху някакъв тип от сайта, който също я беше изнервил)

“Не можеш да ме е*еш отзад, защото и аз имам пишка и ташаците ни ще се удрят едни в други” (Същата мацка, продължава да отговаря директно на провокациите на онзи)

“Искам батку, а не дядку!!!” (Някаква малка путеса си го беше сложила в подписа)

“Махай се бе, приличаш ми на някъв общак!” (Една дебелана ме направи на две стотинки, след като я бях взел на подбив за наднорменото й тегло)

Приключих с глупостите. Искам гадже
с униформа, за да мога да я нося аз :D I`m on a
quest for love.mp3 Сърфисти, катерачи, пирати,
рокери и къмпингари са една крачка напред
:D (Подпис на жена от Гепиме. Истинска пое(у)теса)

“Момчета, ще се празниме ли?” (Поредният ексхибиционист, който лъскаше пред камерата си в Гепиме. След двучасов сеанс явно беше взело да му писва и последва този риторичен въпрос)

“Искам да си моята богиня, да си майка на децата ми...” (Някакъв чичко се обясняваше в любов на братовчедка ми, която се оказа едно 15-20 години по-малка от него)

“Искаш ли да си обменяме телесни влаги?” (Недвусмислен въпрос на стената на една мацка във Флиртче. По-забавното е, че бе постнато от жена.)

“Искам да съм твой роб и да ти се подчинявам. Искам да съм куче и да ме дресираш. Искам да ти го олигавя като санбернар” (Една педеруга ми го написа в Гепиме)

Завършваме с любимото ми (незнайно защо, на пръв поглед изглежда много семпло). Класическият синтезиран отговор, когато не искаш някой да ти досажда и да ти пише повече:

“Защо просто не го духнеш?”

Шокиращо!

Досега, в над стогодишната история на немския футбол, не се бе случвало клуб да похарчи 30 млн евро за нови попълнения през зимната пауза. Особено шокиращо е, че не става въпрос за някой от грандовете - Байерн, Дортмунд, Шалке или Вердер, а за 12-тия във временното класиране Волфсбург, както и че тази крупна сума е платена за няколко напълно неизвестни имена.

Признавам си, че от тези футболисти съм чувал единствено за Виериня (техничар, бивш играч на Порто). Повечето са на по 19-20 години и току що са направили дебюта си в професионалния футбол. Поразява ме лекотата, с която Волфсбург са пръснали толкова пари "на тъмно". До края на трансферния прозорец остават още почти две седмици и няма да е чудно ако огромната сума набъбне още повече. За отрицателно време тези голобради момчета ще трябва да сформират гръбнака на отбора. Дали ще се справят с това тежко задължение? Пределно ясно е, че се цели една солидна инвестиция за бъдещето, но дали първата задача на тази селекция няма да е измъкване от Втора Бундеслига?

Майкон и Божинов

Дъглас Майкон от Интер вкара уникален гол при победата на Интер над Дженоа с 2:1 за Купата на Италия. След по-малко от седмица "нерадзурите" ще гостуват на Наполи, в четвъртфинална среща от турнира.
">
Валери Божинов отново прояви своенравния си характер. В мач от Купата на Лигата срещу Морейренсе снощи, нападателят на Спортинг Лисабон избута съотборниците си Елиас и Матиас Фернандес и реши на своя глава да бие отсъдената дузпа в продължението на срещата. Вратарят на гостите Рибейро обаче изби удара му и мачът завърши 1:1. Божинов пък със сигурност ще понесе сериозна финансова глоба за своеволието си.
">

За Спас Делев и Порто

През май, миналата година, написах материал за Спас Делев. Тогава доста издания бяха на мнение, че той ще бъде продаден за много пари. Аз обаче бях убеден, че това няма как да стане. И се оказах прав. Месеци по-късно, един от най-перспективните млади футболисти у нас подписа с турския Мерсин, а ЦСКА получи едва 1 милион евро.

Също така бях сигурен, че Порто ще отбележи драстичен регрес след напускането на Андре Вилаш-Боаш. И отново се оказах прав. След Боаш си тръгна и колумбийската звезда Радамел Фалкао. Порто отпадна от Шампионската лига, въпреки че бе в преодолима група, заедно със Зенит, Шахтьор и кипърския АПОЕЛ. За Купата на Португалия "драконите" бяха помляни още на 1/16 финалите с 0:3 от скромния Академика (Коимбра). В първенството пък изостават от водача Бенфика...
Изводът е - четете блога ми по-често :)) И си купете "Истории от Квартала"